на Д.
Какъв е смисълът да събираш мъжки погледи, ако в сърцето ти е празно? Колко струват честите комплименти, ако целят мимолетно задоволяване на спонтанно възпламенени страсти? Това бяха въпросите, на които Велимира така и не можеше да намери отговор. Тя беше хубава, добре поддържана 35-годишна жена. Завършила специалност "Английска филология" в Софийския Университет, без връзки, но достатъчно амбициозна и общителна, Вели работеше в държавно ведомство на съвсем не лош пост. Беше успяла почти във всичко, освен в едно - да създаде свое семейство или поне да има дете. Времето минаваше бързо - от командировка до командировка. Майчиният инстинкт все по-често ваеше страховити форми в кратките моменти, когато се унасяше в така нужния ù сън.
Една нощ точно такава страховита форма я накара да скочи от леглото. Не искаше да мисли за това, което я беше стреснало. Направи опит да заспи отново, но така и не успя. Седна в леглото и придърпа лаптопа на коленете си.
От известно време Вели посещаваше сайт за запознанства. Снимката от новогодишния купон беше привлякла няколко обожателя от САЩ. Тя внимателно подбра най-перспективния от тях - Джак, чийто ник беше "hope" (надежда). Беше четиридесетгодишен NS (непушач), ND (не пие), ОНАС (притежава къща и кола). Спортуваше редовно, слушаше Бах и четеше немските романтици. Нима можеше да има по-добър генетичен материал за нероденото ù дете? Когато тази мисъл за първи път мина през главата ù, тя се засрами от цинизма, който носеше като заряд. После, обаче, се успокои с това, че живее във века на прагматичните хора.
Когато младата жена влезе в сайта в тази безсънна вечер, тя се зарадва, виждайки че има непрочетено съобщение от hope. С треперещи пръсти клик-на върху него. При първия прочит ù се стори, че пропусна нещо. Ето защо, втория път зачете на глас:
"There's no way 2 come 2CU unless you send me $300. My cheques do not work @ this airport. Sell sth and send me the money. Refund @ our first date. BA: ..." ("Няма начин да дойда да те видя, освен ако не ми изпратиш 300 долара. Чековете ми не вършат работа на това летище. Продай нещо и ми изпрати парите. Ще ти ги върна на първата ни среща. Банкова сметка: ...")
Вели изтри профила си и се зае с изготвянето на нов. Срещу задължителното поле "Търся" написа:
"High quality genetic material for my unborn child"
(Висококачествен генетичен материал за нероденото ми дете)
© Весислава Савова Всички права запазени