Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Литературонезнание 🇧🇬

Печатницата на Рая пусна „Какво да не се прави?“; издателството на Ада лансира „Какво да се прави?“.
Рекламация: реклама е съдържание, което не бива да се приема.
Книгопродавач жали: – Има приход, няма доход.
Критици стават онези, които нито са атлети, за да подхождат за разбойници или труженици, ни ...

Стефанин

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

170

14+ Любов 🇧🇬

Още една изтощителна работна седмица е към края си. Много работа, кратък и лош сън, но иначе всичко е наред. В момента животът ми тече съвсем нормално. Работа, работа и все още съм сам.
– Алекс, ще бъда много щастлива, ако най-накрая намериш време да се запознаеш с едно момиче и да го доведеш вкъщи. ...

marathon

Проза » Рассказы

146

Преходът... 🇧🇬

През летните жеги все търсим прохлада... Обичам много морето, но предпочитам планината... И не само през лятото... Наскоро по една телевизия гледах чудесно предаване за ‘Козя стена‘ - прехода към върха през лятото... И настръхвах през цялото време - този преход го минах през зимата... Преди доста го ...

dorageorg

Проза » Рассказы

191 3 12

В капан 🇧🇬

Резюме (Част 1):
„Един навигатор, четири години абсолютна изолация в дълбокия космос и софтуерен заговор, който бавно прекъсва връзката със Земята. Мъжът вярва, че компютърните системи на изолираната станция са неговият най-сигурен щит. Милър е убеден, че на станцията има неканен гост, който умишлен ...

V.M.scifi.writer

Проза » Рассказы, Повести и романы, Фантастика и фэнтези

219

Дончо Трампата-шеста част 🇧🇬

На следващия ден Дончо Трампата отиде при другаря Москов.
Почака няколко мига, преди да бъде поканен от една хубава жена, толкова красива, че той се позапря във възхитителна поза на артист,който се кани да разпъне триножника и да нарисува Мадона Лиза...Но вратата на приемната не беше вход на ателие. ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

187 2 6

Закъсняла месечинка 🇧🇬

В най-тъмните нощи месечината късно изгрява. Нагазваш в малките часове, а тя тогава се сетила. Успала се като младоженка след първата брачна нощ. И сега какво – само пречи на тъмнината да напълни всичките си празноти.
И едва в тези часове нощта пуска от клетката си съня. Защо? Дали пък не е заради т ...

ivliter

Проза » Рассказы

161 1 3

16+ Вандум под прицел - 26 🇧🇬

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и четвърта
Преобърнатият дневен ред
- Инициирах свикването на това заседание - започна Великата Велда веднага щом Салк й даде думата, - за да алармирам за нещо нечувано! Станало е така, Велики, че, образно казано, отивайки н ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

165

Синята орхидея на Оахака 🇧🇬

Въздухът над Оахака не просто трептеше – той гореше с мистичния, сладникав и тежък огън на Деня на мъртвите. Беше нощта на втори ноември. Градът приличаше на оживяло платно, нарисувано от луд художник. Улиците бяха постлани с дебели, искрящи килими от яркооранжеви турта — цветето на мъртвите, чийто ...

VladimirRuykov

Проза » Рассказы

207 3 6

По средата 🇧🇬

Още те обичам... Въпреки всичко, което се случи между нас. Въпреки че позволихме нашите травми да ни водят. А сега?! Сега сме по средата. Средата, в която не сме заедно, но и още не е свършило. Казахме си, че още се обичаме, но това не бе достатъчно да продължим... Аз си тръгнах от твоя дом, както т ...

kompanska

Проза » Письма, Другие

156 1

Драсканици 🇧🇬

Вървиш назад към човека, който си бил в чуждите животи — и откриваш, че там вече не си ти, а тяхната представа за теб.
Екзистенциален шамар!
Въпросът не е: "Кой съм аз?",
а бил ли съм изобщо "някой"
в паметта на хората, с които съм общувал през годините! ...

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

148

*** 🇧🇬

В гърдите ми ято, устремено към него.
A Разумът неистово бърза със своите аргументи. Чувам го ясно как говори за храна, безопасност и навик, даже дълг споменава и разум, и ред.
Моите птици не слушат. Те тъкмо разбраха, че имат криле.
Размахват ги бясно, безмилостно.
Моите птици чупят решетки и късат ...

