ТЯ е тъжна и самотна. Вятърът открадва от очите ù една синя сълза и я отнася със себе си. Пуска я в ожаднялото море и то я скрива в сърцето си.
ТЯ гледа водата и решава да сподели мислите си с нея:
„ След години бродене в света на любовта открих истината за нея. Срещнах се очи в очи с тази приказна ...
Кой си ти? Кой съм аз? Две човешки същества. Но дали? Как може да си сигурен? Никак. Познаваме се. Всеки ден си говорим. Може би имаме подобни мисли. Може би дори подобни чувства. Но дали реално аз съм човек, дали си ти? Кой определя? Кой казва какви сме, кой ни слага етикета? И защо? Трябва ли да б ...
Той ще се изправи, ще прониже живота с погледа си. Поглед, видял много, разбрал малко. Разбрал, че може да е нещо, танцувайки пред присмеха на люлката. Искаше, искаше да е там - горе - сред мечтите си, но не намери за какво да закачи въжената стълба. Като че ли само един поглед от сълза с необятна к ...
Новогодишна приказка
Дърветата в Борисовата градина бяха натежали от снега, който се беше изсипал през последната седмица. Боровете приличаха на коледни елхи от приказен детски филм. По девствения сняг тук и там личаха следи от пробягала катеричка. Небето над стогодишната гора на парка беше синьо ка ...
2.
– Виждаш ли снеговете горе в планината?
– Виждам ги, дядо.
– Това е душата ми. Изкачвай я! Горе ще познаеш бурите и свободата.
– Щом така казваш, сигурно е така. ...
3
Дадоха му пълна свобода. Достъп до стаята на момичето, къщата, и въобще цялото ”имение”. Защото къщата си беше построена като малък замък с много стаи и етажи, и разполагаше с обширен двор, в който имаше тенис корт и няколко беседки за отмора.
Влезе в стаята ù. От огромния панорамен прозорец се ви ...
С кафявите си очи я гледаше така изпитателно, така озадачено, така влюбено, сякаш тя беше водовъртеж и той в нея се губеше.
Тя е толкова красива, грациозна като рядък вид птица, с движения сякаш летеше, а не стъпваше по земята, промъкваше се из тълпата, сякаш търсеше нещо, някого.
А той продължаваше ...
Казвам се Джейн и смея да твърдя, че съм стигнала такъв момент от живота ми, че мога да се оценя. Не съм кой знае колко стара, нито млада, но възрастта ми малко ме притеснява. И ето сега ще покажа колко съм смела, като все пак ви кажа – на почти 20 или по-точно на 17 съм. Вече чувам смях, но не знам ...
Да, все повече разбирам, че ти си „от тях”.
Този малко странен словоред – мислех, че е поза, а всъщност е виртуалната бариера между социалното и поетичното ти аз. Така свободно преминаваш през времена и същности. Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи. Да ...
Любов Моя,
Липсваш ми! Искам да съм до теб сега и да ти дам Любовта си, Нежността си, своята Мъжка Сила! Толкова Истински се чувствам, когато сме заедно, че как да не копнея и ден и нощ за това! Зная, че ти имаш много приятели, много хора около теб, много ангажименти, семейни задължения, а аз имам с ...
Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...
Няма празници, няма делници, навсякъде само намръщени хора. По улиците, в магазините – и все недоволни. Защо?! Влизам след работа да си купя хляб и плодове, часът е 21,50. Работи само една каса, в магазина сме аз и още две жени. Едната се провиква:
- Само една каса ли ще работи?
Магазинът работи до ...
Изпълнение на пан флейта…
Докосване до върхове върху крилете на птица,
сякаш вникване в същността на Божия промисъл.
Наслаждавам се…
Чувствам най-крехкото и най-ранимото – ...
Вървя си аз по улицата и се съм се загледал към спирката отсреща.
