Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41,7 результатов

Из сънищата на Константинопол: Апокалипсисът на последния бог 🇧🇬

Моето време беше заклятието на началото. Аз не бях един от многото, а бях един от нищото. Всяко ново изречение започваше с въпросителен знак. Вървях в пътеките на тъмнината и постепенно се отчуждавах от света. Казах, че съм бранител на входовете към отвъдното — не защото бях или мислех, че съм, нито ...
Boris.1 (Boris)
Boris.1
Проза
136

Плешивата косоноса 🇧🇬

– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Рассказы
168 2

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 7 🇧🇬

Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези
170 4

Живи сенки - пета част финал 🇧🇬

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Рассказы
333 6 17

Кубрат Пулев: Аз съм шампионът, искам Усик 🇧🇬

Наш роден Кубрат, който разбира се е гордост за българския бокс, току-що заяви на всеослушание, че ако защити титлата си, щял да предизвика Усик. Как бе, брате Кубрате, ще се биеш с Усик Та ти още до средата на първия рунд ще бъдеш свален в нокаут. Усик е бърз като мангуста и сипе сирии от удари. Ви ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
224 6 8

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 12 🇧🇬

Разказ №12
Резервни светове
„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Рассказы
158

В джунглата на живота 🇧🇬

Непрекъснато отвсякъде ни заливат с поучения как да живеем, какво е ценно, как да се харесваме и обичаме, какво да ядем и пием и как да се лекуваме, обясняват ни какви сме и що сме... А аз гледам и се чудя как без тези интернет знания и съвети сме оцелели...
Лесно им е на младите сега - за всеки отг ...
palenka (П Антонова)
palenka
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
264 12

Старчето и Съвпаденията Част 10 🇧🇬

10 Част
Но когато поглеждам назад, за да продължа с обясненията, установявам, че нашата спътничка е заспала.
С Умников решаваме да не я притесняваме. Намаляваме музиката, минавайки в режим на тих шепотен диалог:
- Ммм… И Тъпчев та докъде бяхме стигнали?
- До това, как при общуването между двойниците ...
rygit (Ригит)
rygit
Проза » Повести и романы
207 2

Гарванът 🇧🇬

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Рассказы
262 7

Индианско 🇧🇬

Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Другие
241 3 5

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -11 🇧🇬

Разказ №11
Чудовищен облог
„Когато спасяваш нещо, гледай да оставиш живи, за да установят акта на спасяването му!“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Рассказы
182

Странна приказка 🇧🇬

Имало едно време едно бедно, но трудолюбиво момиче. Останало сирак то живеело в края на селото, в малка къща близо до гората. Момичето обичало уханието на цветята, песента на реката, която ромоляла наблизо и птичите трели, които огласяли околността. Една вечер преди да си легне под прозореца си дочу ...
troia (Катя Иванова)
troia
Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей
284 2 8

И ние сме готови 🇧🇬

Изсърбахме сутришното кафе, разказахме си новините от телевизията,...брей, ами то станало време за обяд.
Цинцара, притъпя около нас с големият си портфейл да му плащаме.
Извадих монети 5 х 20 стотинки и 4 х 5,... 1 и 20, и му ги подавам. Той се понамръщи.
Митьо Горския бръкна надълбоко в джоба си и ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Юмористическая, Другие
248 1 9

Някъде в баланса 🇧🇬

Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Письма, Другие
238 4 5

Идеята за новогодишните празници 🇧🇬

Идея за почерпка:
„Пожелания за новата година с малко сладки изненади“
1. Съберете малки пакетчета с лакомства – например бонбони, малки шоколадови хапки или домашно направени сладки. Можете да ги подредите в малки торбички или кутии и да приготвите персонализирани етикети за всяко пакетче.
2. Текст ...
screaman (Атанас Димитров)
screaman
Проза » Другие
126

