Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Приказка за последния - 1-ва глава 🇧🇬

Момчешко лице се отрази в чашата с ароматния ърл грей, точно преди физическите закони да си кажат думата и да разплискат и нарушат иначе идеалната повърхност.
- Ади, ела да видиш какъв красив залез! – дойде гласът на момчето, което вече поставяше чашата на мястото ù върху малката чаена чинийка. Най- ...

dai-sy

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 2

Изгубено село 🇧🇬

Все по-трудно ми е завръщането от големия град към това село, захвърлено в другия край на България. Трийсет години вече минавам Троянския балкан, опитвайки се да съшия отново ризата на спомените. Селският корен на баща ми явно излезе по-як, щом присади и мама – родена гражданка - на стари години в р ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Рассказы

1.3K 1 7

от "По съдба просяк'" 🇧🇬

elenasim1

Проза

1.2K 23

Петко Алата 🇧🇬

Съвършен идиот, автентичен селяндур, неудържим разбойник, несравним простак, самовлюбен олигофрен, дебелоглав кретен и... още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име, но най-изразителното бе това, с което хората го бяха титолували - Петко Алата. Като същинска хала помиташе всичк ...

Daytona

Проза » Рассказы

1.1K 9

Поет 🇧🇬

Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...

ZAPP

Проза » Юмористическая

1.2K 15

Миниатюри 🇧🇬

- Ухааа!!! - бодро извика Ко Та Рак и се протегна доволно.
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...

Bersek

Проза » Рассказы

1.1K 1

Разстояния без музи 🇧🇬

Пореден ден на грешни решения, нищо не се бе променило, сякаш не бях заминавал, единствено неловкото мълчание се бе превърнало в основен начин на общуване. Логиката бе надскочила себе си, или вече липсваше съвсем, споходена от толкова направления и посоки. Не желаех да гадая отговорите, след толкова ...

Rewired

Проза » Другие

778

Малка нощна приказка 🇧🇬

- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...

stanef

Проза » Рассказы

1.2K 4

Спомени от детството (Втора част) 🇧🇬

У нас живееше семейство руснаци. Това беше около 1946-47 г. Аз съм била на 3-4 г., но помня, че мъжът беше майор, вероятно дошъл в България, за да помага в обучението на наши войници. В нашия квартал имаше военно поделение. Жена му се казваше Маруся, а синът им Женя беше на 12 г. Помня, че бащата ме ...

yogimax

Проза » Другие

1.2K 1

Мъжът, детето, кучето...или обратно? 🇧🇬

Големият град предлага големи възможности. Чували сме го толкова пъти, че го приемаме за стопроцентова истина.
- Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авто ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Рассказы

1.3K 5

Здравей, мое вътрешно Аз 🇧🇬

Здравей, мое вътрешно Аз!
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, к ...

lility

Проза » Другие

1.2K 2

Завръщане у дома 🇧🇬

1.
Не знам колко време съм лежала в спалния си чувал, опитвайки се да се стопля. Помислих си на няколко пъти да стана, но ми се стори свръх силите ми, затова пак се загръщах плътно и се оставях да не бъда нито тук, нито там. Бях толкова уморена, че можех единствено да се рея, виждайки пред себе си п ...

jasmine

Проза » Другие

1.4K 1 1

Грях 🇧🇬

На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче. Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинският лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях ...

chergligan

Проза » Рассказы

1.4K 5

Авторът винаги има право (6) Неделното училище 🇧🇬

Авторът винаги има право
(6)
Неделното училище
Искра изпи последната глътка от изстиналия вече чай и размърда схванатите си рамене. Искаше ѝ се да отиде в кухнята и да си приготви нов, но нямаше сила да се мръдне от леглото от умора. Три поредни дни трябваше не само да чисти и готви, но и да гледа б ...

bojilova1

Проза » Рассказы

1.2K 13

От другата страна 🇧🇬

- Внимание: тази творба е разказана от гледната точка на една котка, мислите и действията, които са описани тук, са художествена измислица.
Така започна всичко...
Първото нещо което една котка може да си помисли, след като въобще придобием такава функция е... какви са тези същества? За кои същества ...

smilesun

Проза » Рассказы

1.2K 2

Причина да остана... 🇧🇬

Обичах го. Обичах го с цялото си сърце. Той ми дари най-безценното. Той ми даде моя малък личен свят.
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света ...

