Ще умра
Очите на дядо Георги бяха насълзени от болка. Идваше му да реве като селското магаре Марко когато си търси партньорка или го е ухапала някоя муха. Въпреки преклонните си 90 години все още не беше стъпвал на зъболекар и не предполагаше, че един зъб може толкова да го мъчи. Вечерта не беше спал, а и бабата му също. Като истински мъж той търсеше съчувствие и помощ от своята дългогодишна половинка. Тя го беше обгрижвала с народни мехлеми, ракия и чесън, но без резултат. През цялото време дядо Георги псуваше зъба като каруцар, но и това не помогна. И ето в ранни зори, още преди слънцето да се усмихне и росата да се изпари той беше на пост. Измъчено пъшкаше пред кабинета на селския зъболекар. За негова беда имаше и други ранобудни съселянки, които кротко чакаха да започнат прегледите. Той беше пети по ред, което си беше безбожно далеч.
- Абе пуснете ме да мина, а? Много ме боли зъба. Ще умра. Не мога да чакам. – започна да се пазари дядо Георги. Не го биваше да се моли и затова заложи на жалостив поглед и гримаси.
За негов лош късмет жените, които бяха преди него не проявиха никакво съчувствие. Напротив! Бяха проклетии. Гледаха го с насмешка или презрение.
Една му обърна гръб, а друга замърмори: „Всички мъже сте страхливци. Ако трябваше да раждате какво щяхте да правите?! Ти, какво си мислиш, че мен зъб не ме боли? Да ама аз търпя..."
- Да, беее. А пък моя не иска да идва сам на зъболекар. Все трябва да го придружавам като бебе. Този поне е дошъл без бабата си. Май Дядо Георги се казваше... - добави трета.
Изведнъж настъпи оживление и жените започнаха безмилостно да одумват мъжкото съсловие.
Никоя не помръдна, зъболекарят се бавеше и дядо Георги се вбеси.
Профуча покрай тях като лятна буря и излезе навън. Утринното слънце вече грееше весело, а птичките припяваха своите трили. Всичко това го подразни още повече. Живота си продължаваше равнодушен към неговите проблеми.
Реши да напъха мръсната си ръка в устата и страхливо да хване зъба. Хем щеше да го провери дали се клати, хем щеше да намали болката. Зает с деликатното начинание той не забеляза уличната дупка и хлътна изненадан в нея. Пътят беше в ремонт и капани дебнеха отвсякъде. Късно осъзна грешката си. В ръката му се търкаляше болния зъб изцапан с малко кръв.
При ужасяващата гледка дядо Георги пребледня и се затича обратно към кабинета. Изблъска чакащите жени, ревейки като магарето Марко когато е гладно:
- Махайте се! Зъбът ми падна. Изтече ми кръвта, вижте...Ще умра.
Жените, които в негово отсъствие още по-свободно клюкарстваха по адрес на мъжете сега го загледаха втрещени. Настъпи неловко мълчание, а после всички прихнаха да се смеят. Тържествено го вкараха при зъболекаря, за да се посмее и той. Денят започваше весело, а „умиращия” дядо Георги бе увековечен в съвременните селски легенди. Кой би повярвал, че ще умре от един паднал зъб?!
© Катя Иванова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
История в която, забит е коренът в тъгата, но с времето успешно стеблото разцъфтява смешно »
11 място
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Доче за усмивката.
-
-
Аластор, ти най-добре знаеш за какво говоря. Важното е да няма лични нападки. А понякога от добрия критик получаваме и криле. Затова с удоволствие писах още за дядо Георги. Приятна вечер, приятелю.
-
Кате, който пише трябва да търпи критиката, ноо... критиците не трябва да пишат, защото не могат да достигнат собствените си критерии за писане
-
Който пише трябва да носи на критика. Винаги има с по-особено мнение.
-
Много кофти ми става за хора, които не приемат критиката и я наричат обида
-
Съгласна съм с теб. Човек не умее ли да се забавлява / и то не само в сайта Откровения / по-добре да се гръмне.
-
Ами което е хубаво и смешно, си е хубаво и смешно ха ха хахх
Как да не се смея, нали затова сме в Откровения, да отпуснем душата си и да се отдадем на емоции, чувства, наслада, споделеност...
Е, изключвам тук-там някои самовлюбени... ама и това ме кара да се смея от сърце.
