30 мая 2023 г., 11:31

Тактика, практика и сто грама акъл

876 2 7
2 мин за четене

Първи изпит в СУ. Януари, 1974 година. Още неизсъхнали от празниците – и на кладата. „История на БКП“. Четеше ни някакъв симпатяга с приятен глас. Унасящ, приспиващ…

Обаче – изпит!

Първи изпит. А първият изпит е като първи секс. Важното е да се мине / да те минат. Пък оценки ще се слагат после, сега…

А нашият преподавател – името му даже не помня, взел, че се разболял. И за изпита пращат заместничка, която ни кани в кабинета си. Тоест, ние сме до асансьорите в старото централно крило. Където са тоалетните и може да се пуши. Да, така беше тогава…

Аз съм спокоен – чифте пищови готови. Идва ми редът, влизам, учтиво поздравявам, избирам билет и сядам на едно бюро да се подготвя. С мен чакат още двама – конвейрът върви. Пред преподавателката е едно маце, което беше прозрачно – зубрачка и натегачка, кръстоска между грамофон и папагал.

Въпросът ми е за Осмия конгрес, наясно съм къде е пищовът, ловко го вадя, пиша – числа, числа, числа… Цялата идеология в математика…

А оная пред преподавателката говори. И чувам как изпитващата избухва: „Колежке, ама вие какво говорите? Знаете ли как беше животът при Вълко Червенков? Какви заплати, какви цени, какви строежи, какви постижения…“ Нашата мънка за култ към личността, за тая гад Червенков, дето смазал партията любима, за…

Преподавателката я насича. И накрая казва: „Слаб! Подгответе се и тогава елате пак…“

Нашата се изнизва като нафъкан парцал, сяда следващият, другият, минаха ме и мен.

Излизам захилен. Щото изпитът… Абе, имаше виц. Иванчо излиза от идеологически изпит захилен. „Скъсаха ме“… „А защо си доволен?“. „Другите ги арестуваха“…

Е, при нас нямаше арестувани, но колежката реве, четири реда сълзи и сополи наводняват фоайето…

Посреща ме: „Жоро, ти беше там… Защо ме скъса? Нали вчико си казах???“…

Соча й вратата отсреща: „Ти защо не попита кой ще изпитва? На вратата пише: доцент Червенкова! На Вълко Червенков дъщерята! А ти й обясняваш какъв дзвер е бил баща й…“

Ми, затова изпитът се взема умело – с тактика, след практика и със сто грама акъл…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...