Усмивка
Едно бездиханно ридание се откъсна от изтощеното й сърце и погълна тишината. Светът зашумя. Небето се разтвори с прелстта си. Какво ти небе? Само пластове въздух, но, Господи, колко красиви... Колко истински и колко каращи те да мечтаеш... Мечти ли? Какви ти мечти? Само оптимистични мисли, каращи болката да изглежда по- красива... Но не е ли в надеждата истината? Не е ли тя и в мъката, в огъня на сърцето? Какво ти сърце? Само тупкащо нещо, което поддържа живота в изтощеното ти тяло... Къде да търси вече? Къде е домът й? В нощта или в прекрасния изгрев? Какъв ти изгрев? Само въртене на Земята...
Един лъч светлина огря безнадеждното й съществуване и я изпълни с вяра във всичко. А то, всичкото, започна от една усмивка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Метафора Все права защищены