Така че - нека да се смеем от сърце! Светът е оцелял
(разбирайте българите, защото те са в основата на човешката цивилизация, което си е признат факт!),
защото се е смял!
Дай тон за смях! 
-
Eна, ти си първият ми читател, който ми пише, че се е смял от сърце. И аз се смях като го писах, а да не ти казвам за моята позната, която ми го разказа. Наистина да те боли зъб си е голямо наказание, но така ми дойде отвътре да го напиша цялото хумористично. Дядовците са големи образи и са много забавни като си подвикват "ей, младеж". Някои от тях цял живот си остават принцове.
Благодаря ти. -
Боже, какви дядовци имало... а аз си мислех, че едно време е имало истински, безстрашни, смели и готови на геройства от храброст мъже...
Няма да казвам какво мисля сега
Хареса ми и ме разсмя. Хич не е комична ситуация със зъбна болка, това е повече от бедствие. Но финалът е наистина смях от сърце!
Браво ти!
Грасувам с чиста съвест! -
Добре дошъл в отбора!. И аз съм голям фен на дядо Георги. Може и да напиша още нещичко за него. Уникален е. Благодаря ти, Пешо.
-
Хареса ми. Май започвам да ставам фен на дядо Георги
-
Здравей, Метеор! Благодаря ти.
Сенд, едва ли ще си променя писането. Ти трябва да си промениш изискванията. -
Няма значение кой съм. Да, харесвам разказите на Катето, но ми се иска да са по-откачени и с по-силен финал, нещо като поантата при поетите. Какво значение има броят на коментарите? Различни хора ми отговарят и така ги опознавам. Патриция, например, е много люта.
-
Аластор, мисля че Сенд харесва как пиша затова ме критикува с такава жар. Иска да стана още по-добра. А кой е в действителност...той си знае. Тук не може да се вярва на посочени имена и години.
-
Сенд, казано честно изобщо нямам представа кой си. Харесах някои твои неща и си ги сложих в любими, но това е преди да ме критикуваш толкова усърдно. Сега ще гледам да не ти се мяркам пред очите. А относно "рекламата", май е повече за теб отколкото за мен. Хората ме четат и си викат: Кой ли е този умен мъж, който направи на две стотинки тая?! Я да видим какво пише. Сигурно е на много по-високо ниво.
Май трябва ти да ме черпиш. -
Сенд (Георги Стоянов) - Осем коментара не са ли малко множко. Още повече че в "Откровения" си едва от пет месеца, а коментираш автори които са тук от пет - десет години. На двадесет години е добре да бъдеш малко по въздържан в съветите, оценките и препоръките към авторите по простата причина, че нямаш още достатъчно жизнен опит и образование.
-
Глупости! Изобщо не обиждам Катето и никога не бих го направил. Познавам я отдавна и ми е много симпатична, аз си знам защо. Патрицио! Не цитирам имена, кого обиждам? Говоря по принцип. Преди се лигавеха с шестиците и двойките, сега със звездичките. Кого наказват?! Себе си. Показах, че е грозно да се прави. Дреме ми на пуловера, как ме оценяват. Аз си се познавам най-добре. Затруднява ви хуморът, защото сте буквалистки. Липсва ви импровизацията, шегите в движение, непланирани и непреднамерени, излезли от нищото. За шегаджийка признавам само Кери. Кате, трябва да ме черпиш, защото сега ще скочат посещенията с още толкова.
-
Марианка, и аз се чувствах точно като теб. И мен ме затруднява хумора. То уж малко ни трябва, за да пишем...а се оказва много.
-
Здравей, Марианка! Историята е забавна, но толкова болен зъб не пожелавам и на най-големия си враг. Благодаря ти!
Задачата е трудна, но все си мисля, че ти и Ирен може би ще участвате. Все пак има достатъчно време и Музата може да ви посети. Нищо не се знае. То и аз не предполагах, че ще напиша нещо... -
Задачата е ужасно трудна! И за разлика от Сенд , който цитирам "Мога да напиша разказ, точно по темата, но не искам.", аз си казвам, че не мога да напиша такъв разказ. Но понеже е трудна, но и много интересна ще следя с голям интерес.
-
Здравей, Наде! Когато пиша по действителни случаи понякога не ми вярват, а друг път събуждам някаква агресия... особено в мъжете. Много грубо и лошо са ме обиждали така че г-н Сенд не ме засегна особено. Дано това да не означава, че вече съм свикнала.
