ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И СЕДМА: ЦИКЛОК ТО

- Този андроид можеше и да убие Зорин. Но го изпуснахте. Провалихте се, когато Ви беше в ръцете и пропуснахте уникална възможност – гласът на притежателя му просто беше бесен.

Лицето му все още не се виждаше. Но сянката, хвърляна по него беше зловеща.

- Крис, ти си мое второ аз. Аз никога няма да стана добър, независимо какво си мислят онези глупаци на Осония. Една планета, криеща моите богатства, твърде далеч и от Зегандария и от Непознатия квадрант.

- Съжалявам, Губернаторе. Това е всичко, което мога да кажа. Аз мога само да съжалявам, че той се усети, преди мозъчната смърт да го е застигнала. Загубихме скъп андроид – отвърна Зонретис.

- Зорин e твърде умен. Много по-добър от всички останали, взети заедно. Извънредно опасен субект. Но има нещо, което определено трябва да се каже. Той не е и никога няма да бъде доволен от развитието на ситуацията. Той знаеше, че има предател. Предателят е именно Кийт Ендуокъл. Но най-вероятно никой не го е усетил. Той е едновременно и приятел на Марк, влезе донякъде под кожата на Сасия – протежето-шпионин на Елизандра, успя дори да измами милия Джейкъб Уолъс. Той и сега е на кораба с тях предполагам. Естествено, че не можем да комуникираме, но имаме всички реални предпоставки да разчитаме, че той ще ги срине отвътре. Осония ще ми измие лицето, което отдавна се чувства болно и отпуснато.

- Губернаторе, аз никога не съм Ви чувал да говорите така. Виж, Крис, имплантирането на спомени беше до някаква степен неправилно. Не го казвам от скрупули, защото добре знаеш, че ги нямам, но кой нормален човек ще избере за себе си лоши спомени? Малцина можехме да бъдем такива. Малцина можехме да устоим на натиска. Толкова различни проблеми. Толкова тежки съдби. Всички ме смятат за чудовище. Но това чудовище устиска пет цели мандата, което прави двадесет и пет зегандариански години. Този град беше в много по-лошо състояние преди аз да поема властта, но хората имат къса памет.

- Губернаторе, а какво да правим с Циклок То, върховния лидер на Себур Наг? – поинтересува се Зонретис.

- Това е трудно да се каже. В момента Осония ме свързва с живота буквално. Циклок То е настроен вождистки, но никога няма да има галактическо, камо ли пък вселенско мислене. Просто е удобен за манипулиране. Ще се върнем отново на Себур Наг за подкрепа – продължи спокойно губернатора.

- Значи всичко отново е само театър? – попита конгресменът, който беше андроид, но никога не беше съзнавал този факт. Така беше програмиран. Гордън го пазеше като зеницата на окото си. И имаше защо.

- Засега да. Подозирам, че по петите ни може да е тръгнал и някой друг освен онези, които вече бяха на повърхността на планетата. Трябва да сме внимателни. Това е нещо твърде сериозно, за да пипаме през пръсти. Рано или късно ще се отбият на Себур Наг. Някои от тях може и да стигнат до Осония. Не вярвам да измамим Вселенския глас, но можем поне да си разчистим сметките заради полузагубената война с Убундер.

- Как започна тя? – запита конгресменът.

Джейкъб знаеше за плановете ни да обединим производството и на двете половини на планетата. Синтрос беше малка пречка, но аз никога и по никакъв повод не бих си позволил просто с лека ръка да започна война само от алчност или от жажда за власт. Исках мир и спокойствие, но да премахнат автономното управление на Синтрос и да мога свободно да търгувам с Междугалактическата федерация. Това естествено не се случи. Убундер винаги е имал особено ясно и точно изразено чувство за морал. Крайно неприятно, но факт. Толкова е трудно да различиш добро от зло понякога. Но дори и за това пак не бих започнал войната. Джейкъб Уолъс беше авторитет. Винаги е бил по-добрият и по-подготвеният от двамата. Няма да се учудя, ако им помогне по някакъв начин да стигнат до мен.

- Но имам чувството, че пак не ми казвате нещо – контрира го конгресменът.

- Доста добре ме познаваш, Крис. Това, което се случи с мен, всъщност беше доста опасно. Аз загубих единствения си син.

- И как се казва той? – попита го отново конгресменът.

- Виар – беше краткият отговор на Елмбаум. – Чух, че имал син, макар и че никога не го е виждал. Беше ми дошло до гуша. Заради тези проблеми аз трябваше да го изпратя като обикновен надзирател на Трудова колония 206.

- Защо като обикновен? – продължи конгресменът. – Та Вие държахте цялата власт!

- Той никога не ме е виждал. Пратих го при обикновен фермер. Мисли, че той му е баща. На практика аз никога не съм виждал нито него, нито внука си, което е доста тъжно.

- А как се казва внука ви? – продължи с въпросите си конгресменът.

- Той е технически гений. Казва се Дислан – просто отговори губернаторът.

- Ендрю Дислан? – ахна Зонретис.

- Именно – отвърна Елмбаум. – После беше на Космическият Втори Пръстен, за да е в безопасност преди войната да избухне.

- Тогава всичко изглежда много по-прозаично – въздъхна Зонретис. – А Ултра Сити?

- Отново глупава щуротия на Джейкъб. Той беше твърдо на мнение, че това е добър и правилен начин да се създаде стабилност и баланс в отношенията между страните. Нещо, в което далеч не съм сигурен. Ултра Сити никога не е съществувал реално. Беше всъщност хиперпространствена аномалия, която ни беше удобна.

- А всички слухове, че е неутрален град-държава? – попита отново Зонретис.

