Ще умра
Очите на дядо Георги бяха насълзени от болка. Идваше му да реве като селското магаре Марко когато си търси партньорка или го е ухапала някоя муха. Въпреки преклонните си 90 години все още не беше стъпвал на зъболекар и не предполагаше, че един зъб може толкова да го мъчи. Вечерта не беше спал, а и бабата му също. Като истински мъж той търсеше съчувствие и помощ от своята дългогодишна половинка. Тя го беше обгрижвала с народни мехлеми, ракия и чесън, но без резултат. През цялото време дядо Георги псуваше зъба като каруцар, но и това не помогна. И ето в ранни зори, още преди слънцето да се усмихне и росата да се изпари той беше на пост. Измъчено пъшкаше пред кабинета на селския зъболекар. За негова беда имаше и други ранобудни съселянки, които кротко чакаха да започнат прегледите. Той беше пети по ред, което си беше безбожно далеч.
- Абе пуснете ме да мина, а? Много ме боли зъба. Ще умра. Не мога да чакам. – започна да се пазари дядо Георги. Не го биваше да се моли и затова заложи на жалостив поглед и гримаси.
За негов лош късмет жените, които бяха преди него не проявиха никакво съчувствие. Напротив! Бяха проклетии. Гледаха го с насмешка или презрение.
Една му обърна гръб, а друга замърмори: „Всички мъже сте страхливци. Ако трябваше да раждате какво щяхте да правите?! Ти, какво си мислиш, че мен зъб не ме боли? Да ама аз търпя..."
- Да, беее. А пък моя не иска да идва сам на зъболекар. Все трябва да го придружавам като бебе. Този поне е дошъл без бабата си. Май Дядо Георги се казваше... - добави трета.
Изведнъж настъпи оживление и жените започнаха безмилостно да одумват мъжкото съсловие.
Никоя не помръдна, зъболекарят се бавеше и дядо Георги се вбеси.
Профуча покрай тях като лятна буря и излезе навън. Утринното слънце вече грееше весело, а птичките припяваха своите трили. Всичко това го подразни още повече. Живота си продължаваше равнодушен към неговите проблеми.
Реши да напъха мръсната си ръка в устата и страхливо да хване зъба. Хем щеше да го провери дали се клати, хем щеше да намали болката. Зает с деликатното начинание той не забеляза уличната дупка и хлътна изненадан в нея. Пътят беше в ремонт и капани дебнеха отвсякъде. Късно осъзна грешката си. В ръката му се търкаляше болния зъб изцапан с малко кръв.
При ужасяващата гледка дядо Георги пребледня и се затича обратно към кабинета. Изблъска чакащите жени, ревейки като магарето Марко когато е гладно:
- Махайте се! Зъбът ми падна. Изтече ми кръвта, вижте...Ще умра.
Жените, които в негово отсъствие още по-свободно клюкарстваха по адрес на мъжете сега го загледаха втрещени. Настъпи неловко мълчание, а после всички прихнаха да се смеят. Тържествено го вкараха при зъболекаря, за да се посмее и той. Денят започваше весело, а „умиращия” дядо Георги бе увековечен в съвременните селски легенди. Кой би повярвал, че ще умре от един паднал зъб?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Иванова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Винаги пиша за удоволствие, а гласовете ви много ме радват!