Благодаря ти за положителната оценка. Приятна вечер! -
Здравей, Блу! Твоето коментарче ме развесели. Днес бях на дълга опашка за плащане на ток и темата беше, че мъжете не обичат да чакат. Двама се отказаха, а още няколко се върнаха без изобщо да се наредят и жените започнаха да си шушукат, че това е типично мъжко поведение и техните половинки са такива и т.н. Стана ми смешно, защото се сетих за дядо Георги. Радвам се, че не си мъж и че ми хареса разказчето. Приятна вечер!
Сенд, толкова много си коментирал, че това може само да ме ласкае. Не съм очаквала, че някой, който изобщо не ми харесва разказа ще ми отдели толкова много от личното си време. Благодаря ти! Не беше необходимо да си поправяш оценката, но благодаря за джентълменския жест. Бих се радвала ако те провокирам да напишеш и ти нещо дори да е по-хубаво от моето.
Здравей, Ирен! Благодаря ти за коментарчето, макар че не мислиш като мен. Все пак ако разсъждавахме еднакво би било ужасно скучно. Животът ни дава различни идеи да пишем само да го искаме. Приятна вечер! -
Прочетох творбата, забавна е . Написана е по истински случай. Хареса ми и ще гласувам. Пишеш, публикуваш, коментитрат творбите ти...Добре! Критикуват градивно, още по- добре. Затова сме тук, да творим, да се учим. Това разбирам. Не разбирам в качеството си на какъв господин Георги Стоянов си позволява обидни коментари и квалификации? Извинявай Кате! И успех!
-
Кери е с много готино чувство за хумор, но нещо не я виждам. Хубаво пишат и Мариана, Силвия, Валя Йотова, Дочка Василева... има си талантливи хора, което е радващо. Но когато се лансират посредствени неща, с лигави коментари или когато някой се самопоставя на пиедестал, е много дразнещо. Оставям ви. Много здраве и успехи на всички!
-
Ох, много сте ми симпатични, защото водите нормален диалог. Да, всеки вижда живота по различен начин и е прав за себе си. Не може едно мнение да се вземе за еталон. Говорим си за начина на писане. Мога да напиша разказ, точно по темата, но не искам. И това е заради лексиконското поведение на разни персони. Кате, аз ти писах една звезда, не защото те мразя, а за да покажа, че подобно отношение е глупаво. Сега ще я поправя на пет, за да се усмихнеш.
-
Сенд, съвсем друго писах, ама щом така го разбираш няма да те разубеждавам.
-
Задачата е много сложна, но пък и много интересна. Доста се чудех дали да коментирам. Аз някак нито можах много трагично да приема началото (не че не е гадно да те боли зъб, но пък на всички ни се е случвало) , нито пък ми стана смешно в края ( а може би тогава и съжалих героя, то не е шега работа да остана зъб в ръката ти...)И не съм много убедена в това че има мъжки и женски хумор. Но определено хората се смеят на различни неща. Има дебелашки шеги, надсмиване, фин интелигентен хумор, самоирония. Самоиронията е висш пилотаж (според мен) Пък надсмиването над някой или над група хора не ми допада. Много по-забавни са ми жени иронизиращи женското съсловие и мъже - мъжкото, отколкото "хвърлени камъни" от единия пол, към другият.
-
Добре, ще коментирам само разказа и ще кажа какво му липсва. Липсва му парадокса, изненадата, интересната хрумка. Ако беше вързал зъба си за рогата на някакъв овен, например, но овенът вместо да хукне, кротко си вървеше до него, щеше да е смешно. Ако някой минаващ съселянин го посъветваше, да се върже за магаре, но магарето се заинатеше и не мърдаше, пак щеше да е смешно. И накрая, ако някоя от бабите го съжалеше, и дръпнеше въженцето, пак щеше да е смешно. Ако накрая, трогнат, дядката обещаеше да ѝ се отблагодари, но бабата му кажеше, че няма с какво...
Мъжки хумор ли е това? -
Сейнт Сенд
-
Застъпиха се коментарите ни. Мен ме забавлява желанието на жените да разсмиват. Правят го по свой си начин. И се радвам, че така забравят за битовите си проблеми, които са на гърба им, поне за малко.
