Jun 5, 2009, 12:10 PM

Търси се: "Генетичен материал..."

  Prose
840 0 6
2 min reading

                                                                                        на Д.

 

    Какъв е смисълът да събираш мъжки погледи, ако в сърцето ти е празно? Колко струват честите комплименти, ако целят мимолетно задоволяване на спонтанно възпламенени страсти? Това бяха въпросите, на които Велимира така и не можеше да намери отговор. Тя беше хубава, добре поддържана 35-годишна жена. Завършила специалност "Английска филология" в Софийския Университет, без връзки, но достатъчно амбициозна и общителна, Вели работеше в държавно ведомство на съвсем не лош пост. Беше успяла почти във всичко, освен в едно - да създаде свое семейство или поне да има дете. Времето минаваше бързо - от командировка до командировка. Майчиният инстинкт все по-често ваеше страховити форми в кратките моменти, когато се унасяше в така нужния ù сън.
    Една нощ точно такава страховита форма я накара да скочи от леглото. Не искаше да мисли за това, което я беше стреснало. Направи опит да заспи отново, но така и не успя. Седна в леглото и придърпа лаптопа на коленете си.
    От известно време Вели посещаваше сайт за запознанства. Снимката от новогодишния купон беше привлякла няколко обожателя от САЩ. Тя внимателно подбра най-перспективния от тях - Джак, чийто ник беше "hope" (надежда). Беше четиридесетгодишен NS (непушач), ND (не пие), ОНАС (притежава къща и кола). Спортуваше редовно, слушаше Бах и четеше немските романтици. Нима можеше да има по-добър генетичен материал за нероденото ù дете? Когато тази мисъл за първи път мина през главата ù, тя се засрами от цинизма, който носеше като заряд. После, обаче, се успокои с това, че живее във века на прагматичните хора.
    Когато младата жена влезе в сайта в тази безсънна вечер, тя се зарадва, виждайки че има непрочетено съобщение от hope. С треперещи пръсти клик-на върху него. При първия прочит ù се стори, че пропусна нещо. Ето защо, втория път зачете на глас:
    "There's no way 2 come 2CU unless you send me $300. My cheques do not work @ this airport. Sell sth and send me the money. Refund @ our first date. BA: ..." ("Няма начин да дойда да те видя, освен ако не ми изпратиш 300 долара. Чековете ми не вършат работа на това летище. Продай нещо и ми изпрати парите. Ще ти ги върна на първата ни среща. Банкова сметка: ...")
    Вели изтри профила си и се зае с изготвянето на нов. Срещу задължителното поле "Търся" написа:
          "High quality genetic material for my unborn child"
           (Висококачествен генетичен материал за нероденото ми дете)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...