JustaLittleKid (Или Дадарова) - Произведения

Ако има любов...

Ако има любов в този свят на грешници,
ако крият се някъде ангели в бели одежди,
преровила бих даже прашните дрешници –
да открия за мен… не, за всички надежда.
В безрадостно търсене бих прекарала дните, ...

JustaLittleKid

Поезия

2014-01-27T19:23:25+02:00 600 2

Ти ли си?

Ти ли си? Поредният, когото
няма да наричам с нежни имена.
Ти ли си? Поредният без име,
който ще остави в мене празнота.
Ти ли си? Сърцето ти едва ли ...

JustaLittleKid

Поезия

2014-01-25T16:53:39+02:00 505

Ако можех...

Ако можех да преглътна самотата,
оковите тъй тежки да сваля.
Ако можех да затръшна ù вратата –
ако можех, ала не, не бих могла.
Тя се крие в мен, дълбоко в мене. ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-12-09T11:10:40+02:00 623 1

Буря

Тихо е навън… като пред буря.
Смрачило се небето, почерняло.
Прозореца човекът си затваря,
да не се намокри, ако би и заваляло.
Той чува тътен – още е далече… ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-12-07T20:08:40+02:00 560 1

Улицата пуста беше...

Улицата пуста беше,
цялата обгърната в мъгли.
Тихо ситен дъжд валеше,
докога ли щеше да вали?
Улицата тиха беше, ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-11-26T21:18:27+02:00 506

Безрадостната кучешка съдба

Безрадостната кучешка съдба
не мога аз на вас да ви опиша –
едничък все да бъдеш на света,
нежелан да скиташ, все така да скиташ…
Да си нямаш дом, а само твърд асфалт ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-11-20T07:46:51+02:00 505

На тебе, дядо

JustaLittleKid

Поезия

2013-11-07T23:38:20+02:00 829 3

Тя

Тя не обичаше живота. Не обичаше този живот, препълнен с мълчаливо страдание и тиха, убийствена тъга. Всяка сутрин отваряше очи с крехката надежда, че този ден ще бъде различен, ще ù предложи нещо повече, нещо по-добро от предишния, няма да бъде тъй сив и безличен като всички останали дни. И с всяка ...

JustaLittleKid

Проза

2013-10-18T09:50:15+03:00 721 1

Едно момиче

Коя съм аз? Едно момиче,
едно дихание, една мечта.
Дали съм годна за обичане?
Уви, не зная и това.
Това съм аз – безумен блян, ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-10-13T13:33:34+03:00 558

***

С цялата горчилка на живота… дали ще може тя да се пребори,
да запази в себе си онуй весело дете,
което можеше от нищо чудеса да стори.
Къде изчезна то, къде?
Къде са светлите искрици в очите, ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-10-06T22:17:35+03:00 556 1

Есенни мъгли

Есенни мъгли тихо се разстилат
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.
Последен дъх от лятно щастие… ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-09-11T20:06:52+03:00 584 1

Слънчево утро

Утрото посрещна ме с усмивка,
погали ме със слънчеви лъчи.
Слънце през прозореца наднича,
слънце свети в моите очи.
Летният ветрец ми шепне тихо: ...

JustaLittleKid

Поезия » Пейзажна

2013-08-02T22:15:17+03:00 1.8K 1 3

Спомен*

Светлините изчезват една по една,
свещите гаснат, изтлели до края.
Тъмата поглъща на хапки света…
Прегърнала мрака, в самотната стая
една сянка, стар спомен тихо нашепва: ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-05-03T20:13:01+03:00 636 6

Утрото на пролетния ден

Утрото обвито е в мъгли,
слънчеви лъчи през тях прозират…
В росата раждат се дъги,
раждат се и след това умират.
Облачни завеси, летен дъжд… ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-04-10T20:54:47+03:00 551

Спиш ли, народе? (2)

Спиш ли, народе? Отново
ти сложили робски вериги.
Пет века във тежки окови,
те сякаш на тебе не стигат.
Спиш ли, народе? Защото, ...

JustaLittleKid

Поезия » Гражданска

2013-02-21T21:10:50+02:00 1.7K 1

Все напред...

Силата е винаги в мен.
Винаги. Животът ме научи
да не плача за отминалия ден
и какво могло е да се случи.
Винаги напред. И няма връщане… ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-02-12T12:37:26+02:00 569

Спиш ли, народе?

„Кой е Левски?“ – попитаха едно тринадесетгодишно момиченце. „Не знам“, отговори то, без грам смущение и без нито капка срам. „Как така не знаеш?“ – удивиха се хората от това откровено невежество. Но следващите думи на малкото момиче бяха шокиращи. Думи, които не очакваш от дете на тази възраст и на ...

