Русо изкушение 2

По желание на Светличка, не съм забравила! Още  когато писа коментара за продължение ми светна, и днес намерих време да го напиша 😊

или

ИЗКУШЕНИЯТА МОЖЕ И ДА НЕ СА РУСИ

        - Шефе, извинявай, налага се спешно да тръгна! Соня, жената на Гената, май ще ражда, а той е в Бургас, майка му на работа, баща му на вилата, сама била.

        - Тръгвай тогава, тука как е?

        - Предадох поръчките на Тома, утре сутринта съм тука да довърша товарителниците.

        - И аз ще дойда, шефе, може ли? Все пак жена в такива случаи не е излишна - на вратата стоеше новата колежка от "Логистиката" с папка в ръка - ето седмичния доклад, тъкмо приключих.

         - Изчезвайте!

         Дани беше от 2-3 месеца, Симо взимаше  и за нея кафе, като го викнеха в Логистиката, поздравяваха се, но знаеше, че е омъжена с дете и не я закачаше.

         - Изчакай ме две минути на входа, ако обичаш, да взема тоалетни работи. Тя сигурно се е приготвила, но няма да са ѝ излишни още малко.

         Докато пътуваха с колата, Симо набързо ѝ разказа: още две седмици имало до термина на Соня, Генчо бил в Бургас командировка. Соня се обадила на спешните, но контракциите ѝ били над 3 мин и ѝ казали ако се ускорят, да се обади. Можело да са подготвителни.

          - А ти, колежке Иванова, или Ира?

          - Ирина, викай ми Ирка - засмя се колежката, вече влизаха във входа.

          Симо звънна и на двете врати, майка му веднага се показа:

          - Защо звъниш, нали имаш ключове? А, не си сам, влизайте, де!

          - Не, мамо, при Соня идваме, сама е и...

          - Разбрах, сега ще дойда!

След малко двете жени се засуетиха около Соня, Гената звънеше през 2 минути, пътуваше за София вече.

          - Симо, хайде, водете я в родилното, зачестиха. Всичко е наред, мъжко момиче е, гък не казва. Готова е с всичко.  И ми звъннете веднага от там.

          Когато Генчо дойде, жена му беше още в предродилно. Майка му също дойде след него.

          - Благодаря ви, какво щях да правя без вас! Ще я вкарват в родилна зала. Симо, няма ли да ме запознаеш с кръстницата?

          - С кръстницата?

          - Ирка, това е друга история, друг път ще ти разкажа.

          Ира и Симо отидоха да вземат нещо за ядене и повече кафета, нощта се очертаваше дълга.

          И така, Генчо стана горд баща на малко пискливо вързопче, най-после и Симо разбра, че ще е кръстник на момченце.

          Кафетата с Ирка зачестиха и след работно време, минаха на питиета, тя се оказа неомъжена, но детето истина.

          - Когато приятелят ми разбра, че съм бременна, просто изчезна. Някъде по Европата се скита. Майка и татко в момента гледат Шушанка, ходи на ясла. Другата седмица ще я взема, тръгва на детска градина тука. Те ме подтикнаха, промяната била хубаво нещо и т.н. Бях си добре в Пловдив, но знаеш как е при мобилните оператори, работа на смени. С Мъничка не ме устройва. За това дойдох тука, попаднах на каквото търсех, а и родителите ми ми помагат. Баща ѝ може да не я е виждал, но ония баба и дядо я познават, и те подават по нещо. Него го хванала пандемията навън, не си е идвал от 3 г. Свободна съм като крава с теле - през смях намигна Ирина.

            Есента идваше, а с нея и нещо в живота на Симо. Телето се оказа малка жива кукла, а той откри, че обича малки деца.

             Зимата пращаше сигнали вече с мъгливи утрини и бръснещи студени ветрове.

             Малкият на Гената вече се смееше с глас и пееше от радост, записаха го като дядо му, бащата на Генчо, Иван.

             В първата неделя на декември Жени беше наготвила един билюк манджи, нали и Никулден беше тия дни, и риба имаше.

             - Майкооо, влизаме, тук сме! Слагай още чинии, знам, че си приготвила масата вече!

             - Влизайте, слагам. А добре сте ми дошли, я да видим кой си ми довел?

             - Мама Жени - Ирина. Казах ти за нея. Сега седни, има още: това е Шушанка-Силванка, тя скоро ще става кака. Но първо ще се оженим, да те направим официално баба!

              - Какво ме направихте вие! Наведнъж две внучета, не едно! - засмя се Жени - А, не, Ире, никаква Жени, вече само баба Жени! Ела,принцесо, тука вече е твоето място на  масата.

              Ирка и Симо се спогледаха игриво, а Шушка пусна ръката на мама и се остави баба Жени да я сложи да седне.

              - От толкова време детската само си стои, сега вече пак ще влезе в употреба. Симо, после се отбий у Генчо, януари се готвят за кръщенето на Ивчо. Нова година... много нови късмети! Е, синко, отърва ме от кръстница, но пък ме направи баба! Остава и сестра ти да ми сервира някои близнаци, и ще съм многодетна баба!

              Тази неделя масата на Жени беше пълна с усмивки и наздравици. Е, някои се чукаха без алкохол, само за адета, но... каквото - такова!

04.09.'24