Тичайки по пясъка, аз се спънах и изпуснах мидичките, които носех в шепите си. Пръснаха се и се захванах да ги събирам. Нечий крак настъпа последната. Погледнах нагоре и видях някакъв силует, засенчен от слънцето. Толкова бързах да си направя герданчето, че от вълнение паднах и разпилях красивите съкровища, които морето ми беше подарило. Натуй отгоре някакъв си непознат ми пречеше допълнително. Опитах се да преместя крака му, но без успех. Чух го да се смее видимо много развеселен. Ядосах се, стиснах юмруци и го ухапах по крака. Изохка и отмести крака си. Само това и чаках, грабнах мидичката, изплезих му се и побягнах към дома. След мен той не спираше да подвиква нещо, но аз не го чух. Чак, когато се прибрах, осъзнах че съм изпуснала мидите в пясъка. Само, за да взема последната и най-хубавата, аз изгубих останалите. Пухтях и се ядосвах, че трябваше да се върна. От мъжа нямаше и следа, както и от мидичките ми! Той ги е взел, знаех си! Що за гадняр! Само да ми паднеше! Друго такова герданче никой не трябваше да има. Заоглеждах се да не би да се намираше някъде наблизо и да ми се присмиваше, скрит зад някоя скала. Нямаше никой обаче. Все още ядосана и малко тъжна аз се наканих да си тръгвам, когато чух глас зад гърба си:

- Това ли търсиш, малката?
- Ама че наглост! Само защото бях ниска всички ме наричаха така.
 

Крадецът на мидички се усмихваше насреща ми и държеше нещо в ръцете си. Веднага се засилих към него и посегнах, но той скри ръце зад гърба си. Изпъчи гърди и ми направи жест с глава, който значеше ''не''. Такъв гадняр! 
 

Заобиколих го няколко пъти, а той все ми се изплъзваше.
Смееше ми се на жалките опити да си върна съкровищата.
- Момиче малко, толкова си забавно! - смееше ми се наглецът.
- Гадняр такъв, не съм ти никаква, нито съм малка! На дванадесет години съм, въпреки че това не те засяга. 
Нацупила устните си в смешна гримаса, стоях със скръстени ръце пред гърдите си и се ежех като таралеж. 
Той не спираше да се смее. Беше приятен даже красив, но гаден. 
Много гаден!
 

- Ехее, добре, ето ти мидите - взе ръцете ми и сложи своите върху тях. Съкровищата потекоха мелодично върху малките ми шепи.
Затвори ги и намигайки ми каза друг път да внимавам повече. Гледах го докато се отдалечаваше и бях изумена от руменината, която се разстла върху бузите ми. 
 

***
 

Радвах се на красивият и единствен по рода си гердан, който имах само и единствено аз. Перчех се наляво и надясно с него. Дразнех приятелките си. Дразнех всички. Един ден баща ми доведе вкъщи някакъв семеен приятел, за когото никога не бях чувала. Скрих се зад една колона да наблюдавам непознатия. В гръб беше много строен и струва ми се може би беше и красив, но не можех да зърна лицето му. Докато от невнимание не съборих една ваза, която стоеше на масичката близо до мен. Стана на парчета, а аз закрих устата си с ръка от изненада. Стоеше и ме гледаше. Беше се обърнал и ме гледаше. Побягнах. Баща ми викна след мен. Блъснах се в майка ми, тя ме спря и ме хвана за ръката. Опитах се да се отскубна и да се скрия в стаята си, но беше късно за това. Баща ми се появи с мъжа от плажа. Той се усмихваше приятно и ме гледаше. Гледаше герданчето ми с мидичките.

- Ооо, колко хубаво е станало - изрече думите радостно.

Аз се намусих и нищо не казах. Баща ми ми се скара за вазата и ме попита защо съм шпионирала като крадец. Казах му, че не аз съм крадецът, а е този мъж с него. Той много се учуди и ядосан размаха пръст срещу лицето ми. Мъжът каза, че било недоразумение между мен и него. Разсмя се, отново. Това ме вбеси крайно много. Стиснах юмруци и дорде се усетят всички стоварих един от тях върху лицето на наглецът-крадец. Родителите ми ахнаха, не бяха очаквали подобно нещо от мен. Майка ми ме плесна силно през лицето, което се зачерви, а баща ми почервеня от яд. Непознатият мъж каза че сам си бил виновен, реакцията ми била нормална. Помоли ги да не ми се карат. Вбесена и засрамена побягнах в градината. Скрих се зад фонтана и завих ядно. Не бях чула стъпките по паважа. Една ръка докосна рамото ми. Стреснах се и скочих на крака като диво зверче. Стоеше и ме гледаше с любопитство. Задъхано запръхтях и пара излезе през ноздрите ми мислено. Отстъпи назад, явно, за да не го ударя пак. Изсмях се и седнах отново пред фонтана. Той се приближи бавно и седна до мен. Мълчахме. Бяла пеперуда прелетя пред нас. Загледахме я едновременно. Срещнах погледа му и се изчервих. Той явно забелязал, се усмихна и улови пеперудата в шепите си. Пресегна се към мен и я сложи върху главата ми. Тя кацна и заразмахва крилцата си. Напуши го смях и се смя с глас известно време. Гледах напред ядосано с изкривена уста. Извърнах се рязко към него и го блъснах във фонтана. Стоях и му се смеех насреща. Той се изправи от водата, целият мокър до кости. Бялата му риза беше залепнала по тялото му. Сивият му кoстюм беше станал тъмен. Погледът ми стана сериозен и леко смутен. Обърнах се и тъкмо да побягна, той ме сграбчи за ръката и ме извърна към себе си. Задържа ме в обятията си. Чух силното му дишане, изплаших се и го отблъснах. Вгледах се в мократа му черна коса. Блестеше красиво на лунната светлина. Не бях забелязала кога се беше мръкнало. Напипах гердана си, само част от мидите бяха останали. Другите бяха на земята, като някои се намираха върху дрехите му. Бяха залепнали като с лепило. Крадецът на съкровища. 

***

Животът е толкова странен. Омъжих се за един крадец. Открадна толкова много от мен. Взе всичко, всичко.. Открадна първата ми целувка, когато бях толкова млада. Открадна сърцето ми, с шепите си, както открадна навремето и мидичките ми в детството. 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

П.С: Разказът е част от третата ми книга, сборник с разкази и миниатюри, която предстои да бъде издадена тази година.