Борис Ревчун* (Украйна) краткостишия и афоризми
Борис Ревчун
MEMENTO MORI
Мне жизни прожитой не жаль:
Все было – радость и печаль.
С друзьями мёда выпил бочку,
Полбочки дёгтя в одиночку.
Вот позади громада дел,
А впереди – всему предел…
Диктует сердцу хладный ум,
Всё меньше чувств, все больше дум.
Но в детстве, как ни странно, чаще
О смерти думал предстоящей –
И мучился! Memento mori...
И вот теперь в житейском море,
Увидев берег, наконец, –
Печальный плаванья венец –
Я, почему-то, сожалею,
Что так бояться не умею,
Как в те далекие лета,
Когда мечтал дожить до ста.
MEMENTO MORI
[Помни че си смъртен. (лат.)]
За миналото не тъжа.
То беше радост и тъга.
Изпивах буре мед с дружина.
Катран самичък – цяла крина.
Зад мен са крупните неща,
напред е краят, вечността…
Сърцето да командвам мога
с по-малко чувства, с мисли много.
Дете бях, странно, че по-често
тогава за смъртта се сещах.
Memento mori... Страх в детето...
В морето на живота, ето,
съзирайки брега финално,
венеца, плуващ там печално,
защо ли сякаш съжалявам,
че да се плаша не успявам,
като в мечтите ми далечни
да стана някога столетник.
***
ДИАЛОГ У МОРЯ
– Ты свежа, как с моря бриз,
И стройна, как кипарис,
Но ворчлива, как прибой,
Что же делать мне с тобой?
– Полезай на кипарис:
Там, вверху, сильнее бриз
И не так шумит прибой –
Вот что сделай, милый мой!
Диалог край морето
– Ти си свежа – морски бриз,
стройна, като кипарѝс.
От прибой пò вдигаш врява.
Ох, какво ли да те правя?
– На дървото ти скочѝ:
бризът горе да фучи,
няма шум там от прибой –
направи го, мили мой!
* * *
Трудами тяжкими создал я речку пота,
Чтобы доплыть по ней до берега джекпота.
С труд тежък сътворих река от пот,
по нея да доплувам до брега «Джакпот».
* * *
Известно многим, и давно:
Не многим многое дано.
Известно на мнозина е отдавна:
на много не по много се е давало.
* * *
Сущность нетленных стихов:
Мыслей в них больше, чем слов.
На нетленните стихове тайната свята:
в тях са мислите повече от словата.
* * *
Лукавее с годами глаз:
Друзья стареют раньше нас…
С годините окото лукавее:
Приятелите преди нас стареят…
* * *
В часы отрады помни Всеблагого –
Блаженствуй, только не за счет другого.
Всеблагия помнѝ в отрадни мигове –
Блаженствай, ала не на чужд гръб, никога.
* * *
Пострашнее интриг проходимцев
Лишь ошибки народных любимцев.
От интригите апашки са по-страшни
само грешките на лидерите наши.
* * *
Я учил тьму ненужных предметов –
Тьма вопросов теперь без ответов.
Учих мрак на ненужни предмети.
На въпросите мрачни днес няма ответи.
* * *
Душа раба шаблонна и покорна,
Ей нравится любая униформа.
Душата робска е шаблонна и покорна.
Харесва ѝ каква и да е униформа.
* * *
Любовь слепа к резонам здравым, явным фактам:
В ее глазах бельмо любовной катаракты.
Любов – за здравите резони сляпа, явен факт е.
В очите ѝ – петно – любовна катаракта.
* * *
Обманывался – маюсь:
Болят душа и плоть.
Обманывал сам – каюсь,
Прости меня, Господь!
Залъгвах себе си – страдание:
Душата и плътта болят ме.
Залъгвах други – разкаяние.
О, Боже Господи, прости ми!
* * *
Жизнь – что пирог. Его коржи –
Печали-будни-куражи…
Жизнь – вин различных купажи
Из горькой правды, сладкой лжи…
Животът – като торта. Ето на –
тъги и смелости на пластове.
Животът – смес от слоеве вина –
горчива истина, лъжа пресладка ...
