Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Ставам ли за нещо друго? 🇧🇬

Здравей, скъпи читателю!
Знам, че сега е доста късно през нощта, а утре съм на стаж в болницата, но тази е една от нощите, в които доста съм се размислила и знам, че на следващия ден няма да мога да предам мислите си точно така, както ги чувствам. Това е нещо лично, но ти го споделям, защото мисля, ...

normalisboring

Проза » Письма

2K 3 3

"Не ме съдете" 23 🇧🇬

Глава XXIII
Тамара беше станала още преди да разсъмне. Слабото ѝ тяло безропотно понасяше огъването в редуващите се пози на Йога. В полутъмната стая имаше запалени в кръг няколко чаени свещи. Звучеше много тиха музика, успокояваща тибетска мантра. Тази сутрин щеше да отдели цели два часа за упражнен ...

Vessymark

Проза » Повести и романы

2.7K 5 2

От 6 без 10 до 12 без 5 🇧🇬

Денят започва в 6 без 10, нормално, сиреч между криво и зле. Другояче казано, разчекнатият субект, подложен на шумотерапия от умна техника за инквизиция, не е с изкълчени или дори изтръпнали крайници. Устройството ще завие пак след 15 минути – достатъчно време за мозъка да се събуди зад широко затво ...

murjoflos

Проза » Рассказы

2.5K 2 1

Не е само желанието 🇧🇬

Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

736 1

Ключът към хармонията 🇧🇬

За да живеем в пълна хармония със самите нас и светът около нас, ни липсва само едно нещо. Нещо, което всъщност е ключа към щастието. Знаете ли къде е този ключ? Ще ви подскажа – вътре в нас. Това е ключът да се харесваме и обичаме. Може би за повечето хора това би звучало, като поредната банална фи ...

Дамла

Проза » Другие

1.2K 1

Бара и мост 🇧🇬

Басня
Имало една река. Реката, честно казано си била проста бара. Малка, затлачена и тъжна. Над барата провисил сухите си греди висял мост. Та тези, двамата: моста и барата били приятели. Стари и тъжни приятели. Никой не можел да каже, кой от двамата бил по-тъжен. Дали малката баричка, която летос ч ...

йеромонах

Проза » Сказки и произведения для детей

1.1K 1 1

Село на римски път - 3.4. 🇧🇬

4.
Нощта мина спокойно. Тройката в Горското не забеляза никого, Кръстев и Миро успяха да направят четири обиколки из селото до заранта. Навред беше тихо и спокойно. Чак призори петлите рекоха да отчетат дейност, та се разкукуригаха. И кучета полайваха, когато чуеха идващи хора в тъмното, но бързо ус ...

генек

Проза » Повести и романы

952 2 1

В края 🇧🇬

"В Прага има все още кръчми, където след полунощ всички започват да говорят на шведски и никой никого не разбира."
Това ни казва починалият отдавна Хашек с помощта на безсмъртният Швейк. Каква квинтесенция на цялата литература и изкуство!
Как да предам очарованието на една вечер пред огъня, в края н ...

B

Проза » Рассказы

1.7K 1

Той 🇧🇬

Той обещава, разни неща, които аз запомням без да искам и които оставам все там – някъде си...
Аз танцувам сред дима на чужд цигари, сред настроенията на моята и неговата чаша уиски без лед.
Толкова уморена от неизпълнени планове, че предпочитам само да мълчи и да не обещава нищо, само да е тук до м ...

pipilota87

Проза » Другие

988 1

Авлиги 🇧🇬

АВЛИГИ
„ Авлига пее, пее и говори…“
Само за една птица, в песните за това се пее!
Слушах ги, гледах ги, кога и дворът зад нас запустя и из него щръкнаха буренак, храсталак, навириха се, и дървета и стана дива гора. Растяха, извисяваха се и ставаше все по-диво, но и все по-красиво!
В ниското, непрохо ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

901 1 1

Село на римски път - 3.3. 🇧🇬

3.
Кръстев бутна портата и тя изскърца в няколко тона едновременно. Беше стара, много стара – може би още от прадядо му. Помнеше я от ваканциите тук, но тогава прелиташе през нея бързайки или направо я прескачаше. Засилване, подпиране на левия дирек, почти хоризонтален полет над ниската портичка и е ...

