19.10.2023 г., 15:08

Стивън

714 4 10
3 мин за четене

На съседната улица, близо до почти постоянно калния тротоар, през ноември все валеше. Времето не плачеше, то мъдруваше и причиняваше неудобство на обикновените хора. Семейство Найденови, заедно с многолюдната си челяд, едва се чудеше как да припечелят и без това мизерните си пари. Стивън, единадесет годишно момче, ходеше с прокъсани обувки, а върху палтото му се виждаха едри кръпки.

Често учителят по история го наказваше, защото обикновено не слушаше в час и разсейваше останалите.

С къса кестенява коса, но будни сини очи, той не беше много висок, но умен и обичаше музиката. Вкъщи нямаше място за пиано, а Стивън с часове можеше да слуша класика. В хола се срещаше едно разнебитено старо радио, а любимият му композитор бе Моцарт.

Като най-голямото дете в семейството на Найденови, чистеше, палеше печката, наливаше вода от чешмата на двора.

Баща му беше миньор, а майката гледаше едногодишната Бела, тригодишните близнаци Фани и Стефан.

Еднообразие имаше в изобилие. Мъглата и ревящите деца помагаха за веселата атмосфера. Момичетата от класа на Стивън бяха от различни прослойки, но най-вече от по-бедни семейства. Ала имаше една девойка, която събуди нежността в сърцето на момчето. С рижа, къдрава коса, с пола под коленете, тя вървеше по коридора, когато едно едро момче, я бутна и учебниците се разпаднаха по плочките.

-Чакай, ще ти помогна, спокойно!-чу се глас. Беше Стивън.

И чевръстите му пръсти събраха много бързо помагалата и химикалите.

И тогава погледите им се засрещнаха, а тя го дари с красива усмивка.

-Благодаря!-и побърза да се отдалечи, засрамено.

Интересът му към непознатата се роди някак толкова бързо, че дори и вятърът се учуди.

Затова той след часовете не бързаше, проследи я къде живее, а после се прибра ,бузите му горяха. Но беше весел и безгрижен.

Баба му се опитваше да намери по радиото любими акорди, защото знаеше, че Стивън има талант. Но годините и тежаха, обикновено стоеше върху фотьойла и гледаше пред себе си. Случваше се да гледа стари снимки и да плаче. Наскоро помоли съседа Георги за старата му китара и я подари на внука си. Беше архаика, но очите на Стивън светеха във възторг.

Пееше си тихо, и мислеше за Елена.

Видяха се отново в черквата, където духа на музика бе в стихията си.

Тя го погледна отначало бегло, а после се засмя. Хубави бели зъби и нежни устни.

…. Нямаха рисуване и той реши да мине покрай къщата им.

И тогава, о, чудо! Музиката!!!! Това беше той-Моцарт!

Тоновете танцуваха с рокля от цветя, Елена свиреше на пианото си, а гласът и беше меден.

Стивън замря. Емоцията превзе сетивата му и той пътуваше мислено по света.

Всеки ден скришом ходеше да я слуша.

Идваше Рождество Христово, навън беше студено и неприветливо.

Стивън пак се запъти към познатото място, където грижите отсъстваха, а обичта бе всеотдайна.

И тогава тя го видя, опитвайки се за затвори прозореца .Гледаха се като хипнотизирани.

Щеше да побегне, но един красив глас го спря.

–Стивън, спри!

Тялото му отказваше, а краката му стояха неподвижно.

Вратата се отвори

-Ела!-чу звънък тон.

Той неумело извади ръце от джобовете си и с наведена глава последва командата.

-Влез, де, ще умреш от студ!-дръпна ръката му.

Елена се усмихваше като принцеса.Младостта ги събираше.

И песента пое любовта, омагьосвайки две сърца, влюбени и честни.

За да покаже, че светът е обич!

А вярата е огън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...