Седят там две момичета. Едното го знам така по физиономия… Мария, Минка… нещо такова. А, другото е Сиси. Тая кака я гледам още от първи клас. Седеше на чина пред мен и през годините чак до дванайсети клас, повече от едно „здрасти” не ...
Не обръщаше внимание на студа, щипещ лицето му в тази мразовита сутрин.
Май не усещаше нищо друго, освен вълнение, сърцето му отброяваше крачките му по замръзналата и корава земя.
Утринта беше магическа, въздухът имаше вкус на щастие, по лицето му се появи лека усмивка, той крачеше и беше вперил пог ...
Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски. Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, за да довършат най-важното и съществено - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно перило ...
Опитвам се да гледам на нещата от позицията „въпрос на гледна точка”. Иначе сигурно ще ме изкарват от тук в една от ония хубави бели ризки, дето им връзват ръкавите зад гърба.
В банката съм. Вие къде си помислихте, че кибича през последния час? Дошла съм като добър кредитополучател да си направя вно ...
Пред фалит
Отскоро светът започна да бъде населяван от разни дребни и безотговорни бизнесменчета, които искат да получават от така наречените “лесни пари”. Тези човечета още от раждането си са убедени, че са дошли на този свят, за да се радват на щастие и слава. Те се гмуркат в света на бизнеса с ма ...
Яна
(Разказ по действителен случай, за силата на човешкия дух)
В памет на Теодора Захариева
Ателието на художника беше малко, но светло и уютно. Светлината като че ли струеше от златния варак на рисуваните икони и правеше очите на светците още по-благи и топли. Художникът ми разказваше как се рисува ...
Той бе вече просто една загърбена мечта, поредната. Е, вярно, една от най-красивите и реалистични, но все пак нищо повече от химера, в последствие умъртвена от реалността. Тя бе вярвала в нея толкова дълго и силно, че не искаше да я изостави, не можеше да приеме, че трябва да се откаже от нея... за ...
2
Казаха му, че в момента момичето е на двадесет, но той бе погледнал датата ù на раждане и се сети, че всъщност точно след месец ще навърши двадесет и една години. Казват, че годините между петнадесет и тридесет са най-плодотворните за една жена, във всякакъв аспект. Разбира се, това не е аксиома и ...
Благодаря ти за всеки един момент, прекаран заедно.
За всяка мисъл и дума споделенa.
Благодаря, че сподели и ме накара да усетя красотата на твoята обич.
Благодаря за всяка целуната от Теб сълза - превърнатa в смях.
За всяка моя болка, превърната в радост. ...
Дом, какво е дом? Хиляди художествени интерпретации и хиляди животи на това понятие. Дали да го наречем битово, или пък географско, или пък философско понятие. Кой знае още в колко графи бихме го тълкували.
За мен домът е там, където обичаш и си обичан, където си истински, където е истинско. Домът е ...
Египет – наши дни
Микробусите спряха пред два скромни хотела. Точно срещу тях се издигаше добре поддържаната сграда на гарата, построена някъде в началото на миналия век. Загазиг или Заази, както го наричаха местните жители, се намираше в делтата на Нил, на 50 мили североизточно от Кайро и бе център ...
Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг мо ...
Китарата. Тя бе моята сила и моята слабост. Моята радост и моето нещастие. Моята храна и вода. Бе всичко за мен. А сега? Единственото останало от нея бе купчина натрошено дърво и накъсани струни. Купчина безполезна дървесина. Парченца, допълващи се едно друго, подобно пъзел, но никога повече нямаше ...
СПОМЕНИТЕ НА ВИШНЯВАТА ТЕТРАДКА
Дар или проклятие
1
“Тези снимки трябва да се обявят за престъпление срещу човечеството! И по-точно срещу мъжката половина от света!”
Така си мислеше Йосиф, докато ги разглеждаше. От десет години бе частен детектив и се бе сблъсквал с какво ли не, включително и с разг ...
