Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Горката жена 🇧🇬

Като всички други съседи, и госпожа Стоянова ми е клиентка – магазинчето ми е на хвърлей от блока ни. А като дойде, покрай покупките си приказваме по женски. Все има за какво – в дванадесетте ни етажа току се случва по нещо. Стоянови живеят на втория и тя е по-осведомена от мен, с моя девети.
Пълня ...

Димитър_Малчев

Проза » Рассказы

77 1

Оттам и оттук 2 🇧🇬

''
*
Набра. ме сутринта по мобилния непозната
-Ами ти бе, даже и като пишеш тук, не слагаш правилно препинателни знаци, а имаш големи претенции.
-Добре де, няма да се омъжвам за теб - кротко й отговарям - Ти още от сега си недоволна от мен... ...

PetarStoyanov

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

91 2

Към Нищото 🇧🇬

Животът ти приключи. Пътят бе дълъг, неспирен, но ето че вечният ти монотонен бяг се превърна в жално лъкатушене по непознатите му разклонения. Сега, навлязла в тази тясна уличка, просто пълзиш, вкопчила се в малката, глупава надежда, скрила се зад поредния завой.
Полуслепите ти очи виждат само блещ ...

ГеоргиНайденов.1

Проза » Рассказы

94

14+ „Кълновете“ на огъня - 36 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и четвърта
Злокобна мъст в „море“ от светлина
Малаки почувства първите признаци на бременността през петдесет и втория ден от зимата. Стана с леки, но натрапчиви болки в корема, които преминаха бързо. По-късно й се дог ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

60

Студена 🇧🇬

Разкъсана от обич, която още пари по пръстите ѝ като жарава. Свила се е на пода и гледа как кръвта се стича по ръката ѝ, сякаш и тя може да изгори.
До нея лежи бяло перо - унило, посивяло, изгубило някогашната си белота. А душата ѝ още е дива. Броди сама из града, промъква се между непознати лица и ...

anasokovsky

Проза » Рассказы

71 2 1

Рикошет 🇧🇬

Не беше за момент. Беше точната за мен. И ако трябва да съм честен още не знам как от двама души, които се намираха без думи се превърнахме в двама, които нямат какво да си кажат.
Помня начина по който ме гледаше, помня смеха ти дори мълчанието ти. Не знам дали ти помниш всичко, но аз помня и онова, ...

ДийнаГ.9

Проза » Другие

156 1 2

Националната гарнитура 🇧🇬

Ние сме си фенове. На ляво , на дясно , на Левски на ЦСКА… Едни са русофили други русофоби. Но забравяме че има случаи , когато смъртни врагове делят една съблекалня. Обединяват усилия в името на националната олигархия. Виденов и Костов си приличаха в усилията си да спрат чуждестранния капитал на гр ...

Коруба

Проза » Другие

106 1 5

16+ Всичко,което премълчахме 🇧🇬

9 мин за четене
Изминаха десет години от оня месец ноември когато моята любов се изпари като дим през комина.Бях на осемнадесет години,а той на двадесет и осем. Не беше красив,дори не беше симпатичен.Изглеждаше като мъж на тридесет години. Един старши лейтенант,командирован за година в местно пехотн ...

ZAGORA

Проза » Рассказы

98

Някога, в една зимна нощ. 🇧🇬

откъс
-Ех, бай Василе, брате Игнатие..! - Тежко въздъхна отче Матей, гледайки Левски с тъга и възхищение.
- По труден и тежък път си поел, братко. И тоя път често води до Голгота. По него няма място ни за либе, ни за дом или деца...
- Знам ! - отговори Левски. Гласът му, лек и напевен, звучеше споко ...

ЖивкоДелчев

Проза » Повести и романы

84 2 1

Сълзи от лава 🇧🇬

И днес съм облечена в черно - не защото някой някога ми каза, че било модерно, а защото друг цвят отдавна не разпознавам върху себе си. Гръдта ми зее оголена, а под кожата прозират кости, сякаш тялото ми бавно забравя как се живее. Дишам пепел - жълта, горчива, задушлива.
Излиза от всеки шев по тяло ...

anasokovsky

Проза » Рассказы

91

Оттам и оттук 1 🇧🇬

''
*Ако ти си даващият, знай своите предели,... защото вземящият ги няма.
**В такава възраст съм,...в която съгласието на една жена ме плаши повече от отказа й.
***Много важно с кого спиш,... важното е да си се наспал
****Непрочетените книги си отмъщават,...Особено Наказателния кодекс и Инструкцията ...