-
Естествено, че се забавлявам, Сенд! /ако коментарът ти е отговор на моя/.Преди малко сам писа, че всичко е субективно. На мен разказчето ми харесва.
P.S. Целият живот май е една перверзия, пък и си забелязал, че ни я и налагат. -
Ученичка ли си?
Ако се забавляваш, добре. Ако ти харесва да те мажат с баданарката, пак добре. Смисълът на конкурсите е, да се представи нещо интересно, но кръжоците и лелинската поддръжка изперверзват всичко. Представяш ли си, ако наградата беше десет хиляди лева, как всички “възвишени“ щяха да се изпоядат. Хайде и Блу се изцепи! Колко са тъпи мъжете и как не разбират от женски смехории. ... Но е казано с усмивка. Миличко е. -
Гласувам с удоволствие. Кате, двойките са от мъжете читатели. Те милите не могат да преглътнат да им се изтъкват слабите страни /'щото все още живеят с мисълта, че са силния пол/
-
Ами рискувам.... повече двойки на разказчето ми.
Наистина смешното и тъжното са субективни и всеки ги усеща различно.
Аз съм съгласна с теб и ти с мен. -
Мъжете са различни, не съм тяхно олицетворение. Какво рискуваш? Нищо. Пак стигнахме до извода, че смешното и тъжното са субективни, и всеки усеща различно. Но по принцип, колкото повече хора разсмееш, толкова по-смешно е.
-
Сенд, както казах не очаквам мъжете да го харесате, но поех този риск. За мен първото място не е фикс-идея. Естествено, че има и мои неща в него и си е културно разказано. Ако исках да е като приказка щеше да има дракони, вещици и сладка идеалистична любов. Може би точно затова обичам приказките.
Благодаря ти за искрения коментар. -
Ех, Кате, Кате... Познавам те доста отдавна, знам, че си падаш по приказките, често те коментирах преди. Вкарвай художествената измислица в употреба, само ще спечелиш от това. Разказите едно към едно са за кръчма, седянка или пенсионерски кръжок. Има и сладкодумни разказвачи на маса, но и те си измислят и украсяват, повярвай ми!
-
Здравей, Сенд! Историята ми я разказаха преди два дни, за да ме развеселят. На моята позната й било много забавно като била там, но на дядо Георги едва ли. Не очаквам да разсмея всички и особено мъжете. Поздрави!
Здравей, Лиа! Дядо Георги е живото доказателство, че колкото и да е възрастен човек живота винаги му е мил. Опитах се да не спестя и да не замазвам нищо. Понякога жените си мислят точно такива мили неща за мъжете.
Благодаря ти, Лиа!
Здравей, Аластор! Ако не бяха ми разказали тази случка може би нямаше да участвам в конкурса. Задача е истинска провокация към въображението ни. Сигурна съм, че и ти знаеш още подобни истории и сега очаквам нещо весело и от теб. Жалко за съседа Теодор, защото краят е много тъжен. Благодаря ти! -
Като всички жени които от "нищо могат да сготвят нещо вкусно" и ти от "нищо" можеш да напишеш нещо много забавно.
Един зъб, че колко му е един зъб? А моят съсед Тодор си извади 18 зъба сам, само и само да не ходи на зъболекар. Всички му се смееха и го подиграваха, че като си извади и последния зъб ще "гушне букета". Не знам дали го урочасаха, магия ли му направиха, но накрая така и стана. Извади си последния зъб и след месец си замина от този свят.
Радвам се, че пак си тук и пишеш и ти желая успех. -
Доста сполучлива история, Катя! Трагикомична и съвсем реална. Кръв, игли и зъболекар си е чиста проба наказание за доста мъже. Не, че на жените не се случва да изпадат в паника от зъболекари, но...Ние трябва да "търпим", защото нищо ни няма и "не знаем" колко много боли. Често, попадайки в такива ситуации се чудя кой се държи "по мъжки" - жените или мъжете? Успех! Дочето, отново ни зададе една чудесна тема, да проверим сами себе си и да се опитаме да не излизаме от зададените рамки, но да останем верни на сюжета и героите си.
-
Коренът е забит в тъгата, но стъблото не е достатъчно смешно, според мен. Селска история, която би развеселила дядковците от 19-ти век, но дядковците от 21-ви, са много по-отракани.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ви приятели още веднъж! Желая ви весели празници и творческо вдъхновение!