Т А Н Г О
Джоди Фостър казва: „Винаги, когато видя двама души да танцуват, аз се разплаквам.” Аз също.
Причината за мен е в близостта на хората. На мъжа и на жената. Обърнати един към друг, долепени и прегърнати. Танцуващи, слети в едно по–голямо човешко същество. Някак двойно. И точно това двойно чудо, събрало мъжа и жената в едно танцуващо, живо и изключително чувствено танго, ме разтърсва. Разплаква ме.
В колко малко мигове хората са толкова близо един до друг? В колко малко! Прегърнати, преплетени, загърнати от музика. В колко малко... На пръсти се броят. Пред мен танцува най-добрата аржентинска двойка в света. Истинско танго танцува по телевизията.
Любимото ми аржентинско танго!
Главата е отметната, косата е прибрана, лъскава и черна, клепачите са полузатворени, тялото цялото е такт. Клавиш по клавиш. Кракът, кракът, върхът на пръстите и през обувката е страст и страст , и страст...и чувства най – човешки. Огън.
Две напред, една назад. И отново, пак.
Две напред, една назад.
Плача. ...