Samion

Проза » Письма

1.4K

Кухненски истории 🇧🇬

Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят. ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

1.2K 1

Фотоните не са най-бързите частици! 🇧🇬

- Знаете ли - подхвана разговор една вечер Ко Та Рак, след като се запозна с новините от говорещата кутия. - Учените са открили частици, които се движат по-бързо от светлината.
- Хъм - неопределено изсумтя Черната Пантера Ра.
- Нищо ново няма в това - сви рамене Но Щен Вълк.
- Така ли?! - искрено се ...

Bersek

Проза » Рассказы

1.2K

"Те" или Аз 🇧🇬

Мразя, когато го гледам, защото чувствам всичката тази празнота, този фалш. Той е като изваден от цирк на прокълнатите. Всяко негово движение е представление, всяка дума - измислен сценарий.
Вглеждам се в тези очи – нищо, в това е проблемът. Той е празен. Само красивото му лице остава. Счупена маска ...

purple2april

Проза » Другие

881

Спомени от детството - (първа част) 🇧🇬

Лято е, началото на август. В Жеравна сме с внучката ми Василена. След дългия ден, изпълнен с много интересни срещи и игри, сме уморени. Приседнали на чардака, ние разговаряме. Тя ме разпитва за моето детство и аз разказвам дълго, а тя слуша. И така ми хрумна да запиша как и на какви игри играехме, ...

yogimax

Проза » Другие

644

Онази част с "Ще го преживееш" 🇧🇬

Сякаш имах нужда от очаквания... Добре си живеех и по течението, без да се замислям, усмихвайки се небрежно на хората - от добро възпитание, предполагам. Не че ме интересуваше особено, аз бързах, винаги бързах за някъде и нещо. От толкова бързане изпуснах момента, в който изгубих почти всичко, но на ...

Момичето...

Проза » Рассказы

1.2K 1 1

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат 🇧🇬

-Какво хубаво семейство! - обръщаха се съседите след тях.
Винаги двама - както в една стара песен, винаги хванати за ръка, или прегърнати. Усмихнати и чуруликащи като тийнейджъри. Пълна семейна идилия. И всичко беше прекрасно, докато не се скриеха зад панелните стени, изпращайки с носталгия (поне тя ...

djudjii

Проза » Рассказы

2.6K 44

Едно желание 🇧🇬

Здравей, моя мечта, как си?
Аз все още се губя в измеренията, ненамерила мястото си. Боя се, че без теб, никога няма да го открия.
Картини, спомени, минало, настояще и... едно желание...
Затварям очи и вдишвам уханието на чистия снежен въздух.
Усещам и как мирише кожата ти, когато е студена. Запечат ...

avalon777

Проза » Письма

1.6K 6

Наследството 🇧🇬

Когато Байо Бенсън влезе в залата за трета смяна, мониторите примигваха сънливо с всички отблясъци на синьо-зеленото, а оптичните мишки църкаха възбудено на всяка секунда. Той погледна часовника си – беше 0 часа и 32 мин. африканско време. Операцията трябваше да започне.
След няколко минути вече раз ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Повести и романы

1.3K

Панайот и обявата 🇧🇬

"Панайот и обявата"
Сценарий за скеч
Панайот на прага на входната врата.
Глас отвън: Как си иначе, работа намери ли?
Панайот: А, к'ва работа в тази криза! Търся, ама... Е ся ходих за вестник. ...

dakski

Проза » Юмористическая

1.5K 2

Абстракции 🇧🇬

Пътувам. След Великата Демократична Промяна това стана моето призвание - да пътувам. Дипломите ми трупат прах и паяжини някъде в шкафовете, но това беше в един друг живот - нито по-добър, нито по-лош. Просто - друг. От ония "45 години", дето ни "стигат", аз закачих 27. Но "Времето" тогава стигна до ...