генек

Проза » Повести и романы

891 3

Половин сърце 🇧🇬

- Здравей, само исках да чуя как си, за малко минавам...
- Интересно от къде мина, не те видях?
- През мислите ти.
- Но аз не мисля за теб...
- Сега го правиш, може да е за малко, но следа оставям и си заминавам .. ...

pipilota87

Проза » Рассказы

1.1K 1

"Не ме съдете" 22 🇧🇬

Глава XXII
Силвия затвори вратата на сребристата си Опел "Тигра" и запали двигателя. Вярната машина стартира безотказно. Караше я вече близо осемнадесет години и беше толкова свикнала с нея, че дори не можеше да си помисли да я продаде. На изписването на Лора от родилния дом тя пристигна с чисто нов ...

Vessymark

Проза » Повести и романы

1.7K 4 6

Любов като тяхната 🇧🇬

Ако познавахте Анна и Владимир, нямаше да се учудите, че умовете им не са на една вълна. Тази вечер, например, докато танцуваха на годежното ѝ парти, Владимир си мислеше за вълци, а пък Анна – за дефиниции. Сами разбирате, че подобно връзка не би просъществувала за повече от песен време. Може би зат ...

Madeleine

Проза

1.2K

Провиденецът и сърната 🇧🇬

Беше хубав топъл ден в края на август. Лятото уверено се беше устремило към своя край. Красивите пасторални есенни цветове, вече обагрили почти всичко наоколо, решително пристъпваха на прага му и неизбежно напомняха за предстоящата смяна на сезоните. С всеки изминал миг светлата част от денонощието ...

АлексейорданоВ

Проза » Рассказы

1.8K 1 5

Онази жена 2 🇧🇬

Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 2 5

Морски размисли 🇧🇬

Нямам приятелка /гадже/, а съм на морето. Звъннах на жената, с която бях и бих искал да бъда гадже
/приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
В момента, в който го изрекох, се стреснах.
Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...

abtasen

Проза » Другие

921 1

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Цветан беше седнал на долният праг на къщата. Слънцето заваляше над долината на река Огоста. Излъчващо червени оттенъци, то създаваше някаква приказност на всичко. Големите вирове на реката се изпълваха с мехурчета въздух идващ от многобройната риба, която ги обитаваше. Тук-там се мятаха сребристи к ...

Eipril

Проза » Рассказы

711 1

Необяснимото и Боряна 🇧🇬

Беше ден четиринадесети от година 7525, или поне той ми каза така. Още твърде рано сутринта, щом отворих очи и посегнах към телефона си, забелязах, че той ми е писал през нощта. Съобщението му гласеше следното:
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...

Адриан

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

793 1 2

Село на римски път - 3.2. 🇧🇬

2.
По обяд пред кръчмата останаха само няколко човека. Вярно, в селото живееха малко семейства – времето вземаше своя данък и често след това в къщата оставаше само вдовецът или вдовицата. По обяд мъжете се прибираха при жените си – да видят какво са сготвили, да хапнат. Макар че много рядко тук се ...

генек

Проза » Повести и романы

957 1

"Знаеш ли за какво мечтая, Дара?" 🇧🇬

- Вая, някой ден всички ще умрем...
Плахо Дара се опита да върне настроението на масата.
- Писна ми от тъпите ти опити за оптимизъм!
- Извинявай...
Всъщност масата си имаше настроение. Просто то не беше по вкуса на Дара. Тя искаше да се смеят, да се радват на слънцето, да обсъждат защо мъжете целува ...

Flame

Проза » Рассказы

2.8K 3 4

*** 🇧🇬

Вратата на просторния апартамент се отвори. Той влезе, остави покупките на масата и влетя в кухнята, за да си стопли вода за чай. От семейството му никой още не се бе прибрал. Изпита радост от това да застане пред телевизора и да отпива горещата течност след изкарания студен ден. Умората го връхлетя ...

lusibo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 1 2

Напредък 🇧🇬

Всички бързаха в огромната представителна сграда. Носеха папки и чанти, жените – повечето с вързани коси, елегантни, но делови, мъжете – изпънати, слаби и лъснати като фатмаци, сновяха важно и с паунски маниер разпространяваха наоколо своето парфюмирано самочувствие.
Климатиците работеха и отнасяха ...

exuded

Проза » Рассказы, Юмористическая

1K 2 5

ПОЛЕТ 🇧🇬

ПОЛЕТ
Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?
Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.
Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.
Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи. ...

