Борис Ревчун
MEMENTO MORI
Мне жизни прожитой не жаль:
Все было – радость и печаль.
С друзьями мёда выпил бочку,
Полбочки дёгтя в одиночку.
Вот позади громада дел,
А впереди – всему предел…
Диктует сердцу хладный ум,
Всё меньше чувств, все больше дум.
Но в детстве, как ни странно, чаще
О смерти думал предстоящей –
И мучился! Memento mori...
И вот теперь в житейском море,
Увидев берег, наконец, –
Печальный плаванья венец –
Я, почему-то, сожалею,
Что так бояться не умею,
Как в те далекие лета,
Когда мечтал дожить до ста.
MEMENTO MORI
[Помни че си смъртен. (лат.)]
За миналото не тъжа.
То беше радост и тъга.
Изпивах буре мед с дружина.
Катран самичък – цяла крина.
Зад мен са крупните неща,
напред е краят, вечността…
Сърцето да командвам мога
с по-малко чувства, с мисли много.
Дете бях, странно, че по-често
тогава за смъртта се сещах.
Memento mori... Страх в детето...
В морето на живота, ето,
съзирайки брега финално,
венеца, плуващ там печално,
защо ли сякаш съжалявам,
че да се плаша не успявам,
като в мечтите ми далечни
да стана някога столетник.
***
ДИАЛОГ У МОРЯ
– Ты свежа, как с моря бриз,
И стройна, как кипарис,
Но ворчлива, как прибой,
Что же делать мне с тобой?
– Полезай на кипарис:
Там, вверху, сильнее бриз
И не так шумит прибой –
Вот что сделай, милый мой!
Диалог край морето
– Ти си свежа – морски бриз,
стройна, като кипарѝс.
От прибой пò вдигаш врява.
Ох, какво ли да те правя?
– На дървото ти скочѝ:
бризът горе да фучи,
няма шум там от прибой –
направи го, мили мой!
* * *
Трудами тяжкими создал я речку пота,
Чтобы доплыть по ней до берега джекпота.
С труд тежък сътворих река от пот,
по нея да доплувам до брега «Джакпот».
* * *
Известно многим, и давно:
Не многим многое дано.
Известно на мнозина е отдавна:
на много не по много се е давало.
* * *
Сущность нетленных стихов:
Мыслей в них больше, чем слов.
На нетленните стихове тайната свята:
в тях са мислите повече от словата.
* * *
Лукавее с годами глаз:
Друзья стареют раньше нас…
С годините окото лукавее:
Приятелите преди нас стареят…
* * *
В часы отрады помни Всеблагого –
Блаженствуй, только не за счет другого.
Всеблагия помнѝ в отрадни мигове –
Блаженствай, ала не на чужд гръб, никога.
* * *
Пострашнее интриг проходимцев
Лишь ошибки народных любимцев.
От интригите апашки са по-страшни
само грешките на лидерите наши.
* * *
Я учил тьму ненужных предметов –
Тьма вопросов теперь без ответов.
Учих мрак на ненужни предмети.
На въпросите мрачни днес няма ответи.
* * *
Душа раба шаблонна и покорна,
Ей нравится любая униформа.
Душата робска е шаблонна и покорна.
Харесва ѝ каква и да е униформа.
* * *
Любовь слепа к резонам здравым, явным фактам:
В ее глазах бельмо любовной катаракты.
Любов – за здравите резони сляпа, явен факт е.
В очите ѝ – петно – любовна катаракта.
* * *
Обманывался – маюсь:
Болят душа и плоть.
Обманывал сам – каюсь,
Прости меня, Господь!
Залъгвах себе си – страдание:
Душата и плътта болят ме.
Залъгвах други – разкаяние.
О, Боже Господи, прости ми!
* * *
Жизнь – что пирог. Его коржи –
Печали-будни-куражи…
Жизнь – вин различных купажи
Из горькой правды, сладкой лжи…
Животът – като торта. Ето на –
тъги и смелости на пластове.
Животът – смес от слоеве вина –
горчива истина, лъжа пресладка ...
* * *
Проверят гения года –
Он не стареет никогда.
Всё блещет гранями талант,.
Всё нов, как старый бриллиант.
Годините на гения ще проверят –
той не старее – все е млад.
Блести навред безсмърният талант.
Все нов е, като стар брилянт.
* * *
Среди людских изъянов прочих
Терпеть особенно нет мочи:
Из мёда речь людишек липких,
Из пластилина совесть гибких…
Измежду хорските дефекти
сега особено отеква:
от мед се хорицата лепкат,
от пластелин е съвестта им мека...
МОЛЧАЛИВЫЙ РАЗГОВОР
И вот опять молчим мы в унисон,
Тем для молчанья весь исчерпан перечень.
Всё обмолчали. Дайте счёт, гарсон!
Пора идти – молчать нам больше не о чем…
Мълчалив разговор
И ето с теб мълчим пак в унисон,
цял списък със мълчание изтече.
Мълчим за всичко. Сметката, гарсон!
Вървим – за премълчаване май няма вече…
* * *
Безделья, лени вал, как сель,
Накрыл и поглотил.
Я вызвал время на дуэль,
И я его убил…
Безделие и леност, като кал,
погълнах тихо.
И времето извиках на дуел,
и аз убих го…
* * *
Судьбы неотвратимой сень –
И надо мной, и над тобой:
Кому под килем футов семь,
Кому два метра под землей.
Невнятна – сausa perduta –
над мене, и над теб – съдбата:
кому под кѝла седем фута,
кому два метра под земята.
* * *
Врет афоризм – и в том его вина.
Был глуп, поверил – наступил на грабли:
Не меньше моря выпил я вина,
Но не нашел в нем истины ни капли…
In vino veritas – не вярвай, не!
Бях глупав, вярвах на поверия:
пих вино, колкото море поне,
но истина ни капка не намерих...
* * *
Между небом и землей –
То ли тварь, то ли герой,
То ли грешен, то ли свят,
То ль во славе, то ль распят,
То ли узок, то ль широк,
То ль слепец, то ли Пророк…
Всё меняет каждый век,
Неизменен человек.
Между нéбо и земя –
е герой или змия,
дали грешник, дали свят,
в слава ли, дали разпнáт,
тесен ли или широк,
дали сляп, дали Пророк...
Всичко сменя всеки век,
неизменен е човек.
***
___________________________________________
* – Борис Ревчун е роден на 28 ноември 1949 г. в Кировоград (сега -
гр. Kопривницкий). Завършил е три университета. Преподавал е английски език, икономика, история на икономическата мисъл в университетите в Кировоград, Киев, САЩ. Доцент, кандидат на икономическите науки. Член на Националния съюз на писателите в Украйна.
Неговите творби са многократно отпечатвани във всички съюзни, републикански, областни и градски вестници и списания, звучали са в хумористични радиопрограми и телевизионни предавания. Съавтор на антологията на смеха „Петото колело“. Автор е на четири хумористични книги – „Миниатюри без цензура“, „Ъгли на видимост“, „Есенни прозрения“, шеговит тълковен речник „Dictionary for Fun“ (на английски език) и поетичната книга „Всякакви мисли в четири линии“.
Автор е на редица научни и журналистически статии, мемоари, пътеписи, някои от които са включени в книгата му „И аз бях там, мед-бира пих“.
© Красимир Тенев Всички права запазени