PetarStoyanov

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

111 1 7

16+ Къде е дъното 🇧🇬

Къщата беше пълна с хора. Стара, очукана, но със стил, в който се сгушваш и не ти се тръгва. Не познавах всички, но това не ме притесняваше. Гласове, смях и радостни викове навън.
Погледнах.
По пода имаше детски обувки — малки, шарени, захвърлени една върху друга, сякаш децата бяха влезли набързо и ...

ВаняАлександрова

Проза » Рассказы

122 1 2

Бръснарница „Фанфан Лалето” 🇧🇬

Не бих ви съветвал да идвате в нашето градче през август. Не, определено не бих ви съветвал. Такава жега е, че дори котките гледат замаяно и гледат да се сврат на сянка.
Ако не се брои жегата, градчето ни е общо взето поносимо. Доколкото са поносими всички такива градчета, в които няма нищо. Всъщнос ...

LubomirDuhlinski

Проза » Рассказы

85

Безгрешна обич 🇧🇬

Едно момиче плачеше на самотната пейка в алеята. Като минавах край него погледите ни се срещнаха.
– Мога ли да помогна с нещо? – попитах го аз.
То избърса сълзите потекли по бузите му и отвърна тихо:
– Може ли да има безгрешна обич, господине? Каква би била любовта на безгрешните, ако изобщо има так ...

ivliter

Проза » Рассказы

87

Материалните богатства са преходни 🇧🇬

За някои хора материалното благополучие е нищо друго освен криворазбрано тълкуване на думата „щастие“. Живеем в свят, в който господства неистов глад за надпревара по надмощие и материални постижения. Богатствата… Всички те са преходни и често пъти ни отчуждават и разединяват един от друг. Издиганет ...

BeatrisGeorgieva

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи, Другие

75

Исторично 🇧🇬

Историята не ражда настояще.
Тя по принцип нищо не може да роди. Освен да увреди настоящето с тежестта на наследството. И с вечния спор кой какъв дял има от него.
Трябва да се отнасяме към историята състрадателно.
Споменно. Тъговно. Уважително.
Но родилно - не. ...

exuded

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

110 4 6

14+ Всичко,което премълчахме 🇧🇬

Изминаха десет години от оня месец ноември когато моята любов се изпари като дим през комина.Бях на осемнадесет години,а той на двадесет и осем. Не беше красив,дори не беше симпатичен.Изглеждаше като мъж на тридесет години. Един старши лейтенант,командирован за година в местно пехотно поделение. Има ...

ZAGORA

Проза » Рассказы

96 1

12+ „Кълновете“ на огъня - 35 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и трета
Изгубени „затворници“ в един „заключен“ свят
Веднага след излизането от стазис четиримата члена на екипажа на поредния полет до Зиметария Яни Зигел, Диром Фуркат, Нона Тюрпел и Уми Сори се събраха на заседание. ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

64

14+ Под снега 🇧🇬

ПОД СНЕГА
Розата цъфтеше само през зимата.
Когато бях малка, вярвах, че това е чудо. Баба казваше, че някои цветя просто не знаят кога им е времето. Майка ми никога не се смееше на тази шега. Щом видеше белия цвят сред снега, затваряше пердетата и палеше печката, дори в стаята да беше топло.
— Не ...

anasokovsky

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

248 1 2

14+ Нишките 🇧🇬

Не съм поет. Това беше първото, което си казах в онази вечер, докато стоях зад кулисите и слушах как салонът се пълни. Не съм дърво, при което някой да се приюти. Не съм море, в което да удави тъгата си. Не съм дом. Не съм нечие спасение. И най-вече — не съм онази жена, която той беше измислил.
От ...

anasokovsky

Проза » Рассказы

222 2 6

Ефирни дневници 🇧🇬

- Днес ще поговорим за смисъла, надеждата и за нещата, които ни събират и правят по-добри. Знаете, скъпи слушатели, че предаването "Културни хроники" ви среща с хора, отдали живота си на каузата за един по-добър свят. В новата ни рубрика "Достойни сръчни българи" ви срещаме с тях, хората от народа, ...

Сторичко.бг

Проза » Рассказы, Юмористическая

184 2 2

Нелюбезно 🇧🇬

Крива теология – право богохулство.
Всеки саботьор против родината си не е патриот.
В старо време шефовете на религията забранявали науката като деяние на дявола, но в новото шефовете на политиката я използват като действие за него.
Хората не ще изобретят само грехомер.
Паспорт на Запад значи минава ...