НеСамоДива

Проза » Другие

223

Мисля да замина 🇧🇬

- Мисля да замина за къщата на морето. – каза Мая.
- Защо? – попита учудено Коен.
- Да виждаш наблизо черна дупка? Бих предпочела да се навра в такава. Макар че може би не е най-добрият избор. Огромна гравитация, ще тежа много и ще се чувствам дебела.
По-скоро някъде в безтегловност. Само че и на ра ...

ValentinStaykov

Проза » Рассказы

172

12+ Война 🇧🇬

История.
Зависи какво означава за нас и как я определяме. За едни история е вчера. За други - младост. За трети тя е хилядолетия назад. Но, както знаем, времето си играе с нас. Някои стават история приживе. Повечето искат да останат в нечия памет и така стават исторични в собственото си слабоумие. П ...

exuded

Проза » Письма, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

196 3 6

Тест за интелигентност 🇧🇬

Вече дори учени няма енциклопедисти, какво са тогава учениците и студентите отличници?
Ако всичко е липсващо, това не потвърждава ли, че няма и Бог; ако всичко е налично, това не доказва ли, че има и Бог?
Ако всичкото съществуващо прекрати съществуването си, ще остане ли нещо за съществуване?
Ако ня ...

Стефанин

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

154

Между две мълнии 🇧🇬

Лятото на 1817 година бе започнало рано и сякаш нямаше намерение да свършва.
Още от средата на юни, полята около имението Воронцово бяха изгубили свежия си смарагдов цвят. Тревите лежаха приведени под праха, житата стояха неподвижни и златисти до болка, а старите липи край южната фасада излъчваха сл ...

Marialla

Проза » Рассказы

158

Приказка за Жорко Мърморко, феите от Вълшебната гора и Приказната кралица 🇧🇬

Живеел си лалугера Жорко-Мърморко в своята къщичка под Големия Хълм, който всъщност бил само едно скромно възвишение, и само досаждал на другите. Все задавал въпроси, любопитствал, но и не приемал чуждите отговори за даденост, а проверявал, ровил, търсил... С две думи, яко досаждал на всички останал ...

mislitel

Проза » Сказки и произведения для детей

167 1 4

Завет 🇧🇬

Човек трябва да има място, на което душата му да се завръща за почивка.
Моят дядо го наричаше "завет".
Беше едно малко възвишение над селото, преди града, където пътят свършва и започват безкрайните добруджански ниви. Там имаше един самотен дъб.
Един ден дядо реши да скове пейка под него. Аз му пома ...

ivliter

Проза » Рассказы

199 1 3

18+ Вандум под прицел - 25 🇧🇬

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и трета
Вандумен контраудар
Случи се така, че Мъдреца получи и четирите тревожни известия от северния континент точно в деня преди свикания по инициатива на Велда Събор в началото на есента. Ето какво гласяха те в реда на пр ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

143

16+ Ничия странница 🇧🇬

Аз съм една от вас. Преживяла съм почти всичко, за което можете да се сетите. И съм тук, и ще пиша, защото оцелях и продължавам да оцелявам. Не знам докога. Все едно.
Аз съм Ничия странница.
В мен ще разпознаете себе си, а себе си - в мен. Защото ние сме едно - частици от цялото, от този безумно шар ...

Ничия-Странница1

Проза » Другие

190

Въпрос за 100 хиляди 🇧🇬

Добрият човек вижда доброто около себе си. Какъв е този, който сочи с пръст "Всички сте идиоти!"?
А. Добър човек
Б. Лош човек
В. Идиот
Г. Кой да знае?

palenka

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

192 1 10

Жив вълк да видя! 🇧🇬

Страхът бе станал осезаем. Хората трепереха за четириногите си помощници и никой не смееше да остави кон или магаре на паша в полето, даже и през деня.
В поредния брой на регионалния вестник на уводната страница имаше снимка на провесен вълк – грамаден, с провиснал език и очи, останали отворени и в ...

Цветанов

Проза » Рассказы, Юмористическая

231

Велик е нашият чепик, челик, себик 🇧🇬

Проведе се проверка на родната войска.
Солдатин се оказа истински точно един брой. Само той знае да стреля с пушка и е ходил на учения макар в древността. Затова стана шеф на главния щаб.
Като началници на бойни подразделения е назначена част от наличните офицери. Те даровито умеят да се перчат пред ...