Маня.1

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K

Село на римски път - 3.1. 🇧🇬

Трета глава
1.
Деветимата седяха в стаята на кмета вече час. По едно време дойде Копривненката и донесе термос с кафе и една малка ракия за Мешо. Останалите отказаха пиене толкова рано. А за Мешо си беше лека промивка на болен зъб…
- Няма откъде другаде да дойдат – пенеше се той и чак подскачаше на ...

генек

Проза » Повести и романы

870 2 1

Лепило и вълни (3) 🇧🇬

Трета Част
Грешка в превода
Пътят между нивите излезе на друг малко по-голям. От другата му страна имаше малко селище. Залепени една за друга къщи с високи зидове, тесни асфалтирани улици, камък и бетон. Черни пътища тук липсваха. Една от преградите, играеща ролята на зид, имаше квадратни отвори, за ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.3K 1 1

В дълбините на изгрева 🇧🇬

Телефонът звънна и ме изтръгна от най-интересния момент на съня, което беше непоправимо. Всички се разбягаха и съзнанието ми се изпразни. Отворих очи, поздравявайки деня, сякаш никога не се бях разделяла с него.
Той току-що идваше, стъпвайки на пръсти, ръсейки светлина, която извикваше за живот всич ...

slaveja123

Проза » Рассказы

3K 4 11

Мотивации 🇧🇬

Минавам с колата покрай склада за търговия на едро. Радвам се, че са го отворили отново. Купувам си разни неща – триони, ножчета, пирони, хартиено тиксо, дунапрен и церезит – все ежедневни потребности на учител по пиано като мен. Обичам всичко да си оправям сам вкъщи, когато не преподавам. По тази п ...

exuded

Проза » Рассказы, Юмористическая

926 2 2

Истината 🇧🇬

Ние, хората, за жалост сякаш сме автоматично настроени да лъжем, да се самозаблуждаваме, устроени сме да се поддаваме и никога да не търсим истината. Като по този начин се самообвиняваме „къде“ и „защо“ бъркаме. Виждам как хората всекидневно, непрестанно лъжат. Някои за лична изгода, други за да скр ...

Дамла

Проза » Другие

1.2K 1

Село на римски път - 2.4. 🇧🇬

4.
Кръстев не помръдна. Само погледна към кмета и каза:
- А защо да си чешем езиците тук? Хей го Минчев – да направи едно селско събрание, да ни каже всичко, което знае по въпроса, а после ще обсъждаме… Може и решение да вземем…
Минчев се огледа. На площадката пред кръчмата вече се бяха събрали почт ...

генек

Проза » Повести и романы

926 1

Камъкът на познанието 🇧🇬

Кукуригането на петел ме събужда рано. Обещах си да видя изгрева. Грабвам припряно първата дреха, разтривам сънливо очи и изскачам навън. Топлият ми дъх се разтваря във влагата… Сумрак е… Хлад… Паднали облаци висят между склоновете… Някой закъснял прилеп бърза да се прибере…
В началото на небето се ...

gold

Проза

1.4K 2 1

Краят на лятото /за Конкурса/ 🇧🇬

Краят на лятото в Америка идва с ураганите. Те се раждат в просторите на Атлантика, и въртейки се, като гигантски бумеранзи, профучават над карибските острови, опустошават Флорида, паникьосват Каролините и Джорджия и се изгубват сред върховете и низините на безкрайните и мистични Димящи планини на Т ...

B

Проза » Рассказы

2.1K 1 1

"Не ме съдете" 21 🇧🇬

Глава XXI
Вечерта беше приятна и дори топла. През деня слънцето бе успяло да си проправи път сред облаците, а вятърът от остър и студен, сега се беше обърнал в лек полъх. Огнян вървеше напред с Феодор, след тях Мая и Рая пристъпваха с необичайна походка, както винаги когато носеха рокли и токчета. Т ...

Vessymark

Проза » Повести и романы

1.4K 4 8

Съединението - познато и непознато 🇧🇬

Ако попитаме някое дете с какво отъждествява шестия ден от месец септември, е силно вероятно да чуем отговор от порядъка на:
- Как с какво? С края на лятната ваканция.
Разбира се, че посоченият отговор не е валиден за всички деца. Може да се каже без преувеличение, че любопитството на децата към род ...

