28.09.2007 г., 19:36

Познато чувство

951 0 1
1 мин за четене
       Когато през пролетта дръвчетата разцъвтяха, той усети, колко самотно му е било, колко дълга е била зимата без нея. Тя единствената и неповторима, тази която дори не бе срещнал, но и която го караше да живее все още своят живот.
 Макар и късно, тя го навести, принцесата на неговите сънища. Веднъж му се присъни; О да! Но дори и там тя не му проговори ,а го подмина. Той беше останал дълго в самота, за да не се изкуши от светът! Светът който го беше създал именно такъв, какъвто е сега - мечтател.
 Животът му беше съвсем нормален, всеки ден ставаше, обличаше си ежедневните дрехи, оглеждаше се в огледалото и виждаше, че тя отново е идвала, но отново само в сънят му, не и на яве.
 Да това бе тя, любовта!!! Колкото повече искаше да я види, толкова по-трудно я забелязваше. Тя бе достатъчно ловка и му се измъкваше, но въпреки това беше и единствената му утеха, която го караше да диша, да иска, да може. Това е чувството което всеки един от нас е преживял поне веднъж, копнежа към някой, който е осмислил живота му , а ако не е успял то значи живота му е минал напразно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ян Тра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам ти и да го осмислиш така красиво! Поздрав!

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...