firegolem

57 резултата

Писмо

Ред след ред, писмо ти пиша,
всеки ден го гледам,
ред след ред, сами се нижат,
нему аз съм предан.
Ред след ред, писмо ти пиша, ...
770 3

Реката на живота

Река от емоции, живота залива,
дълбока и бурна, вечно пенлива.
Опитваш да я преминеш, но се завръщаш,
опитваш да я прескочиш, но те поглъща.
Река ли е или просто измама, ...
829 2

Въпроси...

Когато някой те попита: "Защо се сърдиш?"- ти кажи:
"Защото просто не разбирам, кому са нужни тез лъжи?"
Когато някой те попита: "Защо отдръпна се от мен?"
Погледни го във очите и му кажи: "Защото вечно съм във плен!"
861 3

Нифируятна съмута

Ни мога вечи аз да глйедам,
как хората край мйен съ висилйът,
а ас да плача, ни издържам,
чувек съм кат тях, ут кръф и плът!
Дъли фъф мйен са и всилила ...
688 6

Усещане

Дъждът се стича бавно по моите ръце
и търся аз твоето лице,
но трудно сред тълпата намирам те.
Разсейвам се и губя те за кратко,
но ето идвам, близо съм почти, ...
740 3

Сложно е дори и за мен...

Понякога човек, оставайки с мислите си, бива връхлитан от безброй спомени, заровени в миналото, но именно желанието да ги зърне отново, го тласкат към безвъзвратното... истинските хора прощават и оставят на времето да заличи раните... но за някои рани времето никога не е достатъчно...
1.1K 2

Познато чувство

Когато през пролетта дръвчетата разцъвтяха, той усети, колко самотно му е било, колко дълга е била зимата без нея. Тя единствената и неповторима, тази която дори не бе срещнал, но и която го караше да живее все още своят живот.
Макар и късно, тя го навести, принцесата на неговите сънища. Веднъж му с ...
945 1

Вълк

Вие вълк в полето и вика свойте малки,
зов - зове във мрака, а те душици нейде скрити чакат...
764

Сентенценцийка

"Любовта е като тоалетната хартия,
винаги знаеш, че е около теб,
но точно когато ти трябва най-много,
тя вече е свършила..."
648 4

Убиец

... хахахаха... зловещ смях разкъса тишината...
сърцето и се сви... той бе толкова близо... писък,
последваха го няколко удара... мрак, тишина... кръв,
рана... жената беше на пода... зловещият смях
отново разкъса тишината... бавни му стъпки отекваха ...
895

Живот

Животът ни е като роза с множество бодли
и колкото да не ти се иска, набождаш се на тях, уви.
Малцина са успели да усетят ароматния и цвят
и истински да изживеят своят собствен свят.
655 2

Чувства

Любовта е чувство най прекрасно,
пленява те, поставя те натясно,
но често пъти за да я почувстваме,
множество неща пропускаме.
Искренността пък ни помага, за да разберем ...
709

Безбрежна самота

Дълбоко вдишвах, за да те усетя,
очи затварях, за да те видя по-добре,
На дълъг път поех, за да те намеря,
изгубен във безкрайното море,
С поглед вперен в хоризонта, ...
829 1

На милото

Когато слънцето изгря, душата ми отново полетя,
да търси твойта по света.
Простря то своите лъчи
и тебе цяла озари.
Тогава пламък силен в мен се разгоря, ...
744 3

Чудната гора

Ден след ден дъждът валя,
а на двадесетия, само рано сутринта.
И тогава в този ден, след като не бе студен,
всичко живо се събуди и започна да се чуди
на красивата дъга над просторните поля. ...
642 1

Пеперуда

Kато пеперуда с пърхащи криле на твойто рамо аз ще кацна,
ще ти прошепна с нежен глас "- Обичам те", а после ще отлитна...
655 3

Каменно сърце

-Господарят се прибира, отворете портите! - извика някой от слугите на двора.
Да, наистина бе той! Принцът се бе завърнал от далечния си поход в търсене на лечебното биле за своята принцеса.
Той слезе от коня си, коленичи и се прекръсти. След това пристъпи и влезе в двора на крепостта.
Хората започн ...
1K 3