5 июн. 2009 г., 12:10

Търси се: "Генетичен материал..." 

  Проза
5.0 / 3
659 0 6
2 мин за четене

                                                                                        на Д.

 

    Какъв е смисълът да събираш мъжки погледи, ако в сърцето ти е празно? Колко струват честите комплименти, ако целят мимолетно задоволяване на спонтанно възпламенени страсти? Това бяха въпросите, на които Велимира така и не можеше да намери отговор. Тя беше хубава, добре поддържана 35-годишна жена. Завършила специалност "Английска филология" в Софийския Университет, без връзки, но достатъчно амбициозна и общителна, Вели работеше в държавно ведомство на съвсем не лош пост. Беше успяла почти във всичко, освен в едно - да създаде свое семейство или поне да има дете. Времето минаваше бързо - от командировка до командировка. Майчиният инстинкт все по-често ваеше страховити форми в кратките моменти, когато се унасяше в така нужния ù сън.
    Една нощ точно такава страховита форма я накара да скочи от леглото. Не искаше да мисли за това, което я беше стреснало. Направи опит да заспи отново, но така и не успя. Седна в леглото и придърпа лаптопа на коленете си.
    От известно време Вели посещаваше сайт за запознанства. Снимката от новогодишния купон беше привлякла няколко обожателя от САЩ. Тя внимателно подбра най-перспективния от тях - Джак, чийто ник беше "hope" (надежда). Беше четиридесетгодишен NS (непушач), ND (не пие), ОНАС (притежава къща и кола). Спортуваше редовно, слушаше Бах и четеше немските романтици. Нима можеше да има по-добър генетичен материал за нероденото ù дете? Когато тази мисъл за първи път мина през главата ù, тя се засрами от цинизма, който носеше като заряд. После, обаче, се успокои с това, че живее във века на прагматичните хора.
    Когато младата жена влезе в сайта в тази безсънна вечер, тя се зарадва, виждайки че има непрочетено съобщение от hope. С треперещи пръсти клик-на върху него. При първия прочит ù се стори, че пропусна нещо. Ето защо, втория път зачете на глас:
    "There's no way 2 come 2CU unless you send me $300. My cheques do not work @ this airport. Sell sth and send me the money. Refund @ our first date. BA: ..." ("Няма начин да дойда да те видя, освен ако не ми изпратиш 300 долара. Чековете ми не вършат работа на това летище. Продай нещо и ми изпрати парите. Ще ти ги върна на първата ни среща. Банкова сметка: ...")
    Вели изтри профила си и се зае с изготвянето на нов. Срещу задължителното поле "Търся" написа:
          "High quality genetic material for my unborn child"
           (Висококачествен генетичен материал за нероденото ми дете)

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че харесахте и ви благодаря за топлите думи. Написах тои разказ по молба на прототипа на героинята. Някои факти са леко променени, но историята, включително и имейлът от Джак са недокоснати. Уви, и това го има.
  • да...

  • Интересно пишеш! Харесва ми да те чета! Поздрави!
  • И това го има по света!!!

    Хареса ми!
  • Ужас... Добре написано!
  • Успех на Вели Да имаш дете,предполагам е най-прекрасното нещо... Знаеш,че оставяш нещо смислено след себе си...Интернет пространството може да ти донесе само безплатни илюзии,но не и щастие...
Предложения