Кръстопътища за ветрове
Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?)
Но знам, че добро още в себе си нося.
Дните препъват ме, натрупват умора,
все мечтая да ходя по лятото боса.
Словата ми криви, дори неразбрани,
понякога в рими изливам си всичко.
И тръни събирам от вятъра необрани.
(Не ми се чуди! Знам, че е непривично.)
В мен лудуват все ветрове. Урагани.
Ветрецът понякога е летен и топъл,
понякога морският бриз, който пали
звездите в небето с космически вопъл.
Душата ми – кръстопът. Сега си събирам
всичките грешни и верни посоки.
С ветровете вървя. Пред тебе се спирам
да поискам любов...
любов сърцето ми проси.
28.12.2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
