ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА: РОЯКЪТ
Миеранианската заплаха, за която никой не подозираше, вече наближаваше Себур Наг. Миеранианците бяха организирали своя рояк. Те разбраха, че могат да се прикачат незабелязано към някоя малка транспортна флотилия от кораби край Киклук Сор – граничната планета, отвъд стотния квадрант, която всички се опитваха да избягнат. Миеру помнеше добре какво искаше да постигне. Себур Наг беше “Планетата на новите надежди”. Макар и паразитна, на новото място расата й щеше да бъде доста по-сдържана и отговорна, за да гарантира оцеляването си. Тя нямаше да унищожава безогледно ресурсите поне в началото, без да е сигурна, че ще намери ново място. Това беше ясно. Толкова страшно беше да се мисли, че всички тези създания бяха затворени в техните нундриго, като всеки кораб приютяваше до петстотин малки създания. По ръст те всички бяха като Миеру и изглеждаха като деца. Може би трябваше да използват своите свръхмодерни вилериеви оръдия, с които да я превземат. Това обаче щеше ...