Стефанин

Проза » Юмористическая

159

16+ Модерни времена 2 🇧🇬

И започнахме да се боричкаме из тревата...
И както се казва в приказките за юнака, два пъти мечката отгоре, един път юнака отдолу, но и добре, че и крави не са минавали скоро през ливадата.
Тя бе върху мен, устните ѝ намериха моите, езичето й проверяваше дали съм си измил зъбите, тялото й усещаше на ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

234 1 4

16+ Модерни времена 1 🇧🇬

...---... Пуснаха ни и нас в отпуска. Вероятнп европейска директива - август, отпускарски месец. Чудех се какво да правя, едни още преди месеци ангажираха фериботни билети до островите, квартири или по-евтини хотелчета, да ги последвам ли.
Да, ама не.
То цяла Атина се изнася по островите, там е гъчк ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

227 2

Вандум под прицел - 24 🇧🇬

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и втора
Живот в Периметъра
Веднага след напускането на Периметъра - така започнаха да наричат жителите на северния континент свободния от вражеско присъствие 50-хатумов участък около кулите, постигнат от местните при прегово ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

178

Нощта на лебеда 🇧🇬

Нощният вятър над Соренто ухаеше на узрели лимони, солена морска пяна и наближаваща есен. Беше август 1986 година. Седях пред старото махагоново пиано в най-известния апартамент на хотел „Екселсиор Витория“. Моторната ми лодка се беше повредила в Неаполитанския залив по-рано същия следобед, принужда ...

VladimirRuykov

Проза » Рассказы

582 9 24

16+ Вандум под прицел - 23 🇧🇬

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и първа
Тайните на умофатията
Ангара, Камелиерските планини, началото на есента
Най-големият умофатски пункт в Ангара бе разположен на над 2,2 бегови дължини надморска височина, в подножието на стръмния склон, по който се ст ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

192

Книжарница “Бесо́” 🇧🇬

Анри Бесо́ беше загубил представа за времето. Докато опаковаше последния кашон с дреболиите от бюрото си, вратата се отвори. По звука той разбра, че навън има буря. През вратата влезе висока жена. Ботуши, дълго палто, гъста къдрава коса, ръкавици, чадър - всичките черни. Единственото светло нещо по ...

ValentinStaykov

Проза » Рассказы

166 1

Дончо Трампата-пета част 🇧🇬

Дончо пристигна в Москва с нагласа да напусне Благоево,но...
В ръководството на Центъра имаше,един така да се каже земляк,роден в град Ямбол и на висок пост.Все пак душата на Дончо се отпусна,нали ще има на кому да се надява,че ще бъде изслушан.Защо не иска да живее и пее в Сибир? Защо работата му т ...

Ranrozar

Проза » Повести и романы

173 2 6

'И копнежите тръпнат прокудени на вредите в кошмарния съд' „на бързи обороти“ 🇧🇬

От последните избори депутат гръмоглася, че властта ще работи сериозно без губене време с някакви си личностни права.
Питам се, същество без тяхно притежание е ли човек и общество без тяхно наличие е не ли зверилник...

Стефанин

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

160 1 2

Откровение- 2 🇧🇬

Измийте очите си от греха и не цапайте взора си с гнусотии. Защото този, който гледа злодея и нищо не прави, е равен нему, защото бездушието и страхът са еднакво опасни, както жестокостта и лицемерието.
Не гледайте мълчаливо неправдата, защото във вечността езикът ви ще се върже и как ще кажете имет ...

LyudmilaStoyanova

Проза » Письма, Другие

180

12+ Братството на пазителите 16 🇧🇬

,, Светлината не пътува в права линия. Тя се върти в кръг, докато не се върне при своя Извор, за да си спомни откъде е тръгнала.“
— Из „Secretum Secretorum“ (Тайната книга)
15 август 1942 година. Средна гора. Около 15 километра от Панагюрище.
Служебният ,, Horch” 901 на немската военна мисия, или к ...

ЖивкоДелчев

Проза » Повести и романы

230 2 6

Любимият ми мой афоризъм 🇧🇬

Мнозина нямат сърце да обичат, но имат всичко останало, за да мразят.

mislitel

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

159

Вандум под прицел - 22 🇧🇬

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесета
Ангарски дела
- Какво?! - препрочиташе Мъдреца за пореден път известието от информационния балон, пристигнало в началото на четвъртата декада от пролетта:
„Единиците от кулите ни изненадаха - гласеше то. - С някакво непозна ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

181

Защо 🇧🇬

Ти знаеш ли сега какво ще пишеш?
Не.
А пише ли ти се?
Да.
Защо? ...

exuded

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

199 3 5

Почти анекдот 🇧🇬

Иванчо протестира:
- Две плюс три било пет, осем минус три било пак пет. Различни сметки с еднакъв отговор, как така?
Марийка констатира:
- Не знаеш ли, че математиката не е точна наука!

