Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Харизан 🇧🇬

ХАРИЗАН
(П О Д А Р Ъ К )
История почти като приказка
Отиваме на село при баба. Ще празнуваме Рождество Христово, както казва баба. Пристигаме привечер. Снегът скърца под краката ни. Баба ни посреща усмихната. Усмихват се и бръчките около очите ѝ. Прегръдката ѝ е мека… и мирише на печена питка...
Ряд ...

Stasi.1

Проза » Рассказы

2.1K 1 6

Диалогични монолози 🇧🇬

- И е казано – плодете се и се размножавайте... Хм! Има ли разлика? Има! Макар да не е казано в какво се състои...
- Трябва да се замислим над живота си. Защото не е грях вършеното от нас. Това, което правим си е направо...Абе, мани, мани...
- Като си помисля как след тридесет години всички баби ще ...

генек

Проза » Юмористическая

856 2 5

Контрасти 🇧🇬

Не зная защо пиша този текст, но реших че трябва да го кажа. Вероятно повечето от вас, които гледат новини, са информирани, че на 26-и юни в Асеновград, група от осем роми нападнаха група младежи, гребци, край язовир. Другото сте го чули. Последваха протести, грешно предадена информация, гримирана, ...

Plevel

Проза » Рассказы

844 9 22

Пътеките на живота 🇧🇬

8
В местното училище „Хенри II-ри“ действията се развиваха на противоположния полюс. Разположената на улица „Сейнт Мери“ двуетажна сграда сияеше, преизпълнена с живот и енергия.
В класа на госпожа Шарлот Вали – съпругата на Алън – учебният процес навлизаше в кулминационния си момент. Младата жена, н ...

thedac

Проза » Повести и романы

781

Виенско кафе 3/ 11 🇧🇬

– Колко струва една вечер с момиче като Кали, Бори?
Борил махна с ръка:
– Не е правила това, не се вкарвай във филми.
– Десет хиляди са страшно много пари просто за подаръци на 17-годишно момиче, знаеш го.
– Не са чак толкова много, зависи от портфейла. ...

Elder

Проза » Повести и романы

1.3K 3 4

18+ Елисейски мечти 🇧🇬

Поетесата Придворна бе в отлично разположение на духа. Неизвестният бе напомпал последното й стихотворение и сега то стърчеше над всички останали на началната страница на Голб бг с огромен брой четения. 16000 - радваше се тя. - Е, нека сега да видят онези от сайтовете. Само си пропилях времето там.
...

vega666

Проза

1K 4 4

Ловецът и коледното еленче 🇧🇬

Ловецът и коледното еленче
Някога, много отдавна, в подножието на една планина имало голяма и гъста гора. От незапомнени времена из нея бродели много диви животни; сред храсталаците ѝ се криели големи мечки и зъбати глигани, красиви елени и грациозни сърни. Тук рядко пристъпвал човешки крак и животн ...

parvanski

Проза » Сказки и произведения для детей

3K 2 4

Лютеница 🇧🇬

Колата на Лизи свърна след табелата на село Каменци и подскочи жизнерадостно за кой ли път, когато успешно премина през поредната дупка на пътя. Кафето в стомаха й се разплиска, заплашвайки да се върне, откъдето е дошло. Шосето пък криволичеше спокойно пред нея и сякаш й намигаше с тези свои очи ямк ...

IGeorgieva

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.8K 1 2

Баба Юлка и дядо Георги 🇧🇬

1.
От дълги години бяха заедно дядо Георги и баба Юлия, напоследък модерно наричаща се госпожа Юлка, добре си живееха, без думи се разбираха, един без друг не можеха. Хубави деца отгледаха, красива къща вдигнаха, богат имот стопанисваха.
Но годините вече тежаха, косите посребряха или заминаха във ве ...

генек

Проза » Юмористическая

1.7K 1 9

Кръвопускане-4 🇧🇬

Минаха няколко седмици. Изля се много дъжд. Съобщиха за наводнения. Пътищата станаха хлъзгави, катастрофите се увеличиха, автобусите закъсняваха; човешкият свят започна да нервничи.
Адвокатът си мислеше, че времето въздейства на хората не толкова с променливостта си, колкото със своята неизбежност. ...

exuded

Проза » Рассказы

1K 4 9

Пътеките на живота 🇧🇬

7
Старата Аманда е починала – съкрушителна новина за жителите на китното селце, свикнали с присъствието ѝ. Всеки научаваше по нещо от нея. Думите ѝ – благи, свежи и мъдри – облагородяваха мисълта на младите, които трябваше да вдигнат това място от калта и да го понесат на ръце към по-светли времен ...

thedac

Проза » Повести и романы

875 1 1

Виенско кафе 3/ 10 🇧🇬

След два дни някой звънна на вратата ни в 7 сутринта, отворих и видях Борил сам, показа ми един плик:
– Нося от ония кроасани, от оная фурна до прелеза. Сори, че не се обадих, ама викам да не събудя Бори. Ти каза че ставаш рано и...
Погледнах го много изненадано, точно него не очаквах да видя по тов ...

