Мильо (Мильо Велчев)
133 69
15.07.2021 г., 15:44 ч.

Заплаха 

  Проза » Разкази
690 3 5
1 мин за четене

ЗАПЛАХА

 

Не се сдържах и се провикнах:

– Хора, не виждате ли? Това е кражба за милиони! От нашите данъци.

Всички се обърнаха към мен. Той също. Погледна ме със студените си, безизразни очи, размаха заплашително показалец и посочи с него към небето.

Разбрах. Да внимавам, че Онзи – горе, ще ме накаже!

Не се уплаших, но… Какво говоря?! Уплаших се. Студена пот ме обля.

„Всяка власт е от Бога.“ „Цезаровото – цезарю.“

Защо ми трябваше да се обаждам, да ритам срещу ръжена?!

Искаше ми се да кажа още нещо, но гърлото ми се скова. Имах усещането, че е пълно с натрошени стъкла. Преглътнах с усилие.

Продължаваше да ме гледа втренчено. След това бавно свали ръката си, наведе рога, размаха опашка и зачатка с копита към кабинета си.

© Мильо Велчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??