25 нояб. 2023 г., 21:34  

Шотландецът 

  Проза » Рассказы, Юмористическая
620 2 5
7 мин за четене

 

 

   Отначало го взеха като слух, но когато кмета влезе в кръчмата привечер и оповести новината, вече всичко се изясни. 

   В опушеното помещение клиентелата беше заела своите места. На една от масите вървеше каре белот, а на останалите по двама, по трима съселяни на раздумка отпиваха мастика на малки глътки, бодваха от чиниите мезе и гасяха с лимонада. Една типична петъчна вечер в селския социален живот, където в сладки приказки, тютюнев дим и алкохолни пари се обменяха местни, регионални, държавни и глобални новини. Погледнато иначе, ако някоя голяма политическа, научна, спортна или каквато и да е там фигура, вземе че присъства по- случайност по това време при тях, то неминуемо би оправила света или поне би го направила едно по- добро място за живеене.

В случая кмета носеше новина, която не смути особенно петъчната раздумка, понеже слуховете вече бяха се разнесли.

- Добър вечер! - поздрави първият човек на селото, Стоил Стаменов и като се обърна към момчето зад тезгяха му поръча: - Ванко, сипи една ракия и ми тури тройка кебапчета с гарнитура!

   Стоил Стаменов беше обигран човек и използваше похвати, които му добавяха тежест. Имаше влечение към картите и затова придърпа един стол до масата на играчите. Седна, поседя малко загледан в играта и рече на всеослушание.

- Трябва да ви кажа, че днес пред мен разписаха за продажбата на Елкината къща - оповести на висок глас той, като очакваше да насочи вниманието към себе си и да възникнат въпроси. За момента обаче получи само многозначителни погледи от съседните маси, а тези дето играеха карти наостриха уши, затова продължи.- Новият собственик е Джон Макхагън.

   Вече знаеха, че англичани бяха започнали да изкупуват къщи по селата и цените им се вдигнаха двойно и тройно, но ето, че и при тях почна да се случва. 

- Човекът е шотландец- продължи кметът - и от днес ни е съсед.

 Стоил Стаменов беше важна фигура в селото, но само през работно време, а в останалата част на деня беше равен с тях и това, че имаше уважението им не им пречеше да си говорят свойски, понеже се знаеше с някои от присъстващите в заведението от деца. Беше навършил петдесет и се радваше на житейския си пик. 

- Стоиле, що за човек е тоя шотландец? - не се сдържа Кольо фатмака, обаждайки се от масата в далечния край на помещението Беше слаб човек, сгънат над чашата с мастика близо до печката. Все му беше студено и ноемврийския хлад не му понасяше, но не слагаше още дебело палто..

  - Голям, висок и тежък, сигурно над сто и двайсет кила. По паспорт е петдесет и четири годишен. - отговори кметът

- А стига бе, - обади се Петър Гюлев-частника - че какво ще дири при нас? 

Викаха му частника, понеже приватизира техниката от стопанския двор и обработваше под аренда земята на собствениците, дето им я върнаха след осемдесет и девета година.

- Пенсионер навярно, търси спокойствие на дните си. - даде отговор вместо кмета Динко Проданов, човек от автотранспорта. Беше един от участниците в карето белот.

- Тоя ще е някоя пиянка да знаете - проницателно отсече Митьо Трънков, партньор в играта на Динко. Беше пенсиониран сержант от поделението над селото. Носеше голям диоптър очила и очите му зад тях се виждаха големи. - Ще е като ония руснаци, когато дойдоха да оправят локацията в поделенито и изпиха всичкия коняк. Трябваше да ходим до града да взимаме кашон водка, че барем им стигне. Пък и той не стигна, а някой изрева, че и спирта за приборите изчезнал. Фатмак, ти ли беше казал това? 

- Така беше - потвърди Кольо фатмака. 

 - Вижте, шотландец, англичанин, какъвто и да е там, човекът изглежда спокоен, добронамерен и ние ще му направим подобаващо посрещане! - сложи мяра в разговора кметът и предложи в следващата събота да поканят новия съсед Джон на тържествена опознавателна вечеря. Това щеше да се състои тук, в селската кръчма, а за разходите по госта щеше да се погрижи той с лични средства. Да дойде да живее човек от далечна държава в селото беше събитие и най- вече реклама и това трябваше да се ознаменува с прословутото българско гостоприемство.