Elder

Проза » Повести и романы

1.5K 5 4

Говорещата змия 🇧🇬

Говорещата змия
Авторът на книгата „Изчезваща благодат” – Филип Янси споделя свое впечатление от интервю, в което се казва: „Как може да смяташ за сериозен човек, който вярва, че животни могат да говорят”? Става въпрос за следния случай, описан в Библията: „А змията беше най-хитра от всички полски з ...

Stasi.1

Проза » Другие

1.1K

Мъдрословия (43) 🇧🇬

345. Смъртта е просто част от един продължителен процес.
346. Всеки период от историята си има своя бич. Ако през средновековието това е чумата, а сто години преди нас е туберкулозата, то в наше време същинският бич е глупостта.
347. Разстоянието често създава погрешни впечатления.
348. Не бива да о ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

851

Аркадия 🇧🇬

След двайсет минути каране пристигнаха. Замъкът е изграден от син камък със зелени черти по него, които светеха в тъмното. След като слязоха, пред входа ги чакаше Забвимии. Той е облечен с грандиозна роба в червен цвят. Също така носи и златна корона, която имаше в центъра си магически камък.
– Добъ ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.7K

18+ За такситата брат 🇧🇬

Шибан есенен ден. Мрачен, мокър, неприветлив. Отварям очи и всичко ме боли. Все едно не знам на колко съм години и всяка сутрин трябва да ми се припомня.
Чак след кафето успявам да се раздвижа. Поглеждам часовника – минава 11. От офиса са звъняли 4 пъти.
Какво са се разбързали?
Излизам навън и се на ...

Oracle

Проза » Юмористическая

1.7K 2 4

Този път няма да ти се размине 12 🇧🇬

Неизвестността е най-гадното нещо в живота. Първо – не знам как протича лечението й, второ – без общуването с нея се чувствам някак… непълноценен. Това „обичам те“ в края на последния ни разговор е много объркващо. Хем ме обича, хем не иска да се чуваме и държи на мъжа си. Нямам никаква представа ка ...

Heel

Проза » Рассказы

862 1 1

Безмерна луна 🇧🇬

Безмер Гостунов Иванов.От село Късметлийче,Бургаско.Мъж на видима възраст петдесет години.Неосъждан,разведен.Безработен,активно търсещ работа…Един човек бавно стъпваше по бургаският мост.Почти тристаметров,той дава възможност всеки да се наслади на приказната гледка сред вълните на Черно море.Човекъ ...

Eipril

Проза » Рассказы

2.1K 2 15

Синьо (5) 🇧🇬

5
Вече беше средата на ноември. Цял ден белият пухкав сняг отрупваше всичко навън. Часовете свършиха и Алекс излезе от училището. Както можеше да се очаква, улиците бяха тъмни, а тротоарите – непочистени. Момчето въздъхна и се запъти към техния блок. Нямаше хубави обувки и краката му скоро се намокр ...

Iamhere97

Проза

626

Кръвопускане - 3 🇧🇬

Върху предното стъкло зарониха капки. Чистачките се включиха автоматично. Фаровете осветяваха мокрия път.
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през ...

exuded

Проза » Рассказы

921 3 4

Иванова без комплекси 🇧🇬

Ами пълничка съм си. И? Какво от това? Мъжете не са кучета, кокали не щат да гризат. Та затова се и ползвам с голям успех. Още като се запознах с моичкия, го шашнах. Появявам се аз на вратата, а той ахва: “Боже, какви форми!”. Пък нали съм си и речовита почти колкото сочна, му казвам: “Почакай, още ...

генек

Проза » Юмористическая

888 6

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Сега пиша,но сякаш пак съм там. В моето родно,мило селце Люта! На левият бряг на река Огоста .Така наричат реката хидролозите. За нас тя е повече от това пониятие. Тя ,Огоста тече във вените на всеки от нас. Край нея са преминали щастливите и тъжни дни на добрите хора живели там. Там край огризаните ...