- Това са глупости. Когато повтаряш една лъжа хиляди пъти, тя става истина – продължи разсъжденията си Гордън. – Но едно нещо е напълно вярно. Не може и дума да става, когато говорим за арханайците като наблюдатели на нашата цивилизация. Те изпълняваха всичко точно.

- Какво следва оттук нататък? – запита го все пак Крис Зонретис.

- Честно казано, не много – леко тъжно каза Елмбаум. – До гуша ми дойде от битки и войни за глупаво надмощие. Но това е животът. Или ги изяждаш или те – теб.

- А какво стана с Вашия адютант Изонгдар? – полюбопитства Зонретис.

- Щом е предал Пейли, щеше да предаде и мен. Оставихме трупа му на Себур Наг под една скала. Амбицията му го погуби. А имаше някои добри страни, които можеха да ни помогнат в момента – въздъхна Елмбаум. – Когато допуснем някого прекалено близко, той просто се възползва от добрината ни. Това е. Но поне там никой няма да го намери. Сигурен съм. Нека си лежи спокойно. От друга страна Зона Девет, където правехме генните експерименти също беше една голяма грешка. Сега поне някои тайни може би няма да излязат наяве, дори и да ни хванат.

- Да се надяваме, че няма да се застояваме прекалено дълго на тази планета – допълни и Зонретис. – Така рискът чисто и просто се увеличава.

Разговорът се водеше на един от добре изолираните докове на Осония. Зонретис го беше наел срещу огромна сума пари и сега те живееха там. Просто беше доста красиво да наблюдават атмосферата на планетата през дебелия купол от ендосиант. Това беше незабравимо. Атмосферата беше задушевна – като между стари приятели. Знаеха, че много скоро развръзката престои. Беше въпрос на време да ги намерят.

^^^

Гордън знаеше, че времето изтичаше, затова реши да отидат заедно с Крис при Циклок То, който освен всичко това беше и върховен оракул на планетата Себур Наг. Резервираха си един от частните спидери, недостъпни за обикновените простосмъртни на Осония, и потеглиха, строго охранявани от половин взвод осонийски наемници. Красивите планински вериги, покрити с някакво подобие на сняг, който всъщност беше по-скоро замръзнал метан, определено хващаха окото. Цялата планета беше доста особена, но в това се криеше чарът й. Нямаше как да избегнат срещата, която предстоеше. Циклок То щеше да им даде отговорите или поне можеше да им каже какво да правят. Пътуването щеше да отнеме няколко скока субективно време. Пътуването не беше най-привлекателното нещо, но те даваха най-доброто от себе си, за да устоят на натиска.

Циклок То беше със статут на божество на родната Себур Наг. Никой не можеше да оспорва авторитета му и никой простосмъртен не можеше да го приближи. Но той беше страшно зависим от Гордън поне финансово. Губернаторът го беше превърнал в марионетка, която беше на практика заложник на собствените му планове. Това го устройваше значително. Каквото и да говорим твърде много бяха хората, които трябваше да бъдат купени от него. Той препдочиташе просто да купи един и да държи останалите чрез него. Това беше донякъде печеливша стратегия. Но Гордън беше започнал вече да се огъва или по-точно външните обстоятелства щяха да сторят това с него.

Някъде дълбоко в сърцето си той знаеше, че Крис идваше с него по задължение, просто защото съдбите на двамата бяха свързани от обща работа. Нямаше друго реално обяснение за това.

На Себур Наг бяха предупредени своевременно за визитата на губернатора и се бяха приготвили. Нещо, което можеше да се очаква.

Циклок То притежаваше свръхестествени способности способни да генерират мозъчни вълни и да мотивират всеки един от поданиците му да върши определени неща по негово собствено желание. С това той управляваше цялата популация на планетата Себур Наг.

В управлението си той не беше особено морален, нито добронамерен, камо ли пък спокоен, но преди всичко искаше да покаже пред себе си, че е способен да устои на натиска.

Там някъде в сърцето си той беше загубил нишката на своите чувства и усещаше болката от провала и последващата гибел, свързана с него. Трябваше да удържи и стабилизира властта си. А Гордън беше единственият му съюзник.

Двамата впериха поглед един в друг. Бяха свикнали да се разбират без излишни приказки, при все че Гордън не говореше диалектът на Себур Наг и се нуждаеха от преводач. Те си бяха изработили свой собствен символен език, за да избегнат външна намеса в разговора си. Това беше особен момент в техния живот.

Крис беше в ролята на конферансие, но на чужда територия. Опитваше се да сътрудничи максимално.

- Значи, Гордън, вече са те погнали отвсякъде, а? – попита го недвусмислено Циклок То.

- Така изглежда и вариантите като че ли се изчерпват – леко сдържано отговори губернаторът.

- Смъртта не е най-страшното нещо, драги приятелю – обърна се по-ведро към него себурнагът. – Има къде по-страшни и ужасни неща. Например да няма съвсем къде да отидеш. Разбираш ли какво ти говоря?

- Вярваш ли в прераждането? – попита го Гордън.

- Остави тези глупости – контрира го Циклок То.

- Имам нужда от още малко време – заоправдава се Гордън.

- Колкото е нужно, ще го имаш, но не повече от две седмици. Трябва да намериш решение на проблемът си дотогава. Вече доста хора разпитват за теб. Не мога да те крия вечно. Пък и аз сам имам свои проблеми – леко изнервено му каза себурнагът.

Крис се постара да разведри атмосферата. Тримата излязоха да просторна тераса, покрита с ендосиант. На нея се виждаше всичко. “Планетата на новите надежди” можеше да се окаже планетата на новите кошмари. Това Гордън разбираше твърде добре.

Трябваше да се завърне отново на Осония и да се приготви за битка със собствени сили.