Стефанин

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

92

Храмът на Великата майка- част 3 🇧🇬

Зърната край глинената кана бяха дребни и светли. Мокапорис се наведе да ги огледа по-отблизо, но не ги докосна. Не беше нужно. Вече бе видял, че полепналата кал по пода образуваше тънък отпечатък от подметка, прекъснат там, където бе стояла каната. Някой я беше преместил след като подът бе изсъхнал ...

Marialla

Проза » Рассказы

87 2

14+ Пътуването 🇧🇬

Лъчезар приготвяше куфара си и от време на време се спираше замислено.
– Какво друго ми трябва, какво друго...? Скъпа, виждала ли си пастата ми за зъби някъде?
– Не, нямам представа!
– И случайно...
– Не знам! ...

pentimento

Проза » Рассказы

151 1 2

С дюлев парфюм 🇧🇬

Из поредицата "Код: 333"
Октомври е песен. Така ми звучи. Листата са есенни. Звук от лъчи. Портрет на вселената. Снимката – в нас. Дали подредена е? В късния час. Или е разбъркана. В изгрева нов. Въпрос на побъркан. На всичко готов. Понесла съм златото. В шепите – зов. Октомври приятел е. С жълт бла ...

pastirkanaswetulki

Проза » Рассказы, Другие

225 4 9

Месец на еуфориите 🇧🇬

........................Еее, отива си месец октомври 2026,...хубав месец, и топъл, и студен, и слънчев, и мъглив, и... пълен с еуфории.
Ето...
.- Имах Рожден ден, може и да не съм помъдрял, но е факт, че побелях и остарях с още една година.
.- Дронове удариха кораби в Черно море, медиите се надпрева ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Юмористическая

96

Шепот 🇧🇬

Днес, на свечеряване, отново те чувам да зовеш за помощ.
Хвърляш името ми като тежък камък във водата и щом повърхността се разплиска, от нея изплува отражението ти.
Протягаш ръка към мен - побеляла, почти прозрачна - сякаш още веднъж можеш да ме достигнеш.
И една сълза се отронва от окото ми, щом т ...

anasokovsky

Проза » Рассказы

89

16+ Престъпление 🇧🇬

- Господине, обвинен сте, че сте се крили в храстите на 17 юни тази година и сте шпионирали къпещите се жени... Признавате ли се за виновен?
Мъжът духна леко в разкошните си пухкави мустаци и като направи откровена, простодушна физиономия, каза с въздишка:
- Какво да правя... Признавам си! Само че и ...

LubomirDuhlinski

Проза » Рассказы, Юмористическая

98

Милостиня 🇧🇬

Няколко пъти виждах този просяк – все на едно и също място, на главната. Един ден имах работа наблизо и си рекох: „Чакай да се отбия при бедния човек.“
Той седеше по турски на една вехта възглавница, явно натискала тротоарите на много улици. Пред него беше поставена нащърбена порцеланова купичка и и ...

Димитър_Малчев

Проза » Рассказы

126 1 4

Психо избори 🇧🇬

Вървят дебати в психиатрията за избор на представител на пациентите пред персонала
Ленин:
_ Товарищи! Аз се предлагам за водещ на събранието . като знаете предишният ни представител го изписаха и..
Викове:
_ Изписаха го защото играеше по свирката на персонала! ...

Коруба

Проза » Юмористическая

113 2 2

12+ „Кълновете“ на огъня - 34 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и втора
Съкрушена победа
Паспар получи информационния балон привечер през деветия ден на петата декада от лятото. Тъкмо се бе прибрал, когато един ксантер му го поднесе в домашния му кабинет. Предположи, че е от Дери и ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

83

Дупката, с която свикваме 🇧🇬

С теб не си говорим. Не сме се чували от месеци вече. Знам точно колко дни, но не искам и теб да натоварвам с тези мисли. Имаш други, по-добри и по-живи.
Това не го пиша с цел да събудя стара любов, а просто защото сърцето винаги ме връща тук.
Имам доста въпроси, на които отговори няма да получа. Че ...

АлС

Проза » Письма

134 3

Страх 🇧🇬

Беше лято. Криех се от горещината.
Стана есен. Страхувах се от вятъра.
През зимата не смеех да изляза от себе си.
Пролетта не я дочаках.
Защото.

exuded

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

134 5 8

14+ Другата 🇧🇬

Лежа на кушетката, вперила очи в белия таван. Слушам щракането на химикалката на доктор Красимирова. Въпросът ѝ увисна във въздуха като гилотина.
„Виждала ли сте преследвача си?“
Замислям се. Дали съм го виждала? Отговорът се загнездва в черепа ми с тъпа болка.
„Не и в будно състояние. Не помня к ...

ДораНонинска

Проза » Рассказы

87

От посланието на Иса до религията на империята 🇧🇬

ОТ ПОСЛАНИЕТО НА ИСА ДО РЕЛИГИЯТА НА ИМПЕРИЯТА
Ранното християнство, политическата власт и справедливостта — исторически анализ от мюсюлманска гледна точка
Въведение
Може ли едно религиозно учение, възникнало като призив към Бога, постепенно да се превърне в средство за легитимиране на земната власт ...

BaiIvan

Проза » Другие

141 11

Триптих – Двата стола, разказ 3 🇧🇬

И после се сетих и за третата приказка, която ми казваха и баща ми, и дядо.
„Който седи на два стола, пада на земята.“
Тогава си мислех, че ме плашат. Че искат да седна мирно и да не мърдам.
Сега, след кладенеца и след вратите, разбрах, че никой не пада, защото столовете са се счупили.
Падаш, защото ...

ivliter

Проза » Рассказы

99

14+ „Кълновете“ на огъня - 33 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и първа
Два нелепи инцидента в двата края на света
Двадесет и четирите дни - тези между петия от третата и осмия от петата декада на лятото - бяха най-щастливите в живота на Фан Тунингер, ала - Уви!... - и последните! ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

81

Амин 🇧🇬

Социализмите са завистлива омраза на бедни към богати. Либерализмите са нехайно пренебрежение на богати към бедни. Минус по минус е плюс – социаллиберали, ама пущат ли ги до власт?
Че всяко нещо се разваля, е вечен закон. Капитализмът имаше нужда от поправка. Анархизмът бил тя. Комунизмът го повреди ...

Стефанин

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

121 2

Президент 🇧🇬

Не съм го искал. Не съм се натискал.
Но такава се оказа народната воля.
Избраха ме за президент.
Така нарекоха длъжността ми в едно еднолично дружество с ограничена отговорност. По принцип ги наричали такива като мен управители, ама едноличният собственик ме назначи за президент.
За мен е гласувал с ...

exuded

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

123 1 5

14+ Съботна среща в бара 🇧🇬

Съботна среща в бара
Мъж в разцвета на силите си вярва, че човек може да доживее до старини само ако плътно се придържа към стриктни поведенчески норми. За това и си има набор от точно определени неща, които прави във всеки ден от седмицата.
Понеделник това.
Вторник онова.
Сряда трето ...

rygit

Проза » Рассказы, Юмористическая

95

Рассказы и проза современных авторов

Горката жена 🇧🇬

Оттам и оттук 2 🇧🇬

Към Нищото 🇧🇬

14+ „Кълновете“ на огъня - 36 🇧🇬

Студена 🇧🇬

Рикошет 🇧🇬

Националната гарнитура 🇧🇬

16+ Всичко,което премълчахме 🇧🇬

Някога, в една зимна нощ. 🇧🇬

Сълзи от лава 🇧🇬

Оттам и оттук 1 🇧🇬

16+ Къде е дъното 🇧🇬

Бръснарница „Фанфан Лалето” 🇧🇬

Безгрешна обич 🇧🇬

Материалните богатства са преходни 🇧🇬

Исторично 🇧🇬

14+ Всичко,което премълчахме 🇧🇬

12+ „Кълновете“ на огъня - 35 🇧🇬

14+ Под снега 🇧🇬

14+ Нишките 🇧🇬

Ефирни дневници 🇧🇬

Нелюбезно 🇧🇬

Храмът на Великата майка- част 3 🇧🇬

14+ Пътуването 🇧🇬

С дюлев парфюм 🇧🇬

Месец на еуфориите 🇧🇬

Шепот 🇧🇬

16+ Престъпление 🇧🇬

Милостиня 🇧🇬

Психо избори 🇧🇬

12+ „Кълновете“ на огъня - 34 🇧🇬

Дупката, с която свикваме 🇧🇬

Страх 🇧🇬

14+ Другата 🇧🇬

От посланието на Иса до религията на империята 🇧🇬

Триптих – Двата стола, разказ 3 🇧🇬

14+ „Кълновете“ на огъня - 33 🇧🇬

Амин 🇧🇬

Президент 🇧🇬

14+ Съботна среща в бара 🇧🇬

Очередь