Eipril

Проза » Рассказы

748 1 7

Прекрасно е 🇧🇬

Прекрасно е да бъдеш запленен
от чувството едно-единствено, наречено любов, да бъдеш всеотдайно окрилен,
но още по-прекрасно е да бъдеш вечно впечатлен,
да черпиш от това нестихващо и необятно вдъхновение
от твоя дух, душа и тяло, изпълващи ме целия с вълнение ...

Silfredim

Проза » Другие

1.5K 1 1

Мъдрословия (42) 🇧🇬

350. Ако краят е начало, началото край ли е?
351. Не е задължително да си щастлив.
352. Не всеки обичай, запазен и до днес, е сполучлив.
353. Религията не прави човека, човекът прави религията.
354. Ключът към всичко е желанието.

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

813

Кръвопускане-2 🇧🇬

Да, това момиче имаше нужда от собствена реалност.
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...

exuded

Проза » Рассказы

1K 4 4

Иванов си мисли, че мисли 🇧🇬

Седи си Иванов пред Новата година. И мисли. Не е трудно – но му се налага да е сам. Тъй като жена му и мисленето някак си...Като риба с майонеза. Става, ама...
Пък и на Иванов му е леко с жената. Просто е като движението по пътищата. „Да”, „Добре, мила”, „Разбира се”, „Аз ще го направя”... И никакви ...

генек

Проза » Юмористическая

759 2 12

Виенско кафе 3/ 9 🇧🇬

След месец Калина се върна с татуировка на рамото и аз зяпнах като я видях, беше с потник, започваше лятото:
– Кали! Забраних ти да си правиш!
Тя се стовари на дивана:
– Престани да ме командваш, не си ми майка! На 17 съм, да не е свършил света като съм си направила татуировка?
Въздъхнах: ...

Elder

Проза » Повести и романы

1.5K 5 4

Как да се премахне Луната 🇧🇬

Веднъж при Императора се появил някакъв Учен, който изложил странна теза, подкрепена с искова молба (в писмен вид, с най-подробни описания и аргументи) за премахване на Луната. В подкрепа на своя иск, ученият мъж изброил следните доводи:
1) Луната осветява пътя на всякакви скитници, прелюбодейци и б ...

TytoALBA

Проза » Сказки и произведения для детей

1.8K

Аркадия 🇧🇬

На "Пионер":
Втората совалка се върна с трупа и машините. Главният учен на борда доктор Майкъл Сантана прави дисекция на трупа, а останалите от екипа му анализираха датата от машините.Доктора тръгна към капитана с молба. Пристигна на палубата и го пита дали могат да пратят още един екип на планетата ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.2K

Проблясък 🇧🇬

Един подаден залък, една единствена милувка, една усмивка и една проронена сълза, една искра и някой да я отрази, едно докосване на себе си, чрез другия, едно докосване на себе си, чрез себе си... Достатъчно е... Има ме... има ме във всеки и всичко.

Rilska-Iglika

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K

Виелица 🇧🇬

Зимата се бе надвисила над малкото провинциално градче, носещо името Своге. Снежната виелица поклащаше големите борове в страховит танц. Планината ехтеше и белееше, а малкото градче спокойно се бе сгушило в подножието ѝ. Като истински закрилник, старият Балкан, пазеше своето чадо. Деня обаче малко п ...

MisterVanko

Проза » Рассказы

888

Фаталната жена 🇧🇬

Беше фатална жена, опасна, бомба със закъснител. Гледаш я - невинна, мила, нежна, но в това се криеше силата ѝ. Силуетът ѝ бе величествен. Не показваше много емоциите си, беше стройна, излъчваше сила, дори малко мъжественост се криеше в погледа ѝ, стоманеност. Беше самостоятелна, решителна, знаеше к ...

evgeniya

Проза » Другие

2K 5 4

Възмущение 🇧🇬

Къде водиш детето, 11 ч. вечерта е? – попита медицинската сестра младия човек, който буташе инвалидната количка със седнало в нея момиче.
Ами на гости, – отговори усмихнато той.
Ама как така, по това време ли, тя трябва да си ляга – възмутено нареждаше тя, вървейки до него, опитвайки се да ги спре.
...

