4 июл. 2008 г., 08:39
14 мин за четене
Синя Маргарита
Неудобството на морските курорти от затворен тип с разпродадени апартаменти е фактът, че те всъщност са си едни малки селца! С всичките произтичащи от това последици. Провинциалният дух, еднообразието, клюките, до болка познатите навици на обитателите. А когато си барман на коктейл-бара до басейна и всеки Божи ден наблюдаваш едни и същи физиономии, с едни и същи поръчки, тогава досадата е двойна...
Разбира се има и изключения. Като този намръщен и ветровит юнски предобед, в който повечето от почиващите бяха решили, че времето не е подходящо за плаж и бяха поели с колите до крепостта на нос Калиакра. Нямаше никаква работа и механично бършех чистите чаши. На бара белокосият мистър Хамилтън хвърляше по едно око на клюките в „Сън" пред дежурната чаша скоч, а около басейна госпожа Михайлова безуспешно се опитваше да вникне в действието на „Вещицата от Портобело". Безуспешно, защото вече седмица разнасяше книгата, а видимо едва ли бе стигнала по-далеч от тридесета страница. И ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация