Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Разходката (из времето) 🇧🇬

Щом излязох от третия по ред изпит, в мене изведнъж се породи небивалото желание да посетя града, в който получих средно образование. Разстоянието от университета до някогашната българска столица беше по-малко от тридесет километра, така че аз наистина нямах какво да губя. Имах свободен ден, който з ...

Адриан

Проза » Другие

2017-06-13T13:27:21+03:00 928

Виенско кафе 2/ 31 🇧🇬

След смъртта на Драшев се оказа, че няма кой от семейството да поеме бизнеса му. Сестра му беше въздух под налягане, децата и също, жена му беше бивша манекенка и си нямаше хал хабер от тия работи, а баща му беше остарял. Борил обработи стария Драшев и той убеди снаха си и дъщеря си да дадат на Бори ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-06-13T13:12:30+03:00 830 2 3

Скитникът - 15 🇧🇬

reinbow

Проза » Повести и романы

2017-06-12T01:29:08+03:00 686 1

- Довери ми се - (Част 5) 🇧🇬

ЧАСТ ПЕТА
Заключих вратата на стаята си. В ръка държа получен току- що плик. Жена с тъмни очила ми предаде известие от директорката на фирмата, от която бях незаслужено изритан. Госпожа Ивелина Трифонова си е направила труда, написала ми е нещо. Нямам представа какво?! Само мога да гадая, преди да о ...

Twin-Peaks

Проза » Повести и романы

2017-06-12T01:12:32+03:00 1.3K

Фетишът на 18 годишна ( Част 3) 🇧🇬

Върнах се в училище за петия час, защото четвъртият ни, беше свободен. Толкова беше скучно в този пети час , че и госпожата дори се включи в нашия тинейджърски разговор. След като би звънецът, трябваше да се срещна с Едора и Верина. Едора, разбира се пак беше изчезнала някъде с Алек. Той тайно я хар ...

pamitam

Проза » Рассказы, Повести и романы, Эротическая

2017-06-12T01:11:00+03:00 3K 2

Има едно място. 🇧🇬

Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скрито от света и забравено от своите стопани. Бях там, видях го и споменът за него остана в душата ми. Казват, че някога е имало река, а покрай не ...

ИренаИванова.1

Проза » Рассказы, Другие

2017-06-11T20:52:17+03:00 1.9K 1 5

До любимия ми народ 🇧🇬

11 юни, 2017
До любимия ми народ български
Амщеттен, Австрия
До кога, братя и сестри, ще търпим?!
Не виждате ли, че времето е назряло и време за жътва е вече. Тоя, който има истинско българско сърце, не търпи вече. Ни чорбаджии изедници, ни чужди душмани, които пълзят като змии из цялото ни мило оте ...

Papalisimo

Проза » Письма

2017-06-11T20:49:27+03:00 1.5K 1 7

Мъдрословия (5) 🇧🇬

49. Знаеш... Без вярата сме за никъде. С нея е някак иначе.
50. Хората идват и си отиват, но думите, които изричат, остават.
51. Няма смисъл да оплакваш себе си и да плачеш заради наличието на болка. Или я използвай за свое благо, или се отърви от нея!
52. На тоя свят няма нито нищо хубаво, нито нищ ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-06-11T20:35:25+03:00 802 3

Търсещият усамотение 🇧🇬

Освобождаването на Улрих се превърна в новина на седмицата. Всички медии искаха да отразят момента, в който масовият убиец ще излезе на свобода и ще заживее отново в света на нормалните хора. Близките на убитите заплашваха, че ще го линчуват, мнозина призоваваха законите да бъдат променени така, че ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2017-06-11T20:16:17+03:00 1.9K 2

Вселена! (по две бройки яйца на очи) 🇧🇬

В един момент времето за нас спря и с теб се пренесохме, както знаем, в друг свят. Всичко ново за човешката ни същност е заложено дълбоко вътре в нас. В истинската ни същност започна да издирва и изучава характерните особености на всичко ново и заобикалящо ни, на всичко случващо ни се за пръв път, з ...