lusibo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1 4

Весели пуканки с комерсиални и... Част 11 🇧🇬

Весели пуканки с комерсиални и церебрални смущения
ЧАСТ 11
Хващам количката и тръгваме. А докато вървим започвам да и разказвам за Мой Човек. За Случката с килима. Как съм усетил, че нещо невидимо ме е блъснало когато той ми налетя. Какъв гаф е станал с мънистото на Мечтателката. За общото отношение ...

rygit

Проза » Повести и романы

664

Снимам се в порно 🇧🇬

- Може ли? – рече той, седна до масата, внимателно поставяйки халбата и се взря в лицето ми.
Абе, в кръчмата педали и политици не пускахме, така че явно не е обратен. И спокойно издържах погледа му. А той вдигна халбата за наздраве, пийна и каза:
- Извинявай, че на „ти” и така направо – ама искаш ли ...

генек

Проза » Юмористическая

1.2K 1 14

Пътеките на живота 🇧🇬

11
В симпатична двуетажна къща, намираща се в сърцевината на улица ,,Фетъл Слайм’’, живееше седемдесетгодишният старец Бъкс Пърс. Пенсионираният пощальон (навремето с Аманда бяха страхотен тандем) ценеше моментите ден за ден, така както останалите хора на неговата възраст. Глътката въздух за него бе ...

thedac

Проза » Повести и романы

851 1 2

Лепило и вълни (16) 🇧🇬

Не очаквах толкова скоро пак да се сблъскам със закона. Този път бяха четирима. Явно на края на селото са спирали коли за проверка когато съм се появил аз. Историята се повтори. Единия от тях разбираше отчасти английски, за мой късмет, защото ако го говореше перфектно веднага щеше да проумее какъв а ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.1K 4

Мъдрословия (41) 🇧🇬

345. Съдбата не е творение на създателя, а творение на живеещия.
346. Любовта може би е всичко, но не всичко в този свят е любов.
347. Струва ли си да поставяш любовта на първо място в листата с мечтите си?
348. Янус е бог с две лица, но тези две лица дори не се доближават до броя на човешките такив ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

746

Луната изчезна 🇧🇬

Звън на аларма. Събудих се. Дръпнах завесите, погледнах през прозореца - забелязах натрупалия сняг, натежалите клони, стъпките, оставени от хората, бързащи за работа. Мъглата се пропука от слънчевите лъчи, небето се избистри, но сякаш нещо липсваше.
Мина си времето, но сякаш времето беше спряло. Виж ...

evgeniya

Проза » Рассказы

1.9K

Тя се страхува само от градушките - 9та част 🇧🇬

***
– Каква е тая Ева, отде изскочи пък тя сега?
– Моля те, Антоне, не започвай отново – нали ти казах, съученичка и приятелка от моя край – бях ù обещала да отскоча до града и да се видим, когато отида за Александър, но знаеш, че не го направих!
– И чак сега - ей тъй, ти се обажда по нощùте. Не ме ...

ParvaNova

Проза

1.6K 8 16

Рассказы и проза современных авторов

Харизан 🇧🇬

Диалогични монолози 🇧🇬

Контрасти 🇧🇬

Пътеките на живота 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 11 🇧🇬

18+ Елисейски мечти 🇧🇬

Ловецът и коледното еленче 🇧🇬

Лютеница 🇧🇬

Баба Юлка и дядо Георги 🇧🇬

Кръвопускане-4 🇧🇬

Пътеките на живота 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 10 🇧🇬

Говорещата змия 🇧🇬

Мъдрословия (43) 🇧🇬

Аркадия 🇧🇬

18+ За такситата брат 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 12 🇧🇬

Безмерна луна 🇧🇬

Синьо (5) 🇧🇬

Кръвопускане - 3 🇧🇬

Иванова без комплекси 🇧🇬

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Прекрасно е 🇧🇬

Мъдрословия (42) 🇧🇬

Кръвопускане-2 🇧🇬

Иванов си мисли, че мисли 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 9 🇧🇬

Как да се премахне Луната 🇧🇬

Аркадия 🇧🇬

Проблясък 🇧🇬

Виелица 🇧🇬

Фаталната жена 🇧🇬

Възмущение 🇧🇬

Весели пуканки с комерсиални и... Част 11 🇧🇬

Снимам се в порно 🇧🇬

Пътеките на живота 🇧🇬

Лепило и вълни (16) 🇧🇬

Мъдрословия (41) 🇧🇬

Луната изчезна 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 9та част 🇧🇬

Очередь