Борис Ревчун* (Украйна) краткостишия и афоризми

Борис Ревчун

MEMENTO MORI

Мне жизни прожитой не жаль:

Все было – радость и печаль.

С друзьями мёда выпил бочку,

Полбочки дёгтя в одиночку.

Вот позади громада дел,

А впереди – всему предел…

Диктует сердцу хладный ум,

Всё меньше чувств, все больше дум.

Но в детстве, как ни странно, чаще

О смерти думал предстоящей –

И мучился! Memento mori...

И вот теперь в житейском море,

Увидев берег, наконец, –

Печальный плаванья венец –

Я, почему-то, сожалею,

Что так бояться не умею,

Как в те далекие лета,

Когда мечтал дожить до ста.

MEMENTO MORI

[Помни че си смъртен. (лат.)]

За миналото не тъжа.
То беше радост и тъга.

Изпивах буре мед с дружина.
Катран самичък – цяла крина.

Зад мен са крупните неща,

напред е краят, вечността…

Сърцето да командвам мога

с по-малко чувства, с мисли много.
Дете бях, странно, че по-често

тогава за смъртта се сещах.

Memento mori... Страх в детето...
В морето на живота, ето,

съзирайки брега финално,
венеца, плуващ там печално,
защо ли сякаш съжалявам,

че да се плаша не успявам,

като в мечтите ми далечни
да стана някога столетник.

***

ДИАЛОГ У МОРЯ

– Ты свежа, как с моря бриз,

И стройна, как кипарис,

Но ворчлива, как прибой,

Что же делать мне с тобой?

– Полезай на кипарис:

Там, вверху, сильнее бриз

И не так шумит прибой –

Вот что сделай, милый мой!

Диалог край морето

– Ти си свежа – морски бриз,

стройна, като кипарѝс.

От прибой пò вдигаш врява.
Ох, какво ли да те правя?

– На дървото ти скочѝ:

бризът горе да фучи,

няма шум там от прибой –

направи го, мили мой!

* * *

Трудами тяжкими создал я речку пота,

Чтобы доплыть по ней до берега джекпота.

С труд тежък сътворих река от пот,

по нея да доплувам до брега «Джакпот».

* * *

Известно многим, и давно:

Не многим многое дано.

Известно на мнозина е отдавна:
на много не по много се е давало.

* * *

Сущность нетленных стихов:

Мыслей в них больше, чем слов.

На нетленните стихове тайната свята:
в тях са мислите повече от словата.

* * *

Лукавее с годами глаз:

Друзья стареют раньше нас…

С годините окото лукавее:
Приятелите преди нас стареят…

* * *

В часы отрады помни Всеблагого –

Блаженствуй, только не за счет другого.

Всеблагия помнѝ в отрадни мигове –
Блаженствай, ала не на чужд гръб, никога.

* * *

Пострашнее интриг проходимцев

Лишь ошибки народных любимцев.

От интригите апашки са по-страшни

само грешките на лидерите наши.

* * *

Я учил тьму ненужных предметов –

Тьма вопросов теперь без ответов.

Учих мрак на ненужни предмети.
На въпросите мрачни днес няма ответи.

* * *

Душа раба шаблонна и покорна,

Ей нравится любая униформа.

Душата робска е шаблонна и покорна.
Харесва ѝ каква и да е униформа.

* * *

Любовь слепа к резонам здравым, явным фактам:

В ее глазах бельмо любовной катаракты.

Любов – за здравите резони сляпа, явен факт е.
В очите ѝ – петно – любовна катаракта.

* * *

Обманывался – маюсь:

Болят душа и плоть.

Обманывал сам – каюсь,

Прости меня, Господь!

Залъгвах себе си – страдание:

Душата и плътта болят ме.
Залъгвах други – разкаяние.

О, Боже Господи, прости ми!
 

* * *

Жизнь – что пирог. Его коржи –

Печали-будни-куражи…

Жизнь – вин различных купажи

Из горькой правды, сладкой лжи…

Животът – като торта. Ето на –

тъги и смелости на пластове.
Животът – смес от слоеве вина –

горчива истина, лъжа пресладка ...

* * *

Проверят гения года –

Он не стареет никогда.

Всё блещет гранями талант,.

Всё нов, как старый бриллиант.

Годините на гения ще проверят –
той не старее – все е млад.
Блести навред безсмърният талант.

Все нов е, като стар брилянт.

* * *

Среди людских изъянов прочих

Терпеть особенно нет мочи:

Из мёда речь людишек липких,

Из пластилина совесть гибких…

Измежду хорските дефекти

сега особено отеква:

от мед се хорицата лепкат,

от пластелин е съвестта им мека...

МОЛЧАЛИВЫЙ РАЗГОВОР

И вот опять молчим мы в унисон,

Тем для молчанья весь исчерпан перечень.

Всё обмолчали. Дайте счёт, гарсон!

Пора идти – молчать нам больше не о чем…

Мълчалив разговор

И ето с теб мълчим пак в унисон,

цял списък със мълчание изтече.

Мълчим за всичко. Сметката, гарсон!

Вървим – за премълчаване май няма вече…

* * *

Безделья, лени вал, как сель,

Накрыл и поглотил.

Я вызвал время на дуэль,

И я его убил…

Безделие и леност, като кал,
погълнах тихо.
И времето извиках на дуел,
и аз убих го…

* * *

Судьбы неотвратимой сень –

И надо мной, и над тобой:

Кому под килем футов семь,

Кому два метра под землей.

Невнятна – сausa perduta –

над мене, и над теб – съдбата:

кому под кѝла седем фута,

кому два метра под земята.

* * *

Врет афоризм – и в том его вина.

Был глуп, поверил – наступил на грабли:

Не меньше моря выпил я вина,

Но не нашел в нем истины ни капли…

In vino veritas – не вярвай, не!

Бях глупав, вярвах на поверия:

пих вино, колкото море поне,

но истина ни капка не намерих...

* * *

Между небом и землей –

То ли тварь, то ли герой,

То ли грешен, то ли свят,

То ль во славе, то ль распят,

То ли узок, то ль широк,

То ль слепец, то ли Пророк…

Всё меняет каждый век,

Неизменен человек.

Между нéбо и земя –

е герой или змия,

дали грешник, дали свят,

в слава ли, дали разпнáт,

тесен ли или широк,

дали сляп, дали Пророк...

Всичко сменя всеки век,

неизменен е човек.

***

___________________________________________
 

* – Борис Ревчун е роден на 28 ноември 1949 г. в Кировоград (сега -

 гр. Kопривницкий). Завършил е три университета. Преподавал е английски език, икономика, история на икономическата мисъл в университетите в Кировоград, Киев, САЩ. Доцент, кандидат на икономическите науки. Член на Националния съюз на писателите в Украйна.

Неговите творби са многократно отпечатвани във всички съюзни, републикански, областни и градски вестници и списания, звучали са в хумористични радиопрограми и телевизионни предавания. Съавтор на антологията на смеха „Петото колело“. Автор е на четири хумористични книги – „Миниатюри без цензура“, „Ъгли на видимост“, „Есенни прозрения“, шеговит тълковен речник „Dictionary for Fun“  (на английски език) и поетичната книга „Всякакви мисли в четири линии“.

Автор е на редица научни и журналистически статии, мемоари, пътеписи, някои от които са включени в книгата му „И аз бях там, мед-бира пих“.