Стефанин

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

164 1 2

Калчо - калният човек и калната локва 🇧🇬

"че сменям мъката за кал"*
В едно село, в едно друго време, живял един много беден и болен младеж. Името му било Калчо.
Но това не били най-тежките му проблеми. Не стига, че бил сакат и едва ходел, но имало една жестока групичка от хора, която непрекъснато се подигравала на бедите му.
Но с течение н ...

mislitel

Проза » Сказки и произведения для детей

181 1 8

10. Хрониките на безсмъртния български лузър. Свитък първи. Записките на селския кмет. 🇧🇬

Глава десета.
Неделна литургия.
Днес отново седим с песа Ники пред лагерния огън, докато моите войскари се занимават със своите си неща, чакайки кашата в котлите да стигне до фаза готовност за ядене. Невена бае ранените. Кашеварите се стараят, но-о иска време. Преди това бяхме на църква. Днес е неде ...

КрасенШидеров

Проза » Фантастика и фэнтези

184 1

16+ ГЛАСЪТ НА ХЛЯБА 🇧🇬

Портата се отвори с трясък. Оглушителни крясъци изпълниха двора. Фани погали сина си по главата. Целуна челцето му. Постави пръст пред устните си. Отвори вратата на килера. Милен влезе вътре. Сви се в мрака и зачака. Писък раздра тишината. Миризмата на тютюн изпълни тясното пространство. Милен поста ...

ДораНонинска

Проза » Рассказы

191 1 2

Откровение- 1 🇧🇬

Всичко тайно ще стане явно и никоя ръка, която не е от Бога, няма да ви покоси, защото, докато ходите в градината на Спасителя, вашите стъпки са преброени и никоя нечестива сила, видима или скрита, няма да ви спъне.
Защото който пие от извора на любовта и е бил в покоите на Божието присъствие и царс ...

LyudmilaStoyanova

Проза » Письма, Другие

160

Рассказы и проза современных авторов

Литературонезнание 🇧🇬

14+ Любов 🇧🇬

Преходът... 🇧🇬

В капан 🇧🇬

Дончо Трампата-шеста част 🇧🇬

Закъсняла месечинка 🇧🇬

16+ Вандум под прицел - 26 🇧🇬

Синята орхидея на Оахака 🇧🇬

По средата 🇧🇬

Драсканици 🇧🇬

*** 🇧🇬

Мисля да замина 🇧🇬

12+ Война 🇧🇬

Тест за интелигентност 🇧🇬

Между две мълнии 🇧🇬

Приказка за Жорко Мърморко, феите от Вълшебната гора и Приказната кралица 🇧🇬

Завет 🇧🇬

18+ Вандум под прицел - 25 🇧🇬

16+ Ничия странница 🇧🇬

Въпрос за 100 хиляди 🇧🇬

Жив вълк да видя! 🇧🇬

Велик е нашият чепик, челик, себик 🇧🇬

16+ Модерни времена 2 🇧🇬

16+ Модерни времена 1 🇧🇬

Вандум под прицел - 24 🇧🇬

Нощта на лебеда 🇧🇬

16+ Вандум под прицел - 23 🇧🇬

Книжарница “Бесо́” 🇧🇬

Дончо Трампата-пета част 🇧🇬

'И копнежите тръпнат прокудени на вредите в кошмарния съд' „на бързи обороти“ 🇧🇬

Откровение- 2 🇧🇬

12+ Братството на пазителите 16 🇧🇬

Любимият ми мой афоризъм 🇧🇬

Вандум под прицел - 22 🇧🇬

Защо 🇧🇬

Почти анекдот 🇧🇬

Калчо - калният човек и калната локва 🇧🇬

10. Хрониките на безсмъртния български лузър. Свитък първи. Записките на селския кмет. 🇧🇬

16+ ГЛАСЪТ НА ХЛЯБА 🇧🇬

Откровение- 1 🇧🇬

Очередь