Тъмна стая. Пожълтели тапети. Стар продънен диван. Малка масичка в ъгъла спяща. Догаряща свещ. Самотно дете...
Две сълзи изтъркалят се бързо по нежното изстрадало лице. И две ръчички химикала пак взимат и дописват последните редове... Писмото е вече готово - грозно, горчиво, пълно със скръб... Надраскано нечетливо върху смачкана салфетка се мръщи то на целия свят.
Сенките си играят по стената. Гонят се, блъскат се, целуват се и накрая се гмурват в море от светлина... Единствено те са щастливи в мрачната стая сега. Навън блесва светкавица, след малко се чува гръм... Едрите сълзи на небето се удрят тежко в мръсния перваз на отворения прозорец...
Една восъчна капчица се отделя от разполовената свещ и най-безжалостно пада върху дървеното тяло на масата. Горещият восък й причинява неописуема болка. Писъкът й секва играта на сенките. Те любопитно поглеждат страдащата маса и когато стоновете й заглъхват се впускат отново в луда веселба.
Нов гръм! Едно детско сърчице подскача. Притварят се умо ...