За националния празник и за още нещо...
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Сега е много модерно да се говори за турско владичество. Робство нямало. Кириак Стефчовците са се разшетали и изпълняват поръчки отвън - щедро спонсорирани от външни централи със Соросоидални профили. Правят се анализи с цел научни обосновки на новата терминология. Пишат се лъскави томове. За жалост и г-н Стефан Цанев, когото дълбоко уважавам, попадна в тази графа. А случайно или не, пиесите му се радват на голям успех в братска Турция. Казвам братска, защото понастоящем тази страна е в много топли отношения с правоприемницата на СССР, т.нар. Руска федерация. На Джордж Оруел дължим термини като "оператор на котел" за класическия огняр. Можем да наречем и теляка "рехабилитатор в банята", но това променя ли същността на въпросните професии? Моят отговор е - категорично не! Робството си е робство, дори да го наричаме турско владичество или османско присъствие. Тук си спомням вица за отчаян съпруг, който искал да лекува жена си от безплодие. Пратили го при баш-лечителя - някакъв си овчар. Носела се славата му, че безплодните раждали след компетентното му лечение. Та овчарят запретнал ръкави, заголил срамната област на жената, а после донесъл гюм с прясно мляко. И започнал лечението: топне инструмента си в млякото, а после го слага в жената и т.н., докато изтече необходимото време за "високо професионалното" лечение. Гледал го смаяният съпруг, гледал го, и по някое време възкликнал: докторе, ако не беше това мляко, това си е живо еване...!
Но да се върнем към фамозното българско освобождение от робството. Имаме си две имена святи - Левски и Ботев. Възпявани не само от нашия народ, но и от чужденци, писали паметни слова и книги за тях. Левски обикалял градове, села и паланки и застраховал силово родните чорбаджии, защото и по онова време те ставали милионери, заделяйки от парите си за закуска, подобно на Маргарит Мицев. Доброволно нищичко не давали. Затова Левски с прякор ДЯКОНА и своя свита, им тургал кютека и прибирал парата. Така той се явил като предтеча на съвременните силови застрахователи, но за разлика от тях прибраните пари отивали за народното благо. В опит да му подражават те също си сложиха прякори: ЛИСИЦАТА, КРОКОДИЛА, КРУШАТА и пр. Левски организирал около 200 революционни комитети в снагата на родината. Но се случило нещо много странно. По-голямата част от тези комитети просъществували единствено в историческите хроники, а събраните от него народни пари най-внезапно и незнайно как, изчезнали. Останало само тефтерчето на Левски, от което е видно, че той е държал най-строга сметка за всеки грош поотделно и нищичко не си е присвоил. С малкото оцелели средства било закупено оръжие - полугодни пушки кремъклийки и знаменитото черешово топче. Но това каква работа е можело да свърши срещу аскера - редовната турска армия, въоръжена до зъби с най-модерно за времето си оръжие? Очевидно никаква. Ето защо вдигналите се по времето на априлското въстание българи са били безумно смели хора. Трябва да се гордеем с тях, защото те, със съзнанието на едни мъченици, са обрекли себе си и семействата си, на сигурно заколение и смърт, нещо което ние - техните потомци, не сме в състояние вече да сторим. Това е наистина величав подвиг. Саможертвата на Ботев е не по-малко шокираща. Той е знаел, че се отдава на напълно обречена кауза, но целта му е била да пробуди в европейците и Русия реакция срещу поробителите ни. В този смисъл априлското възстание е изиграло своята роля. Най-после България е била забелязана като съществуваща на световната карта. Това обстоятелство, заедно с подвига на нашите опълченци на Шипка, както казва и Вазов в "Епопея на забравените", измиват срама от челото ни.
Мисля, че крайно време е, вместо да издигаме паметници на американските летци, донесли смърт и разрушение на страната ни, да издигнем и един голям паметник на Тамерлан - великият монголски завоевател. Защото той е първият отмъстител за нашето робство, пленявайки поробилият ни турски султан Баязид, и затваряйки го в т.нар. Тамерланова желязна клетка, където той издъхва след близо 6 месечно пребиваване. Така братята монголци, от чиито орди вероятно произхождаме и ние, символично са ни подали ръка в нещастието. Нека всеки българин, който има път към Самарканд, да посети гробницата на Тамерлан и да остави в знак на признателност поне едно цвете върху паметната му плоча.
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поздравление и от мен, Младене! Както винаги текстовете, които ни поднасяш в проза възхищават.
-
Когато го четях, в съзнанието ми звучеше " Стани, стани юнак балкански".Прекрасно , истинско и патриотично.Поздрав сърдечен!
-
Интересно и различно!
-
Болна тема, Младене, сякаш в днешно време душите на много хора са закърнели, не функционира ни съвест, ни самосъзнание! Поздрав за написаното!
-
Моите почитания - за чувствата, които събуждаш, за ерудицията, за грамотността, за българското ти сърце!
-
Поклон пред саможертвата на великите български герои! Дали сме достойни за тях? Съвременните Кириак Стефчовци, като Стефан Цанев, най-нагло внушават на нашето младо поколение, че нямало турско робство, че било присъствие! Дано се намери някой нов Тамерлан, който да ги накаже! Поздравления за прекрасното есе! Точно от такова имаме нужда сега!
-
Поздравления за написаното, Младен!
-
Както винаги си труден за коментиране, но ИнаКалина е казала, това, което е и моето мнение. Останалото всеки сам да чете ...А спекулации винаги ще има, просто щом съществува дума и нейното значение в речника, значи са се намерили хора да определят явлението като нещо ежедневно и често срещано. Благодаря!
-
Хора, направили избора да рискуват живота си в името на това да постигнат нещо за другите са на свършване в този егоистичен свят...защото ...Твоето провокативно писане задава не един въпрос..включително и това дали робството е още дълбоко в душата на много хора, робското поведение и психика...днес битката е на друго ниво и с други средства ...както и да е, перото ти стига! Благодаря..
-
Благодаря ти сърдечно, Елена, че като истински родолюбива българка сподели мнението си за написания от мен материал по повод най-светлия национален празник - 3-ти март, без който България днес нямаше да съществува. Целта ми беше да покажа, че нашите родолюбиви предшественици са отишли на сигурна смърт, съвършено ясно осъзнавайки този факт, жертвайки семейния си уют и децата си. Това са близо 20000 души - жертвеготовни патриоти до мозъка на костите си. Време е да осъзнаем този факт и в името на светлата им памет да не спекулираме с термини, подменящи думата робство. Никой няма да отиде на сигурна и осъзната смърт, ако робство не е имало. Камо ли такива светци като Левски и Ботев - хора пренесли в жертва и младостта си!
-
Отново (и както винаги) изсмукваш съзнанието на читателя. Тук, с характерното полифонично звучене, въздействаш мощно и оставяш и тъжни размисли, и усмивки.
Много майсторски написано, за което - моите почитания!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