Живи сенки - четвърта част 🇧🇬

Всеки се страхува от тайни, такива, които могат да разрушат и променят живота му, а този страх се крие дълбоко в паметта ни, с очакването да го забравим и пренебрегнем.
Сърцето на Тони така силно биеше, че заглушаваше всичко около нея. Чантата в ръката ѝ трепереше, сякаш и тя се страхуваше от неизве ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза
298 6 16

Бъгословие 🇧🇬

Религия Бога до човек снижава,
но вяра човека до Бог възвишава.
Възможно е ангел под себеприкритие,
ала не и демон без саморазкритие.
Всевишен е животът, понеже е единствен вид негентропия.
Стефанин (Стефан Василкин)
Стефанин
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
168

Я не сакам да съм добре... 🇧🇬

Няма друго животно като човека, което умишлено да си докарва страдание и без да е мазохист, само и само за да причини страдание другиму!
palenka (П Антонова)
palenka
Проза » Обзоры, анализы, критические статьи
245 14

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10 🇧🇬

Разказ №10
Кантианска одисея
„Кога философията със сигурност е безвредна ли? - Когато не я практикуваме, разбира се!“
Разказвачът
Разказът е по повод стрелба след спор върху философията на Имануел Кант в руски магазин през 2013. Куршумите били гумени, та простреляният бил само ранен без опасност за ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Рассказы
146

Новата номенклатура 🇧🇬

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза
398 4 24

Да го съжалиш 🇧🇬

Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Юмористическая, Другие
285 1 17

Пунтоации 🇧🇬

Изкуственият интелект се затруднява само от хора без естествен интелект.
Произход от животно е само за да не се остане животно.
Вчера проповедници на светло бъдеще са днес пропагандатори на тъмно минало.
Старците по телевизори лудеят,
хулят младите, че по смартфон щуреят.
Стефанин (Стефан Василкин)
Стефанин
Проза
165 1

Живи сенки - трета част 🇧🇬

Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза
279 5 14

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 9 🇧🇬

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Рассказы
127

Победата на светлината 🇧🇬

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...
Andriana99 (Ева)
Andriana99
Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей
175

Сам Лаури - Рицарят на облаците 🇧🇬

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
246 13 6

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 8 🇧🇬

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Рассказы
156

Вратата на балкона 🇧🇬

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Другие
184 3

Живи сенки - втора част 🇧🇬

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Рассказы
381 4 14

Миниатюри с.2 еп.1 🇧🇬

Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
ЖивкоДелчев
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
205 1 3

Не се взирай в мрака 🇧🇬

​I. Ароматът на идилията
​Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...
ДораНонинска (Дора Нонинска)
ДораНонинска
Проза » Рассказы
183

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 7 🇧🇬

Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Рассказы
149

Живи сенки - първа част 🇧🇬

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Рассказы
373 4 16

Не знаеш 🇧🇬

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Другие
148

Тайната в Господните притчи 🇧🇬

Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Проза » Другие
227 2 2

Вицове за страст, еротика... и още нещо 🇧🇬

1. Жена прави комплимент на мъжо си.
- Със сигурност твоят е най-гулем у селОто.
На другия ден.
- Забрави, какво ти казах вчера. Събрах допълнителна информация...
2. На една мома изведнъж много и се... ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Проза » Юмористическая, Эротическая
182

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 6 🇧🇬

Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Рассказы
129

Писмата, градът 🇧🇬

Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Рассказы
176

За човечността ... 🇧🇬

Прибирам се вчера с две пълни чанти от пазаруване, а изневиделица насреща ме спира момиченце - хубаво, към десетгодишно: “Нека да ви помогна“... “Благодаря, но почти стигнах“, отвръщам аз ... “Моля ви, нека ви помогна“, леко се спуска то към чантите ... “Недей, мога и сама ... Но ми кажи, защо толко ...
dorageorg (Дора Пежгорска)
dorageorg
Проза
247 1 10