5 jun 2009, 12:10

Търси се: "Генетичен материал..."

  Prosa
836 0 6
2 мин за четене

                                                                                        на Д.

 

    Какъв е смисълът да събираш мъжки погледи, ако в сърцето ти е празно? Колко струват честите комплименти, ако целят мимолетно задоволяване на спонтанно възпламенени страсти? Това бяха въпросите, на които Велимира така и не можеше да намери отговор. Тя беше хубава, добре поддържана 35-годишна жена. Завършила специалност "Английска филология" в Софийския Университет, без връзки, но достатъчно амбициозна и общителна, Вели работеше в държавно ведомство на съвсем не лош пост. Беше успяла почти във всичко, освен в едно - да създаде свое семейство или поне да има дете. Времето минаваше бързо - от командировка до командировка. Майчиният инстинкт все по-често ваеше страховити форми в кратките моменти, когато се унасяше в така нужния ù сън.
    Една нощ точно такава страховита форма я накара да скочи от леглото. Не искаше да мисли за това, което я беше стреснало. Направи опит да заспи отново, но така и не успя. Седна в леглото и придърпа лаптопа на коленете си.
    От известно време Вели посещаваше сайт за запознанства. Снимката от новогодишния купон беше привлякла няколко обожателя от САЩ. Тя внимателно подбра най-перспективния от тях - Джак, чийто ник беше "hope" (надежда). Беше четиридесетгодишен NS (непушач), ND (не пие), ОНАС (притежава къща и кола). Спортуваше редовно, слушаше Бах и четеше немските романтици. Нима можеше да има по-добър генетичен материал за нероденото ù дете? Когато тази мисъл за първи път мина през главата ù, тя се засрами от цинизма, който носеше като заряд. После, обаче, се успокои с това, че живее във века на прагматичните хора.
    Когато младата жена влезе в сайта в тази безсънна вечер, тя се зарадва, виждайки че има непрочетено съобщение от hope. С треперещи пръсти клик-на върху него. При първия прочит ù се стори, че пропусна нещо. Ето защо, втория път зачете на глас:
    "There's no way 2 come 2CU unless you send me $300. My cheques do not work @ this airport. Sell sth and send me the money. Refund @ our first date. BA: ..." ("Няма начин да дойда да те видя, освен ако не ми изпратиш 300 долара. Чековете ми не вършат работа на това летище. Продай нещо и ми изпрати парите. Ще ти ги върна на първата ни среща. Банкова сметка: ...")
    Вели изтри профила си и се зае с изготвянето на нов. Срещу задължителното поле "Търся" написа:
          "High quality genetic material for my unborn child"
           (Висококачествен генетичен материал за нероденото ми дете)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...