* * *
Проверят гения года –
Он не стареет никогда.
Всё блещет гранями талант,.
Всё нов, как старый бриллиант.
Годините на гения ще проверят –
той не старее – все е млад.
Блести навред безсмърният талант.
Все нов е, като стар брилянт.
* * *
Среди людских изъянов прочих
Терпеть особенно нет мочи:
Из мёда речь людишек липких,
Из пластилина совесть гибких…
Измежду хорските дефекти
сега особено отеква:
от мед се хорицата лепкат,
от пластелин е съвестта им мека...
МОЛЧАЛИВЫЙ РАЗГОВОР
И вот опять молчим мы в унисон,
Тем для молчанья весь исчерпан перечень.
Всё обмолчали. Дайте счёт, гарсон!
Пора идти – молчать нам больше не о чем…
Мълчалив разговор
И ето с теб мълчим пак в унисон,
цял списък със мълчание изтече.
Мълчим за всичко. Сметката, гарсон!
Вървим – за премълчаване май няма вече…
* * *
Безделья, лени вал, как сель,
Накрыл и поглотил.
Я вызвал время на дуэль,
И я его убил…
Безделие и леност, като кал,
погълнах тихо.
И времето извиках на дуел,
и аз убих го…
* * *
Судьбы неотвратимой сень –
И надо мной, и над тобой:
Кому под килем футов семь,
Кому два метра под землей.
Невнятна – сausa perduta –
над мене, и над теб – съдбата:
кому под кѝла седем фута,
кому два метра под земята.
* * *
Врет афоризм – и в том его вина.
Был глуп, поверил – наступил на грабли:
Не меньше моря выпил я вина,
Но не нашел в нем истины ни капли…
In vino veritas – не вярвай, не!
Бях глупав, вярвах на поверия:
пих вино, колкото море поне,
но истина ни капка не намерих...
* * *
Между небом и землей –
То ли тварь, то ли герой,
То ли грешен, то ли свят,
То ль во славе, то ль распят,
То ли узок, то ль широк,
То ль слепец, то ли Пророк…
Всё меняет каждый век,
Неизменен человек.
Между нéбо и земя –
е герой или змия,
дали грешник, дали свят,
в слава ли, дали разпнáт,
тесен ли или широк,
дали сляп, дали Пророк...
Всичко сменя всеки век,
неизменен е човек.
***
___________________________________________
* – Борис Ревчун е роден на 28 ноември 1949 г. в Кировоград (сега -
гр. Kопривницкий). Завършил е три университета. Преподавал е английски език, икономика, история на икономическата мисъл в университетите в Кировоград, Киев, САЩ. Доцент, кандидат на икономическите науки. Член на Националния съюз на писателите в Украйна.
Неговите творби са многократно отпечатвани във всички съюзни, републикански, областни и градски вестници и списания, звучали са в хумористични радиопрограми и телевизионни предавания. Съавтор на антологията на смеха „Петото колело“. Автор е на четири хумористични книги – „Миниатюри без цензура“, „Ъгли на видимост“, „Есенни прозрения“, шеговит тълковен речник „Dictionary for Fun“ (на английски език) и поетичната книга „Всякакви мисли в четири линии“.
Автор е на редица научни и журналистически статии, мемоари, пътеписи, някои от които са включени в книгата му „И аз бях там, мед-бира пих“.
© Красимир Тенев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сенилга, ссылка испортилась.
-
Сейчас Борис Ревун пишет так же на украинском и английском языках и по- прежнему рисует сатиру. Здесь на тему ковида
https://lh3.googleusercontent.com/C3ks38rbj87f_u_IjzNdMX8ATLcUyUgKqQs9Tbb56WS8EB_UW4nbUAP5FpYuwE9UaDFZEjjYzLEQlGpBj4vn-8dPYd1rw608Q0evxbI -
Благодаря за хубавите преводи! Да запази преводача духа на творбата и максимално да спази съдържанието е много трудно – рима, ритмика, стъпка...
При превода на проза е по-лесно.
