Тичайки по пясъка, аз се спънах и изпуснах мидичките, които носех в шепите си. Пръснаха се и се захванах да ги събирам. Нечий крак настъпа последната. Погледнах нагоре и видях някакъв силует, засенчен от слънцето. Толкова бързах да си направя герданчето, че от вълнение паднах и разпилях красивите съкровища, които морето ми беше подарило. Натуй отгоре някакъв си непознат ми пречеше допълнително. Опитах се да преместя крака му, но без успех. Чух го да се смее видимо много развеселен. Ядосах се, стиснах юмруци и го ухапах по крака. Изохка и отмести крака си. Само това и чаках, грабнах мидичката, изплезих му се и побягнах към дома. След мен той не спираше да подвиква нещо, но аз не го чух. Чак, когато се прибрах, осъзнах че съм изпуснала мидите в пясъка. Само, за да взема последната и най-хубавата, аз изгубих останалите. Пухтях и се ядосвах, че трябваше да се върна. От мъжа нямаше и следа, както и от мидичките ми! Той ги е взел, знаех си! Що за гадняр! Само да ми паднеше! Друго такова герд ...