Точно сега, веднага...
Усещаш ли погледа ми?
Виждаш ли пламъка в него? Гориш ли се? Искаш ли да бъдеш опарена...
Искаш ли да станем от масата и да го направим... Искаш ли да се махнем? Искаш ли да се скрием от целия този цирк... От... хммм... ох...
Както и да е, нали...
Господи, колко си красива тази вечер! Желая те. Бих те изучил още сега. Невидимо за всички. Как ръката ми ще докосне вътрешността на бедрата ти и ще продължи нагоре. А готова ли си за тази игра? Можеш ли така? Сигурна ли си... че изражението ти няма да те издаде, че цветът на лицето ти няма да се промени?
Тогава ставай... чакаме се там. Пред онази врата. Хайде! Следвам те...
Така искам да те притисна в тялото си. И този път без задръжки. Желая те силно и собственически. Негодник ли ме нарече?! Хмм... да! Позна. Изобщо не ме интересува. Изобщо не виждам граници и стени. А ти виждаш ли нещо подобно?! Тогава... Тогава? Изправяш ли се вече? Тръгваш ли? Зад теб съм. А в един момент ще съм толкова плътно зад теб. Че ще загубя представа за време и място. Ще вдишам аромата на косите ти. Ще въздъхна тежко до ухото ти. И ще те притисна до мен. За да усетиш какво ми причиняваш. За да усетиш как те желая.
Искам те цяла вечер! Толкова искам да съм в теб... откачам. Губя се в погледа ти. В историята ти. В това, което си. Позволявам си да влизам в живота ти. И да, ще го правя. Всеки ден, скъпа... Преди всеки сън ще ти напомням за себе си. Няма да ме забравиш. Няма да ме отблъснеш. Ще си моя. И ничия друга. Ничия друга, любима...
Лудост е как го искам с теб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© А.Д. Все права защищены
За останалите ти думи , какво да кажа, освен скромно "Благодаря!.
