За националния празник и за още нещо...

        Сега е много модерно да се говори за турско владичество. Робство нямало. Кириак Стефчовците са се разшетали и изпълняват поръчки отвън - щедро спонсорирани от външни централи със Соросоидални профили. Правят се анализи с цел научни обосновки на новата терминология. Пишат се лъскави томове. За жалост и г-н Стефан Цанев, когото дълбоко уважавам, попадна в тази графа. А случайно или не, пиесите му се радват на голям успех в братска Турция. Казвам братска, защото понастоящем тази страна е в много топли отношения с правоприемницата на СССР, т.нар. Руска федерация. На Джордж Оруел дължим термини като "оператор на котел" за класическия огняр. Можем да наречем и теляка "рехабилитатор в банята", но това променя ли същността на въпросните професии?  Моят отговор е - категорично не! Робството си е робство, дори да го наричаме турско владичество или османско присъствие. Тук си спомням вица за отчаян съпруг, който искал да лекува жена си от безплодие. Пратили го при баш-лечителя - някакъв си овчар. Носела се славата му, че безплодните раждали след компетентното му лечение. Та овчарят запретнал ръкави, заголил срамната област на жената, а после донесъл гюм с прясно мляко. И започнал лечението: топне инструмента си в млякото, а после го слага в жената и т.н., докато изтече необходимото време за "високо професионалното" лечение. Гледал го смаяният съпруг, гледал го, и по някое време възкликнал: докторе, ако не беше това мляко, това си е живо еване...!
          Но да се върнем към фамозното българско освобождение от робството. Имаме си две имена святи - Левски и Ботев. Възпявани не само от нашия народ, но и от чужденци, писали паметни слова и книги за тях. Левски обикалял градове, села и паланки и застраховал силово родните чорбаджии, защото и по онова време те ставали милионери, заделяйки от парите си за закуска, подобно на Маргарит Мицев. Доброволно нищичко не давали. Затова Левски с прякор ДЯКОНА и своя свита, им тургал кютека и прибирал парата. Така той се явил като предтеча на съвременните силови застрахователи, но за разлика от тях прибраните пари отивали за народното благо. В опит да му подражават те също си сложиха прякори: ЛИСИЦАТА, КРОКОДИЛА, КРУШАТА и пр. Левски организирал около 200 революционни комитети в снагата на родината. Но се случило нещо много странно. По-голямата част от тези комитети просъществували единствено в историческите хроники, а събраните от него народни пари най-внезапно и незнайно как, изчезнали. Останало само тефтерчето на Левски, от което е видно, че той е държал най-строга сметка за всеки грош поотделно и нищичко не си е присвоил. С малкото оцелели средства било закупено оръжие - полугодни пушки кремъклийки и знаменитото черешово топче. Но това каква работа е можело да свърши срещу аскера - редовната турска армия, въоръжена до зъби с най-модерно за времето си оръжие? Очевидно никаква. Ето защо вдигналите се по времето на априлското въстание българи са били безумно смели хора. Трябва да се гордеем с тях, защото те, със съзнанието на едни мъченици, са обрекли себе си и семействата си, на сигурно заколение и смърт, нещо което ние - техните потомци, не сме в състояние вече да сторим. Това е наистина величав подвиг. Саможертвата на Ботев е не по-малко шокираща. Той е знаел, че се отдава на напълно обречена кауза, но целта му е била да пробуди в европейците и Русия реакция срещу поробителите ни. В този смисъл априлското възстание е изиграло своята роля. Най-после България е била забелязана като съществуваща на световната карта. Това обстоятелство, заедно с подвига на нашите опълченци на Шипка, както казва и Вазов в "Епопея на забравените", измиват срама от челото ни.
         Мисля, че крайно време е, вместо да издигаме паметници на американските летци, донесли смърт и разрушение на страната ни, да издигнем и един голям паметник на Тамерлан - великият монголски завоевател. Защото той е първият отмъстител за нашето робство, пленявайки поробилият ни турски султан Баязид, и затваряйки го в т.нар. Тамерланова желязна клетка, където той издъхва след близо 6 месечно пребиваване. Така братята монголци, от чиито орди вероятно произхождаме и ние, символично са ни подали ръка в нещастието. Нека всеки българин, който има път към Самарканд, да посети гробницата на Тамерлан и да остави в знак на признателност поне едно цвете върху паметната му плоча.