Адриан

Проза » Другие

790 1 1

Село на римски път - 2.3. 🇧🇬

3.
Две баби търпеливо изчакаха Дойно да изнесе няколко маси пред кръчмата, че и да ги бръсне с кърпата отгоре. Пресен хляб щяха да докарат на другата заран, ама бабите не бяха преценили и, видели, че им остават само краишничета, тръгнали да проверят за случайно останал. Пък ако нямаше – щяха да отид ...

генек

Проза » Повести и романы

931 2 2

Едно бездомно куче 🇧🇬

Пловдив. Вечерта на 1998 година. Пълен мрак обгръщаше всичко.Тази зима беше страшен студ. Духаше остър вятър. Ледени висулки, като остри ножове висяха от високите сгради. Разбитите асфалтови улици светеха като надробени стъкла. До ръждясал и потрошен контейнер за смет, лежеше малко, някога бяло куче ...

Eipril

Проза » Рассказы

749 4

Гробът на Димо - Шишмановци 🇧🇬

В лето Господне 6897-мо от Сътворението на света или 1389-то от Христа, на Косово поле станала голяма битка. Юначният Милош Обилич разпорил корема на проклетия султан Мурад и взел мръсната му душа. Неговият син обаче, наричан Илдаръм или Светкавицата, трижди по-мръсен и от баща си, удържал войската ...

khanas

Проза » Повести и романы

1.9K 2 1

Спирка 🇧🇬

Животът е едно дълго и изпълнено с приключения пътуване, с добри и лоши спирки. Животът наподобява и „превозно средство“. За някой животът тече в бързи обороти, както самолетът прелита над стотици площи за минимално време. За други пък животът тече с минимална скорост бавно, мудно и тежко, както вла ...

Дамла

Проза » Другие

1.3K 1

Вече видяно 🇧🇬

Петър прие съболезнованията от своите близки и тръгна към паркинга. Влезе в опела си и напусна района на гробищния парк. Искаше, колкото може по-бързо да напусне това място. Току-що беше погребал съпругата си. Имаше нужда да се махне от Русе и от ежедневието си. И все пак, още не можеше да повярва, ...

brad

Проза » Рассказы

715 3

Жребец в кухнята 🇧🇬

Този човек беше харесван от всички. Поздравяваше учтиво. Винаги усмихнат, обръснат, изгладен. Помагаше на възрастните в трамвая. Отстъпваше мястото си, въпреки че не беше млад. Кавалер.
– Много неприятен тип! – говореха за него онези единици, които не го харесваха. – Прилича на влечуго.
– На мен пък ...

exuded

Проза » Рассказы

1.1K 2 4

Рассказы и проза современных авторов

Ставам ли за нещо друго? 🇧🇬

"Не ме съдете" 23 🇧🇬

От 6 без 10 до 12 без 5 🇧🇬

Не е само желанието 🇧🇬

Ключът към хармонията 🇧🇬

Бара и мост 🇧🇬

Село на римски път - 3.4. 🇧🇬

В края 🇧🇬

Той 🇧🇬

Авлиги 🇧🇬

Село на римски път - 3.3. 🇧🇬

Половин сърце 🇧🇬

"Не ме съдете" 22 🇧🇬

Любов като тяхната 🇧🇬

Провиденецът и сърната 🇧🇬

Онази жена 2 🇧🇬

Морски размисли 🇧🇬

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Необяснимото и Боряна 🇧🇬

Село на римски път - 3.2. 🇧🇬

"Знаеш ли за какво мечтая, Дара?" 🇧🇬

*** 🇧🇬

Напредък 🇧🇬

ПОЛЕТ 🇧🇬

Село на римски път - 3.1. 🇧🇬

Лепило и вълни (3) 🇧🇬

В дълбините на изгрева 🇧🇬

Мотивации 🇧🇬

Истината 🇧🇬

Село на римски път - 2.4. 🇧🇬

Камъкът на познанието 🇧🇬

Краят на лятото /за Конкурса/ 🇧🇬

"Не ме съдете" 21 🇧🇬

Съединението - познато и непознато 🇧🇬

Село на римски път - 2.3. 🇧🇬

Едно бездомно куче 🇧🇬

Гробът на Димо - Шишмановци 🇧🇬

Спирка 🇧🇬

Вече видяно 🇧🇬

Жребец в кухнята 🇧🇬

Очередь