Heel
548 резултата
Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме изключително неприлично и това ме мъчи повече от всичко останало. Това сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най-големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече ...
752
1
1343
4
1336
1
5
Трафикът по булеварда пред болницата бе засилен, както винаги в края на работния ден. Пешеходната пътека не бе от особена полза за пресичащите, защото част от шофьорите бяха доста изнервени и не даваха предимство. Често ечаха клаксони и скърцаха спирачки. Във въздуха сякаш витаеше напрежение.
Една м ...
Една м ...
415
Чакащите на спирката хора запристъпваха напред със светнали от задоволство очи, виждайки, че иззад завоя се показва автобус. А междувременно снегът продължаваше да се сипе на парцали. Пътят вече бе покрит с десетсантиметрова пелена, която силно затрудняваше движението на превозните средства.
Автобус ...
Автобус ...
750
1
1427
1
Тогава голяма поледица беше
и всичко живо във къщи седеше.
Обаче реши да излиза моята кака –
не можело гаджето да я чака.
На ток висок, ботушки обула, ...
и всичко живо във къщи седеше.
Обаче реши да излиза моята кака –
не можело гаджето да я чака.
На ток висок, ботушки обула, ...
648
2
1532
2
1504
2
23
1254
2
Когато съзнанието ми се проясни, пред очите ми изникна гледката на захабени бели плочки. Лежах по корем върху нещо твърдо и, незнайно защо, не можех да си мърдам главата. Погледът ми зашари настрани. Шкафове с документи, пластмасов стол, бюро. А отпред врата, затворена. Намирах се в някакъв кабинет, ...
717
1
1278
3
1376
5
1241
6
1337
5
1157
1
Двамата мъже захвърлиха недопушените си цигари и се спогледаха. Единият се усмихна и смигна, другия само поклати доволно глава. Обикновено набелязваха внимателно жертвите си, този път обаче място за колебания нямаше. Печалбата им бе в кърпа вързана, още повече че след падането на мрака паркът съвсем ...
534
3
1585
2
Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сег ...
660
2
5
1155
2
1260
9
1284
2
Барманът потърка сънените си очи, после за пореден път небрежно забърса плота, по който отдавна нямаше никакви петна. Малката стрелка на стенния часовник се бе допряла до резката на дванайсетия час, а голямата бързаше да я настигне. Салонът се бе поизпразнил, но цигареният дим все още се плъзгаше ка ...
494
1
1268
2
1315
1
1263
1432
4
1189
Вратата се отвори рязко и в кабинета влетя един млад, наскоро завършил обучението си лекар, когото познавах бегло – само заради честите ни разминаванията по болничните коридори и съвместното висене пред машината за кафе. Работеше някъде по горните етажи, дори не знаех името му. Но иначе беше симпатя ...
530
1
1
1285
1
1
1336
1
2
Някой почука предпазливо на вратата на болничната стая. Звукът достигна до ушите на лежащия на леглото мъж, който инстинктивно се опита да каже нещо. Не успя дори да размърда устни, защото долната му челюст бе буквално закована посредством решетка от външни фиксатори. Можеше да мърда езика си, но не ...
967
1
1
На блиндираната вратата на офиса имаше табелка с надпис „Дея – недвижими имоти”. Мартин извади телефона си и прегледа съобщенията, за да се увери, че не е сбъркал. Да, от тази фирма се бяха обадили с молба да им бъде изпратен компютърен специалист. Натисна звънеца и зачака. Отвори мъж на средна възр ...
867
1
14
1306
2
На зебра тя пресичала, но невнимателно
без дори да размаха ръце и да викне,
а не е ли покана това, и то обезателна,
човек под колела на камион да се тикне?
И мигом връхлетяла я беда голяма, ...
без дори да размаха ръце и да викне,
а не е ли покана това, и то обезателна,
човек под колела на камион да се тикне?
И мигом връхлетяла я беда голяма, ...
406
2
2324
3
Фактът, че има празни купета изобщо не изненада Деян. Той често пътуваше по този маршрут и никога не бе имал проблеми да си намери място. А пък паднеше ли нощ, влакът съвсем опустяваше. Дръпна вратата, влезе, метна раницата си на решетката отгоре и се настани до прозореца.
Отвън прелитаха тъмните си ...
Отвън прелитаха тъмните си ...
971
1
1
1399
3
1570
8
1565
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
