***
Погребението на Стоян не мина по-различно от всяко едно погребение на това унило място. Дъщеря му и синът му пристигнаха от София и направиха цялата организация. Съседката Яна пък изпече баница и питка, Методи път закла агне и жена му сготви агнешка курбан чорба. Шествието до гробището също бе мрачно. Нямаше поп (селото нямаше църква, защото тя бе разрушена през петдесетте години, нато на нейно място бе издигната грозноватата сграда на бившия Културен дом, финансирана щедро от бащата на Яким - Златан) и ковчегът просто бе спуснат в гроба от няколкото гробари - местни хора, живеещи в няколкото ромски къщи в края на селото. След това по-голямата част от присъстващите се разотидоха, за да се заемат с ежедневните си задачи.
Млабоколо, Мурджи и Краси Мърдата бяха от малкото, които се върнаха в къщата на Стоян за да поговорят с близките му. Млабоколо беше най-мълчалив и най-вглъбен и останалите отдаваха това на факта, че той, заедно с мъртвия, също бе пострадал от лудостта на Любен и нав ...