Daytona

Проза » Рассказы

1K 1

Божия милост 🇧🇬

Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Кара баир. Тихо се измъкна от топлите завивки. Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира, дъщеричката. После, докато отпиваше глътка от горещото кафе, въздъхна тежко: "... Трябва да намеря пари за хляб..."
С тази мисъл слезе ...

HrisMelodia

Проза » Рассказы

1.2K 10

Слънчовците и Студът 🇧🇬

Слънчовците и Студът
- Леле, колко са красиви! Разкош! Харесай си една! Искам да ти я подаря.
- Недей бе, Слънчо, няма нужда.
- Слънчо, за Коледа бе, какво толкова!
- Не ми се иска да се харчиш... ...

линасветлана

Проза » Рассказы

959 15

Защото те обичам! 🇧🇬

Имало едно време един дядо и едно внуче.
Детето много обичало да слуша приказки и нямало търпение да дойде вечерта, за да се наслади на поредната, разказана от стария сладкодумец.
- Дядо, хайде, време е - изчуруликало хлапето, настанявайки се удобно в леглото, жадно за поредната история.
Беловласият ...

satanas

Проза

924 8

Подарявам ти 🇧🇬

Подарявам ти не думи прекрасни, но лишени от съдържание. Подарявам ти не ласки нежни, но потни и порочни, дарявани хиляди пъти. Подарявам ти не погледи дълбоки, но празни. Подарявам ти не целувки греховно сладки, но от устни целувани хиляди пъти преди теб. Подарявам ти не дрънкулки блестящи, но лише ...

AnTiHrIsTa

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 4

Пловдив 🇧🇬

Този път кацна на летище Пловдив. Досега само беше слушала за него. Навремето тук са кацали цели делегации, но по време на перестройката са го затворили, така беше чувала. Сега тя кацна тук. Сама и само с ръчен багаж.
Таксито потегли. Тя гледаше отнесено през прозореца и не обърна внимание на шофьор ...

lyubov-antoanet

Проза » Рассказы

1.5K 2 1

Чашка 🇧🇬

Миналото
„Днес миналото се забравя, утре бъдещето се избира от самия теб”
Това повтаряше баща ми всеки път, когато изкарвах 2-ка по някакъв предмет или пък се бях сбил с някого. Единствените смислени думи, които запомних от него, но винаги бях срам в очите му, постоянно го излагах и затова той дори ...

AUDI

Проза » Рассказы

1K

Пътуване през Ада 🇧🇬

Този глас прониза душата ми чак в дълбините и думите отекнаха в съзнанието ми. Този глас ми е толкова познат, че чак тръпки ме побиват. Отварям очи и виждам тази мрачна фигура, стояща пред мен. Човек ли е? Дявол ли е? Черното наметало с качулка не позволява да се види дори малка частица от силуета, ...

lyubov-antoanet

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K

Старото ми Аз 🇧🇬

Ще запазя спомена за себе си, ще го съхранявам правилно в подходяща опаковка, по всички правила за съхранение, ще го извадя от сандъка прашен, избелял от времето, когато съм в компания и разговорът го изиска…
Ще се загледам замечтано и разсеяно, меланхолия, примесена с хумор, ще го разкажа весело …
...

akfets

Проза

1.3K 1

Зоя 🇧🇬

"Това не може да е истина!" - изпъшка сойката Зоя и за девети път се опита да се измъкне през тесния отвор на катеричата хралупа. Вътре беше тъмно, тясно и миришеше на престояли шишарки. Глупавата сойка така и не се досети да свали гердана от задигнати жълъди, гъби и орехи, който ù пречеше да се про ...

