28.04.2019 г., 21:41 ч.  

Точно сега, веднага... 

  Проза » Други
1008 7 11
1 мин за четене

Усещаш ли погледа ми? 
 


Виждаш ли пламъка в него? Гориш ли се? Искаш ли да бъдеш опарена...


Искаш ли да станем от масата и да го направим... Искаш ли да се махнем? Искаш ли да се скрием от целия този цирк... От... хммм... ох... 


Както и да е, нали...


Господи, колко си красива тази вечер! Желая те. Бих те изучил още сега. Невидимо за всички. Как ръката ми ще докосне вътрешността на бедрата ти и ще продължи нагоре. А готова ли си за тази игра? Можеш ли така? Сигурна ли си... че изражението ти няма да те издаде, че цветът на лицето ти няма да се промени?
Тогава ставай... чакаме се там. Пред онази врата. Хайде! Следвам те... 

Така искам да те притисна в тялото си. И този път без задръжки. Желая те силно и собственически. Негодник ли ме нарече?! Хмм... да! Позна. Изобщо не ме интересува. Изобщо не виждам граници и стени. А ти виждаш ли нещо подобно?! Тогава... Тогава? Изправяш ли се вече? Тръгваш ли? Зад теб съм. А в един момент ще съм толкова плътно зад теб. Че ще загубя представа за време и място. Ще вдишам аромата на косите ти. Ще въздъхна тежко до ухото ти. И ще те притисна до мен. За да усетиш какво ми причиняваш. За да усетиш как те желая.


Искам те цяла вечер! Толкова искам да съм в теб... откачам. Губя се в погледа ти. В историята ти. В това, което си. Позволявам си да влизам в живота ти. И да, ще го правя. Всеки ден, скъпа... Преди всеки сън ще ти напомням за себе си. Няма да ме забравиш. Няма да ме отблъснеш. Ще си моя. И ничия друга. Ничия друга, любима...

Лудост е как го искам с теб... 

 

© А.Д. Всички права запазени

Усещам докосването на погледа ти да се спуска като капки кехлибарен мед надолу от устните ми, по врата, към деколтето... Вдигам поглед и срещам твоя – Сблъсък. Вместо свенливо да го отместиш, отвръщаш ми нагло и нахално, усещам затягане около врата си.
Внимавай! Две сме… Готов ли си да събудиш втора ...
  972  13 
Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...
  1737  20 
Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...
  941  15 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наздраве! Живеем с емоциите...
  • Е, наздраве за наш'та маса!
  • И аз се хващам на влакчето, Да развихрим съвсем въображението Поздрави, дами ! Компанията и творчеството ви е изтънчено удоволствие
  • Ах, да си знаеш Аделина...Само заради "момичета" вече имаш две халби и дебело мезе. За останалите ти думи , какво да кажа, освен скромно "Благодаря!.
  • Благодаря, SMooth!

    Имах честта да се запозная с двете момичета на срещата. Изключителни са не само като творци, но и като хора. Не знам с какво съм заслужила тези техни подаръци. Но мога да кажа едно - безценни са.
  • Трябваше да погледна първоисточника, за да преценя реакциите
    Опасни искри прехвърчат покрай този лирически
  • Хареса ми и смятам и аз да прибавя едно вагонче към влака
  • Очаквам, Лия!
  • Аз само ги зададох, Ади. И сама търся отговорите, но те няма да са изчерпателни. "Една птичка пролет не прави", но и на мен ще ми бъде интересно да прочета проявленията на отговорите,чрез светогледа на различните героини. Може и да се пробвам.Какво ще излезе? Това вече е друг въпрос.Слънчев ден!
  • Лия, би ми било интересно да науча отговорите на тези въпроси. А ти би ли ги споделила? Чувствай се свободна да твориш!
  • "Лудост е как го искам с теб..." Силно!
    Женският аналог на "споделената" лудост на героя ще бъде интересно да се прочете...И да се усети. Може ли на такъв чувствен устрем да устои една жена? А да отвърне с още по- силна наситеност? Ако емоциите в една героиня са по- наситени, как ли ще реагира един герой като твоя?
    И дали мъжът се чувства силен, само тогава, когато е инициаторът или една жена- героиня с по- силна емоционална експресивност ще го накара да промени мислите и желанията си?...Над написаното може да се разсъждава...По- скоро да се твори с четката на емоционалните пръски от чувственост, които излъчва една страстна героиня. Провокираш разтварянето на мидата- душа у всяка женска същност, за да се получи завършеност и пълнота, за които читателят остава жаден.
Предложения
: ??:??