20.11.2007 г., 10:10

Случка с манекени

1.3K 0 0
1 мин за четене

Вървя по лъскава централна улица. Витрините блестят. Рекламите светят лъскаво, но безлично. Безлично поне за мен. Наоколо минават лъскави къси полички, с лъскави крачета и ботушки. Гримирани мъже с женски походки си говорят нещо, твърде разлигавено. От лъскавите кафенета се чува силна чалга. Влязох в един бутик да разгледам дрехите. И те, по дяволите, лъскави. Очите ми се плашат и не смеят да погледнат етикетите с цените. Но всъщност няма смисъл да се притеснявам, на мен тези дрехи не ми трябват. Излезнах от бутика и тръгнах нагоре по същата улица. Добре, че поне зоната е изцяло пешеходна, та мога да видя повече манекени. Харесва ми да ги наблюдавам. Преди обичах да ги тормозя. Когато не стоят зад витрините тези същества обичат да се разхождат по лъскавия булевард.

Ето че от отсрещното кафене излезе цяла група манекени. Бяха същите като от витрините за дрехи. Заслушах се в разговорът им. Всички повтаряха текста на някаква реклама, която бяха гледали преди малко по телевизията. Непременно щели да си го купят. Какво ще си купуват, не разбрах, а и нямах голямо желание да разбирам. Какво толкова има да разбирам? Тези кухи глави отдавна ми бяха ясни.

Преди известно време, когато се бях скарал, с една такава групичка от мъжки манекени, аз не издържах и буквално им изпочупих главите. От любопитство реших да надникна в счупената глава на един от тях и да видя все пак какво има вътре. Наведох се аз, погледнах и какво да видя: главата му беше празна. Вътре нямаше нищо. Нищо, освен един опънат конец. Като отрязах конеца и ушите му паднаха, също като в онзи виц за блондинката. Направо се изумих. Погледнах в главите на останалите, а там - същата работа. Тогава си казах, че вече няма смисъл да им разбивам главите. Това нямаше да ми помогне. На тях - също.

                                                                       

 

Калоян Бинев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Бинев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...