popolo

Проза

855

Самодива 🇧🇬

( Из тракийския фолклор )
*
*
*
Всичко в теб е хубаво, Искра Делигьозова! Сърцето ме заболява, като те погледна, искрице моя. ...

chergligan

Проза » Другие

1.3K 2

Разходка в Стария град 🇧🇬

Стоя пред входа на панаира, с лице към булеварда и залязващото мартенско слънце. Колата, изминала около двеста километра, съм паркирал в малка уличка отсреща. В джоба на изтърканото ми кожено яке има мартеница. За нея.
Пред мен на около двадесет метра изскача момиче, с бяло поло и черно манто. С вис ...

lubara

Проза

2.3K 9

"Император на сенките" I глава - Първа копка 🇧🇬

Глава I – „Първата копка“
Всичко започна, когато бях в юношеските си години. Близо бях до навършването на пълнолетие, но напуснах училище, за да мога да започна работа. По това време баща ми беше тежко болен, нямаше кой да работи, за да изхранва семейството ми и затова нямах избор, освен да поема не ...

dimYaka

Проза » Фантастика и фэнтези

741 3

Приятел 🇧🇬

Само на пет минути разстояние от нас е гората.
Почти не пропускам ден, да не изляза. Като тръгна нагоре и забравям за времето, грижите, и те като снежинки се стапят в задъханото ми дишане.
Сега е есен. Накапалите листа са застлали като килим асфалтирания път.
Срещам хора, с които се поздравяваме и с ...

Djein_Ear

Проза » Рассказы

1.8K 19

Родова традиция 🇧🇬

Казвам се Курти Пенчев Куртев. Държавен чиновник, отслужил, женен, с две деца, единият ми син и той женен, и сега чака дете. Приятелите ми викат Куте или Кутето. Понастоящем се гордея с името си, но преди време имах големи гайлета. Питате ме защо?! Ами от подигравки, ама най-добре ще е да разкажа…
К ...

Stalev_

Проза » Юмористическая

2K 4

Рассказы и проза современных авторов

Приказка за последния - 1-ва глава 🇧🇬

Изгубено село 🇧🇬

от "По съдба просяк'" 🇧🇬

Петко Алата 🇧🇬

Поет 🇧🇬

Миниатюри 🇧🇬

Разстояния без музи 🇧🇬

Малка нощна приказка 🇧🇬

Спомени от детството (Втора част) 🇧🇬

Мъжът, детето, кучето...или обратно? 🇧🇬

Здравей, мое вътрешно Аз 🇧🇬

Завръщане у дома 🇧🇬

Грях 🇧🇬

Авторът винаги има право (6) Неделното училище 🇧🇬

От другата страна 🇧🇬

Причина да остана... 🇧🇬

Кухненски истории 🇧🇬

Фотоните не са най-бързите частици! 🇧🇬

"Те" или Аз 🇧🇬

Спомени от детството - (първа част) 🇧🇬

Онази част с "Ще го преживееш" 🇧🇬

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат 🇧🇬

Едно желание 🇧🇬

Наследството 🇧🇬

Панайот и обявата 🇧🇬

Абстракции 🇧🇬

Божия милост 🇧🇬

Слънчовците и Студът 🇧🇬

Защото те обичам! 🇧🇬

Подарявам ти 🇧🇬

Пловдив 🇧🇬

Чашка 🇧🇬

Пътуване през Ада 🇧🇬

Старото ми Аз 🇧🇬

Зоя 🇧🇬

Самодива 🇧🇬

Разходка в Стария град 🇧🇬

"Император на сенките" I глава - Първа копка 🇧🇬

Приятел 🇧🇬

Родова традиция 🇧🇬

Очередь