vladisaq

Проза » Рассказы, Эротическая, Другие

2017-06-11T20:04:50+03:00 1.1K

Две съдби 🇧🇬

ДВЕ СЪДБИ
Празник. Шум, гълчава. Площад.
В единия ъгъл, на импровизиран подиум – духов оркестър. Свири валсове, танга, хора, после… И така нататък – целия следобед.
После група певци и певици се наредиха пред оркестъра. Местният хор. И всичко това под диригентството на уважавания от всички господин ...

snevra

Проза » Рассказы

2017-06-11T19:47:01+03:00 2.2K 1

Мъдрословия (4) 🇧🇬

37. Невежата вижда звезди, а мъдрецът вижда познание.
38. Мъдър е този, който се вслушва в съветите на тишината.
39. Там, където бушува любовта, думите често са излишни.
40. Мъдролюбието (философията) и повестието (историята) са в основата на целия свят.
41. Слабият приема болката със сълзи, а силни ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-06-11T19:30:55+03:00 759 1

Самотници 🇧🇬

Откакто се помня самотата е повече в живота ми. Сам израснах. Мама и Тати все на работа.Научих се да не се плаша от сенки. Да си готвя сам, да нося дърва. Да заключвам външната врата.
Едно бързо остаряло дете.
В училище винаги седях на последния чин.
Едно обикновено провинциално училище.
Вече бях в ...

Eipril

Проза » Рассказы

2017-06-11T19:28:38+03:00 2.6K 4

Ели 🇧🇬

Седна да изпие една бира в механата. Беше лято, малко след пладне. Не му се стоеше в заведение на открито, тук беше пълно с такива. Жегата беше плъзнала навсякъде и гумите на колите съскаха като змии върху асфалта.
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, би ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-06-09T13:22:41+03:00 807 3 9

Вълшебство, прозрение и болка 🇧🇬

Някога имаше едно огромно село, което кипеше от живот. Хората в него живяха в разбирателство. Те никога не се караха, винаги бяха задружни и винаги полагаха общи усилия, за да се справят с проблемите, които ги настига. Тяхното село беше един малък рай, пред който бледняха и Слънчевата страна , и Уто ...

Адриан

Проза » Фантастика и фэнтези, Другие

2017-06-09T13:11:20+03:00 668 1

Виенско кафе 2/ 30 🇧🇬

Видях на камерата таксито на Криси да спира пред двора и му звъннах:
– Минете през гаража, Криси. Да не се намокрите.
Валеше проливен дъжд и аз слязох да ги посрещна на входа на гаража с бебифона в ръце.
– Здравейте, влизайте, донесохте си и дъжда, а? А това кой е?
С тях имаше 7 годишно момченце и К ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-06-09T12:38:40+03:00 1.1K 3 6

Скитникът - 14 🇧🇬

reinbow

Проза » Повести и романы

2017-06-09T00:07:50+03:00 881 1 5

Извращенията на съдбата 🇧🇬

Част I
Беше студена зимна вечер в къщата на едно забравено от Бога селце. Малката Джеси , дванадесет годишно дребно момиченце с черна коса на букли и блестящи пъстри очи, стоеше навън, седнала на стълбите и гледаше звездите. Свиваше малките си ръчички на юмручета и подухваше в тях, за да ги стопли. ...

ГалинаПавлова

Проза » Повести и романы

2017-06-08T23:56:30+03:00 2.8K 2 1

За слабостите, обожествяването и съдбата 🇧🇬

В определени мигове от живота си изглеждам твърде студен. Студен до такава степен, че лесно човек може да си помисли, че аз не притежавам никакви чувства. Неведнъж ми се е случвало да получа етикет като: „мрачен“, „надут“, „безчувствен“, „зубър“ (колко ли души знаят значението на тая дума) и т.н. Ис ...

Адриан

Проза » Другие

2017-06-08T15:08:37+03:00 881 2 2

Криви скумрии 🇧🇬

Възрастната жена гледаше замислено хладилния шкаф, пълен с дълбоко замразена скумрия. Кокалестите й пръсти шаваха нервно върху дръжката на стара платнена чанта.
– Ще желаете ли? – попита продавачът и понечи да си сложи ръкавиците.
– Да, три килограма, само…
Той започна да мята рибите в купата на кан ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2017-06-07T20:04:25+03:00 1.3K

Фетишът на 18 годишна ( Част 2) 🇧🇬

Най-после кафето ми дойде. Както обикновено, бях пратила Тино да ми го донесе, защото аз не обичах да чакам, а той все се блъскаше в тълпата. Този път не беше нормално, както аз го харесвах, а късо с гореща вода. Момичето зад бара беше ново, за това не знаеше как да ми приготвя „три в едно”. Запалих ...

pamitam

Проза » Рассказы, Повести и романы, Эротическая

2017-06-07T18:42:16+03:00 2.2K 2 2

Теч 🇧🇬

Теч
Историята е банална… обаче не съвсем, затова трябва все от някъде да я раздиплим. Седи си пенсионираният учител по рисуване Рафи Джоков на клекалото в кенефа и нищи на глас битието си:
- Сега… Да видим като как ще я караме. За хляб.. а бе 15 лв. ще стигнат. Миналия месец бяха повече, ама като гл ...

latinka

Проза » Юмористическая

2017-06-07T18:36:58+03:00 2.2K 1 9

Хаватр 🇧🇬

Храфн излезе на билото над каменистия бряг. Сред дебелите стволове на дърветата в гората вятърът не можеше да проникне, но още щом стъпи на открито я прониза леденият му дъх. Тя потръпна и придърпа гуглата си по-близо до лицето. Голата ѝ ръка потърси топлината на Снори. Младият варг изръмжа тихичко, ...

Stay-C

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2017-06-07T15:37:45+03:00 1.4K 1

Зов 🇧🇬

Tолкова неща искам да ти кажа:
Първият път, когато почувствах любовта, тя беше истинска. Първият път, когато почувствах любовта, ти беше на моето рамо. Липсва ми, образът ти на небето нощем, който нарисувах, макар с баналният почерк от звездите изгаснали когато ти си тръгна. Оттогава те търся всяка ...

dido25

Проза » Письма

2017-06-07T14:02:18+03:00 2.3K

Думи 🇧🇬

Думите са пясъчни замъци. Току си ги построил и вече не са твои. Вълните са ги изяли. Ще кажеш: "Трябва да ги построиш по-навътре на брега, за да не може да ги достигне морето". Но колкото повече се отдалечаваш от водната ивица, толкова по-негодни за градеж стават песъчинките. За да постигнеш крайна ...

heartandsoul

Проза

2017-06-07T13:24:35+03:00 747 1

Виенско кафе 2/ 29 🇧🇬

Дария се роди три дни преди термина. 18 часа отказваше да излезе и накрая ми направиха секцио, въпреки че много се надявах да родя естествено. Беше 2 и 900, черна, сгърчена, с щръкнала коса и невероятен глас. Борил държеше да присъства на раждането, но аз категорично отказах. Той уж отстъпи, но така ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-06-07T13:21:36+03:00 898 3 3

Мъдрословия (3) 🇧🇬

25. Хората, които допускат да бъдат съкрушавани от един и същи човек безброй пъти... имат нещастието да бъдат носители на болна и немощна същност...
26. Оправданието е сигурен белег за наличието на нежелание.
27. Уроците, които получаваме след като загубим, са в пъти по-ценните от чуждите хвалебстви ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-06-07T13:16:13+03:00 661

- Довери ми се - (Част 4) 🇧🇬

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Изгуби съзнание, наложи се да я пренеса на леглото. Напрежението е дошло в повече. Сега просто спеше. Татко и майка също са тук.
- Ивайло. - Баща ми сложи ръка на рамото. - Моли се брат ти да се оправи.
Прегърнах го. Семейството преминава през труден период. Трябва да бъдем задружни.
- ...

Twin-Peaks

Проза » Повести и романы

2017-06-07T13:14:24+03:00 1.4K

Чай от мащерка 🇧🇬

– Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
– На теб говоря, не чуваш ли?
Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
– Как се казваш? ...

esenna

Проза » Рассказы

2017-06-06T23:51:27+03:00 2.9K 6 10

Фетишът на 18 годишна ( Част 1) 🇧🇬

Колко мрачно беше тази сутрин. Излязла от трети час, бързах да си взема кафе. На вън валеше като изведро. Температурата беше паднала с няколко градуса. Беше мрачно и студено.. Април уж дойде, но вятър духаше като през януари. Беше голямо междучасие. Всички ученици се блъскаха на касата за кафе. В че ...