    Седмица време не бе много. Есенният вятър издуха жълтите листа от клоните на дърветата, Дребни снежинки прехвръкнаха в едно делнично утро, но не стигнаха до земята, само в далечината хълмовете се забелиха по върха. Прасе изквича на умряло от нечий двор, а сетне дима от стъкнатия огън показа откъде е. Петър Гюлев хвана първите вълни на студеното и побърза да превари коледната работа. Идната седмица дойде, а и речената уговорка с нея. Джон Макхагън беше поканен най- официално от кмета, по - скоро от неговата секретарка, която поназнайвайки няколко английски думи успя някак да се разбере с него. Тя не беше от селото и пътуваше от града до работа и в края на петъчния ден се прибра както винаги, при своите. В уречения час на съботния ден, Джон Маккхагън бе приветстван в кръчмата и посрещнат от хората. Всички гледаха с възхита и почуда на големия шотландец. Ръст около метър и деветдесет, стегнат в раменете, объл корем, широка челюст, рижа брада и коса, светли спокойни очи. Човекът изгледа множеството от хора и се усмихна при вида на трапезата. Кметът сервилно и свойски го подведе към първото място.

- Добре дошъл! Заповядай, заповядай! - дръпна стола и настани госта.

   Останалите седнаха и те. На масата имаше, обилно количество храна и пиене, тави с кюфтета, кебапчета, хляб, кани с вино, ракия, безалкохолни, баница. Всички гледаха шотландеца, а той пък гледаше тях. Изучаваха го с поглед и чакаха да каже нещо. Получи се неловка пауза. Кметът пое отново инициативата подбутвайки тавата с кебапчета пред Джон и наля вино в чашата му. Сипа вино и на себе си, а останалите последваха примера му. След кратка реч за българо-шотландската дружба и присъствието на келтите в историята на нашите земи, вдигна наздравица и пиха. Джон се усмихна, каза едно "Чиърс!" и отпи дълга глътка от виното, след което взе кебапче и го лапна като бонбон, примлясна два, три пъти и го преглътна. Очите на Митьо станаха двойни през очилата му, задави се и трябваше да го потупат по гърба. Лиляна, жена му седеше до него и го удари с юмрук няколко пъти за да не му влезе вино в кривото гърло. На други жените им също бяха дошли. Нямаше как да отърват събитието. Бяха помогнали в наредбата на трапезата.

- Вие как така се решихте да дойдете в нашето село? - попита учтиво Петър Гюлев.

   Шотландецът се усмихна, поклати глава в знак на съгласие, пресегна се да вземе кебапче, отново го сдъвква на два пъти и преглътна с остатъка от вино в чашата.

Кметът побърза да налее отново.

- Можем да помогнем с дървата за зимния сезон. Ще го уредим. - отправи своето предложение Стаменов.

  Макхагън поласкан от вниманието и пълната с вино чаша, каза едно "Чиърс" и надигна да отпие. Останалите последваха примера му.

Вече го гледаха с по-освободени от напрягане погледи, поотпуснаха се и като видяха, че няма да могат да се разберат с шотландеца си зашушукаха помежду си. 

Почетният гост отпиваше дълбоки глътки вино, намаляше съдържанието в тавата пред него и видимо зачерви бузи. Когато и последното кебапче потъна зад устните му, той поглади брадата си, погледна към добрите домакини с топъл поглед, след което се изправи, сложи дясната си ръка върху гърдите и се поклони леко с глава, казвайки смирено "Тенкю!". Облече палтото, което висеше на облегалката на стола му и с бавни крачки се отправи към изхода. Преди да отвори вратата, се обърна отново, повтори жеста с ръка, поклони се пак изричайки думите "Тенкю анд хав а гуд найт!" и излезе.

  Хората от масата спряха да си говорят и проследиха безмълвно всички негови движения. Стаменов, дори не успя да направи и опит да изпрати госта, неразбиращ , дали до тоалетната отива или става да си ходи. Петър Гюлев беше го разсеял, говорейки му как тази година засял рапица за пръв път и какви икономически изгоди има от тази нова култура.

  В настъпилата тишина, съселяните се спогледаха един с друг. Не знаеха какво да кажат. Някъде от ъгъла, където гореше печката се чу съскане и силен пукот. Ванко кръчмаря, беше я заредил със сурови цепеници. Това сякаш премахна хипнозата от всички и Митьо Трънков, бе първи който наруши мълчанието:

- Ей-й, тоя шотландец, голям българин излезе! - възкликна искрено възхитен и погледна към оголената тава и лишените от съдържание кани пред свободното място.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Шотландците имат дълги ръце и дълбоки джобове - английска поговорка. 😆 Много ми хареса разказът!
  • С едното тенкю си останаха хората. Тенкю и от мен за разказа.
  • Много забавно!
  • А, нормално, тия са близки до нас. И те си имат гайди, уски вместо ракията, национална носия, хагис. Абе чисте българи са си. Благодаря за усмивката.
Предложения
: ??:??