Преди много години прочетох разказ, доколкото си спомням от Лев Толстой : "Много ли земя трябва на човека" – подходящ за съвременната ни действителност, където малцина богаташи заграбиха на безценица милиони декари земя. Да би могло да се открие и преведе на български. Сигурно ще намери добър прием сред читателите. -
Благодаря за мъдрите думи, Майсторе!
Въпреки всичко, аз съм Ти благодарен! Не само на теб, но и на всчки! Майката му е Анапест! Все на третото и трéс!
Амфибрахии? Кой го знае наш Онахии( не, че беше онанист). Десет стъпни, осем стъпни...
Удрѝ тук! Удри там! Некой църка,а не знам! Туй хорей ли е? А, знам!
Я си удрѝ
ямба! И на сън, той е винаги добър! -
Благодаря ви!
Хари, аз някога мислех, че съм велик шахматист.
В казармата един новобранец ме разубеди. Оказа се, че е гросмайстор и шампион на Балканския полуостров за юноши. А аз бях просто един усърден в шаха аматьор. Научих някои основни неща от него. И главно - че има да уча още мнооого. -
Наистина прекрасни преводи! Моите поздравления! Браво!
-
Благодаря, Майсторе! Когато дойдох в сайта мислех, че съм велик! Сега мисля, че съм нищо! Вашите съвети са безценни за мен! Особено се уча от преводите Ви! Мисля си, че завинаги, ще остана " хибриден" автор! А всеки знае, че хибридът плод не дава! Благодаря, че Ви има и сте тук!
-
Майсторска работа, какво повече да кажа... Моите почитания!
-
"... Memento mori... Страх в детето...
В морето на живота, ето,
съзирайки брега финално,
венеца, плуващ там печално,..."
"Невнятна – сausa perduta –
над мене, и над теб – съдбата:
кому под кѝла седем фута,
кому два метра под земята."
Да, точно така изглежда. Лесно И въпреки, че е богатство да може да четеш в оригинал, изключително ценно е преводът да предава възможно най-пълноценно духа на творбата. Неловко е аз да ти давам оценка Адаш, предвид на твоя доказан майсторски опит в областта, но няма как да не споделя с удоволствие възхищението си! -
За жалост, не винаги е оценен. Понякога читателите си харесват някой превод, копват си го и дори не смятат за нужно да напишат името на прводача. Други го споделят и литратурният превод, който е творчество, над което има авторски права, получава самостоятелен (анонимен) живот, а преводачът бива обезличен.
-
Трудът на преводача е двойно оценен! Един път като знание и втори път като творчество.И когато има сливане на първото с второто: насладата е за читателя.
Поздравления, Красимир! -
Много добри преводи, Краси, знам, че е трудно, но това не се вижда.
-
Лесно ли?! В пъти по-трудно е от написването на класическо стихотворение. Ако една стихоплетка се сравни с таблицата за умножение, поет.й превод се равнява на висша математика. Превеждащите могат да пробват препотяването.
-
Благодаря ви. Ако на читателите им се струва, че съм имал късмета да ми се паднат лесни за превод неща, значи съм се справил добре. Не съм ги избирал аз. Това е подборка на автора. Кратките фрази са по-трудни за превод. При компресираното съдържание в малък обем няма много възможности за инверсии, перифрази, смяна на позиции на стихове. Дори размера не е лесно да се спази навсякъде. Не винаги може да се прибегне до анжамбман при достигане на размера на оригинала и редуциране на съдържанието в следващия стих, защото следващият е последен и от превода на падежа произтича предлог, което увеличава размера.
-
Не знам колко човека си дават сметка за нивото на повишена трудност на поетичния превод.
Поздравления, Мастер! -
Хубав творчески превод, много ми хареса стиха в началото! Философските сентенции са уникални. Поздравления за избора и за превода!
-
Много точни преводи. А що се отнася до творчеството на Борис Ревчун, действително в него мислите са повече от словата. Хареса ми философията на светогледа му. Направи ми впечатление и лекия му хумор. Понякога се учудвам на двата полюса при такива автори - дълбочина на мисленето, граничещо с мъдрост и изключително ефирирният им хумор.
