20 нояб. 2007 г., 10:10

Случка с манекени

1.3K 0 0
1 мин за четене

Вървя по лъскава централна улица. Витрините блестят. Рекламите светят лъскаво, но безлично. Безлично поне за мен. Наоколо минават лъскави къси полички, с лъскави крачета и ботушки. Гримирани мъже с женски походки си говорят нещо, твърде разлигавено. От лъскавите кафенета се чува силна чалга. Влязох в един бутик да разгледам дрехите. И те, по дяволите, лъскави. Очите ми се плашат и не смеят да погледнат етикетите с цените. Но всъщност няма смисъл да се притеснявам, на мен тези дрехи не ми трябват. Излезнах от бутика и тръгнах нагоре по същата улица. Добре, че поне зоната е изцяло пешеходна, та мога да видя повече манекени. Харесва ми да ги наблюдавам. Преди обичах да ги тормозя. Когато не стоят зад витрините тези същества обичат да се разхождат по лъскавия булевард.

Ето че от отсрещното кафене излезе цяла група манекени. Бяха същите като от витрините за дрехи. Заслушах се в разговорът им. Всички повтаряха текста на някаква реклама, която бяха гледали преди малко по телевизията. Непременно щели да си го купят. Какво ще си купуват, не разбрах, а и нямах голямо желание да разбирам. Какво толкова има да разбирам? Тези кухи глави отдавна ми бяха ясни.

Преди известно време, когато се бях скарал, с една такава групичка от мъжки манекени, аз не издържах и буквално им изпочупих главите. От любопитство реших да надникна в счупената глава на един от тях и да видя все пак какво има вътре. Наведох се аз, погледнах и какво да видя: главата му беше празна. Вътре нямаше нищо. Нищо, освен един опънат конец. Като отрязах конеца и ушите му паднаха, също като в онзи виц за блондинката. Направо се изумих. Погледнах в главите на останалите, а там - същата работа. Тогава си казах, че вече няма смисъл да им разбивам главите. Това нямаше да ми помогне. На тях - също.

                                                                       

 

Калоян Бинев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Бинев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...