pamitam

Проза » Рассказы, Повести и романы, Эротическая

2017-06-06T23:44:25+03:00 4.9K

Верен 🇧🇬

Носеше калкана в голям черен найлонов чувал. Даде го на сервитьора и му поръча да го изчистят.
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-06-06T22:36:40+03:00 860 1 3

На здраве! 🇧🇬

Ти си готим пич. Дай да ти разкажа нещо сега. Има една умна мисъл.
„Самотата убивала а усамотяването раждало“.
Брех да му се не види! Много мъдрост, много дълбочина, абе направо голяма работа е този ,как беше, дето го е казал.
Е те това е. Как беше? Казал, пукнал и толкоз. Самотен ли е бил, усамотен ...

B

Проза » Рассказы

2017-06-06T19:14:55+03:00 2K 1 3

"... но не забрава, ах, но не забрава" 🇧🇬

Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ѝ отговори мило и учтиво. След срещата им обаче, той ѝ отговори още само веднъж, за да ѝ каже: "Баща ми никога не е говорел за вас, зна ...

670301

Проза

2017-06-06T11:38:05+03:00 728 1

Мъдрословия (2) 🇧🇬

13. Червенокосата жена може да ти даде много повече, отколкото всяка друга.
14. Не съществуват грешни пътища. Съществуват грешни посоки.
15. Любовта може да те разочарова, но познанието не.
16. Сляп е този, който не вижда светлината в мрака.
17. Трудно приемаме, че красивият сън е просто сън. Още по ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-06-06T11:27:47+03:00 784 1 1

- Довери ми се - (Част 3) 🇧🇬

ЧАСТ ТРЕТА
Влизам у дома. Тихо е, предполагам, че Катя се е погрижила за това. В голямата стая някой се е потрудил, почистил. Ухае на свежест, приятен въздух. Врата се отвори. Тази зад която се намира спалнята на младото семейство. Снаха ми току- що е излязла от банята. Червения халат стига до глезе ...

Twin-Peaks

Проза » Повести и романы

2017-06-05T00:03:10+03:00 1.6K 1

Виенско кафе 2/ 28 🇧🇬

Бях в осмия месец, тежах колкото кит и краката ми бяха отекли като корабни диреци, а имах среща в една кантора. На паркинга нямаше места, а идеята да вървя пеша повече от няколко метра ме ужасяваше, затова най-нахално си паркирах неправилно с мисълта, че никой няма да посмее да вдигне скъпа кола. Ко ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-06-04T22:50:48+03:00 1K 3 6

Спасение или разруха 🇧🇬

Въздухът ми спира!
Поемам с полуотворена уста може би последна глътка въздух
и ....
Отпивам от устните ти.
Дълго чакан миг! ...

Монза

Проза » Другие

2017-06-04T13:43:54+03:00 953 1 1

Вълшебство и прозрение 🇧🇬

Нейде, в страна, чието име ние не знаем, някога живееше един беден старец, който се препитаваше като рибар. Морето понякога беше жестоко към него. Доста често се случваше той да се върне в порутената си дървена колибка с празни ръце. Гладът и мизерията винаги бяха негови най-верни спътници. За своя ...

Адриан

Проза » Фантастика и фэнтези

2017-06-04T13:42:48+03:00 801

Бунтар 🇧🇬

Името ми е Леон. Аз съм дете на нощта, приятел на самотата, бунтар в тоя свят на сенки и илюзии. Живея живота си ден след ден и през ехото на времената той минава, като пясък през пръстите ми. Живея между смъртта и живота от толкова дълго, вече не помня кога започна всичко, сякаш времето безвъзвратн ...

Papalisimo

Проза

2017-06-03T23:53:29+03:00 1.8K 3 7

Другият бряг 🇧🇬

ДРУГИЯТ БРЯГ
Събух си обувките, чорапите, запретнах крачоли и минах през брода. Те стояха на моста и се целуваха.
Стигнах отсрещният бряг и нагазих в тревите от спомени.
Бе полунощ. Стояхме по средата на моста. Над нас – луна и звезди, отдолу – река, а отвътре разпенени чувства не просто текат, а бу ...

Мильо

Проза » Рассказы

2017-06-03T12:56:07+03:00 722 4 4