В Т. сме. Живеем в къща с още три семейства- квартиранти. Така беше навсякъде, и у нас в Ш. настаниха три семейства принудително. Нямаше достатъчно жилища.
Междувременно дядо ми почина и маминка остана сама. През ваканциите се връщахме в родния град, а нямаше достатъчно място за нас, собствениците. ...
Туп. Най-сетне стигнах дъното. Отворих очи в отчаян опит картината, която ще се разкрие категорично да ме опровергае. Разхвърляните тела и зловонието, което излъчваха, ме удариха допълнително. Туп-туп, кръвта мощно пулсираше в главата ми и ми пречеше да мисля ясно. Да, най-сетне стигнах дъното. А бя ...
Приключи ли полската работа, баща ми тръгва през деня с овцете, а дядо - през нощта.
Къща, земя, животни - по старшинство и документи се водят на дядо, на баща ми – нищо!
Заранта дядо подкара животните към поляната до гробищата, заградена с бодлива тел.
Дядо - (с нескрита радост) Това е „стопанският ...
Беше вече лято. Един ден отново се запътих към махалата, в която се беше заселил моят приятел. Пък и да се срещна с монах Селестиян… Малкият изоран път беше огрян от слънцето, обграден с цъфтящи шипкови и къпинови храсти. Слънцето галеше гората наоколо, птичките пееха, животът беше хубав. В раницата ...
“Палма”
Джек беше на третото уиски, когато почувства непреодолим глад. Седеше на бара на хотел “Кубана” и тъпееше от скука. Тази вечер му бяха “вързали тенекия” и го бяха оставили “на сухо” и сега се утешаваше с “Джони Уокър” – черен етикет.
Да, ама не беше бил път чак от Кувейт, за да се налива с м ...
Стоя надвесен през парапета на балкона и зяпам правилните очертания на бетонната площадка долу. Само едно бързо движение и ще полетя надолу – стремглаво, безшумно, докато не се чуе едно глухо „туп”. За съжаление, не мога да го направя. Въжетата, които ме свързват с този свят, все още са прекалено зд ...
(продължение)
1.
– Имаше едно време едно царство-господарство, – разказвам на моето внуче – оградено от всякъде с непристъпни и страшни гори. Никой не можеше да влезе в него, никой не можеше да излезе. Ако тръгнеше навън, зверове го нападаха, погубваха го и костите му се белееха нощем, когато луната ...
Във всяко едно поколение се ражда по едно специално момиче, но в тази приказка ще разкажем за едно точно определено.
Въпросното момиче не се е родило под щастлива звезда, няма феи кръстници, няма зли вещици, нито руси принцове. Просто едно специално момиче. Тя няма кой знае какви дарби, ако я съди о ...
ОРЕЛЪТ И ЗМИЯТА
Орелът кръжеше високо и виждаше всичко като на длан под себе си. Той засичаше всяко движение на тварите долу и стремглаво се спускаше към забавилата да се скрие плячка.
Змията често го гледаше от дупката си и съскаше злобно, когато видеше орелът да се рее свободно из небесната шир. Т ...
(продължение от миналия брой)
Как си представяте живота си след 10 години?
Избягвам да си представям бъдещето, защото така изгубвам илюзията, с която живея сега.
Мисля, че след 10 години ще съм такъв, какъвто съм сега и ще си мисля как преди 10 години съм бил млад и глупав. Това е поредната илюзия, ...
Изминаха няколко седмици след раздялата и с Виктория. Всяка вечер от тогава Алекс сънуваше целувката м/у Вики и идиота, който и беше отнел любовта. Всяка сутрин тя се будеше разплакана. Алекс сега живееше при Мартин, който се грижеше за нея.
Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеш ...
Синя зора изгря над света и заля утринта.
Хиляди пръски сини светлини
над реки, гори и планини.
Каква красота и какъв страх,
довеян от вятъра прах; глух смях. ...
Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме ...