За един паднал ангел в мрака...
1.
Когато тишина се застели, мека като завивка, и всеки шум уморен заспи, онази самотна минута иде и безмълвно застава в ъгъла на стаята.
Наредените в равна редица свещици затрептяват и слабите им тела отблъскват мрака към стените, където започва да се гъне в призрачни танци. Восъкът се топи с всяко движение на пламъка и стопява самотата, така както се топи и свещa под танца на пламъка.
Огряна от чупещата се светлина, крехка фигура е коленичила пред редицата със сплетени ръце, притворени очи и тихо шепнещ глас, като в молитва:
- Нима дните ни не са като тези топящи се тела? – помръдват устните, очите се затварят плътно, а мислите се плъзват по-близко до сенките.
Мрака отвън става по-плътен и пада като мъгла над целият град. Пръстите му пролазват в тази стая, обгръщат коленичилата в този чужд ѝ свят, но присъстваща в течащото измерение.
Чужд е той за нея, изгубен в тъмнината му ангел, който търси отговори на толкова много неразбрани от живота неща.
Като т ...