Стивън
На съседната улица, близо до почти постоянно калния тротоар, през ноември все валеше. Времето не плачеше, то мъдруваше и причиняваше неудобство на обикновените хора. Семейство Найденови, заедно с многолюдната си челяд, едва се чудеше как да припечелят и без това мизерните си пари. Стивън, единадесет годишно момче, ходеше с прокъсани обувки, а върху палтото му се виждаха едри кръпки.
Често учителят по история го наказваше, защото обикновено не слушаше в час и разсейваше останалите.
С къса кестенява коса, но будни сини очи, той не беше много висок, но умен и обичаше музиката. Вкъщи нямаше място за пиано, а Стивън с часове можеше да слуша класика. В хола се срещаше едно разнебитено старо радио, а любимият му композитор бе Моцарт.
Като най-голямото дете в семейството на Найденови, чистеше, палеше печката, наливаше вода от чешмата на двора.
Баща му беше миньор, а майката гледаше едногодишната Бела, тригодишните близнаци Фани и Стефан.
Еднообразие имаше в изобилие. Мъглата и ревящите деца помагаха за веселата атмосфера. Момичетата от класа на Стивън бяха от различни прослойки, но най-вече от по-бедни семейства. Ала имаше една девойка, която събуди нежността в сърцето на момчето. С рижа, къдрава коса, с пола под коленете, тя вървеше по коридора, когато едно едро момче, я бутна и учебниците се разпаднаха по плочките.
-Чакай, ще ти помогна, спокойно!-чу се глас. Беше Стивън.
И чевръстите му пръсти събраха много бързо помагалата и химикалите.
И тогава погледите им се засрещнаха, а тя го дари с красива усмивка.
-Благодаря!-и побърза да се отдалечи, засрамено.
Интересът му към непознатата се роди някак толкова бързо, че дори и вятърът се учуди.
Затова той след часовете не бързаше, проследи я къде живее, а после се прибра ,бузите му горяха. Но беше весел и безгрижен.
Баба му се опитваше да намери по радиото любими акорди, защото знаеше, че Стивън има талант. Но годините и тежаха, обикновено стоеше върху фотьойла и гледаше пред себе си. Случваше се да гледа стари снимки и да плаче. Наскоро помоли съседа Георги за старата му китара и я подари на внука си. Беше архаика, но очите на Стивън светеха във възторг.
Пееше си тихо, и мислеше за Елена.
Видяха се отново в черквата, където духа на музика бе в стихията си.
Тя го погледна отначало бегло, а после се засмя. Хубави бели зъби и нежни устни.
…. Нямаха рисуване и той реши да мине покрай къщата им.
И тогава, о, чудо! Музиката!!!! Това беше той-Моцарт!
Тоновете танцуваха с рокля от цветя, Елена свиреше на пианото си, а гласът и беше меден.
Стивън замря. Емоцията превзе сетивата му и той пътуваше мислено по света.
Всеки ден скришом ходеше да я слуша.
Идваше Рождество Христово, навън беше студено и неприветливо.
Стивън пак се запъти към познатото място, където грижите отсъстваха, а обичта бе всеотдайна.
И тогава тя го видя, опитвайки се за затвори прозореца .Гледаха се като хипнотизирани.
Щеше да побегне, но един красив глас го спря.
–Стивън, спри!
Тялото му отказваше, а краката му стояха неподвижно.
Вратата се отвори
-Ела!-чу звънък тон.
Той неумело извади ръце от джобовете си и с наведена глава последва командата.
-Влез, де, ще умреш от студ!-дръпна ръката му.
Елена се усмихваше като принцеса.Младостта ги събираше.
И песента пое любовта, омагьосвайки две сърца, влюбени и честни.
За да покаже, че светът е обич!
А вярата е огън.
© Ана Янкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Винаги, Вие сте добър човек, ценя го!
-
Анани, благодаря за грешките, така се уча. Но разказът "течеше", затова е ясно, че ще има неточности.На един дъх го написах. Бъди здрава!
-
Люси, благодаря сърдечно!!!!
-
Много красив разказ.
-
Мерси, Стойчо за топлите думи! Хубав петък желая!
-
Благодаря, Таня!
-
Хубав край!
-
Благодаря, Младене, бъди здрав и хубав ден ти желая!
-
Много красота живее в непокварените млади души!
Цялата социална действителност показва, че за любовта както в интимен аспект, както и за изкуството всички ограничения са невалидни.
Явно си майстор на късия разказ,защото с малко думи умееш да създадеш в читателя атмосфера на интимност на фона на живота!
Поздравления, Ана! -
Изумен съм от този красив разказ!:
"Стивън пак се запъти към познатото място, където грижите отсъстваха, а обичта бе всеотдайна."
...
"За да покаже, че светът е обич! А вярата е огън."
ВЕЛИКО!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