JustaLittleKid

Журналистика

2013-02-10T20:40:47+02:00 2.1K 2

... слънчеви лъчи от страст и нежност

Пронизва ме студът на зимата;
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?
Устните ти да запалят огън буен. ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-02-03T16:17:07+02:00 578 1

Новите мечти

Новите мечти приличаха на старите,
обсипани с вяра и надежда.
В сърцата да горят на любовта пожарите,
че този огън към добро отвежда.
Да пораснат в душите от вълшебни семена ...

JustaLittleKid

Поезия

2013-01-02T22:42:53+02:00 521

Мълчанието на агнетата

Да бъдеш редактор на един малък училищен вестник като „Зелен домат“, се оказа по-трудно, отколкото изглежда. Редакторското място носи със себе си един куп отговорности, които са неочаквано тежки за крехките рамене на младото поколение. Като заемаща водеща позиция в екипа, последиците от решенията от ...

JustaLittleKid

Журналистика » Критични статии

2012-12-30T11:04:18+02:00 2.4K 2

Аз не съм студена като зимата

Аз не съм студена като зимата.
В моето сърце горят огньове.
И душата ми копнее за красивото.
Човек обича, но когато готов е.
Аз не съм като човека снежен, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-12-05T14:10:23+02:00 670 1

Стара китара

Кажи ми наздраве. Долей.
А после запали ми цигара.
Не помисляй да тръгваш. Недей.
Вземи тази стара китара.
Посвири ми за час или два, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-11-09T23:11:33+02:00 611 2

Имах те и пак те пожелавам…

Срещнах те, когато си отивах,
опознах те, без да те познавам.
В любовта безумно те презирах…
Имах те и пак те пожелавам.
Тръгвах, връщах се, отново тръгвах, ...

JustaLittleKid

Поезия » Любовна

2012-11-08T16:03:49+02:00 771 2

За всеки влак си има пътници...

Купувам си билет за никъде
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-11-07T22:48:44+02:00 1.4K 2

Старите ни вещи непотребни...

Старите ни вещи непотребни,
захвърлени на прашния таван,
заедно със спомените бледни…
знаят те какво е да си сам.
Изгубените копчета в прахта, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-11-06T16:27:50+02:00 622 3

Аз не съм велик поет

Аз не съм велик поет...
Пиша с прости рими; детски
гледам на света превзет
с неговите думи светски.
Не мечтая за величие ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-11-05T15:47:29+02:00 650 2

Смъртта не плаши...

Смъртта не плаши, плаши ни животът –
да бъдеш мъртъв, па макар и жив.
Да тлееш вечно като гаснещ огън –
догарящ бавно, никога щастлив.
Не плаши болката, а плаши празнотата, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-10-20T11:23:00+03:00 590

Не казвай нито дума

Недей.
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-10-19T12:35:07+03:00 694

Пепеляшка

Понякога любовта ни наранява,
каза ми Добрата Фея,
ама аз – нали съм Пепеляшка,
реших по моя начин да живея.
Тиквата превърна се в карета, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-10-18T10:50:46+03:00 569 1

Различна

Не ме мрази – такава съм, наивна…
търсеща изгубен идеал.
Едни ми казват „луда“, други – силна,
който както е разбрал…
Недей ме гледа с това презрение – ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-10-17T09:31:46+03:00 595

Ако всичко беше простота…

Сложен свят. Премного пътища,
които водят към едно и също.
Намирам се сама и скитаща,
вървя напред, назад се връщам.
Преплетен свят. С много пластове, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-10-14T14:10:18+03:00 585 2

Угасна слънцето...

Угасна слънцето, звездите изтляха,
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-10-10T12:49:10+03:00 1.2K

Носталгично...

Звукът от стъпки по изсъхнали листа
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.
Носталгично за изминалите дни… ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-10-08T10:58:23+03:00 617 8

Песента на пианото

Заглъхна песента на пианото…
щом последният тон отлетя,
на парчета разпадна се тялото,
стопи се и мойта душа.
Изчезнах, превърната в нищо, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-09-29T23:35:01+03:00 992

В мен настъпи есен

Настъпи краят на деня, нощта събуди
в мене всичките заспали страхове.
Те нощем плачат, да не бъдат чути,
плачат тайно като страдащо дете.
В стаята студена аз прегърнах мрака ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-09-22T13:36:02+03:00 637 2

Съмнявай се

Съмнявай се, във всичко се съмнявай,
фантазия измамна е светът.
В коварните си мрежи ти не давай
душата ти в миг да оплетат.
Претегляй всичко на кантари, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-09-14T23:04:06+03:00 733 4

Черен лебед

Лебед съм. Тъй нежна, грациозна…
В душата си вълшебство нося.
Ала ме почерни черна мъка
и любов налага се сега да прося.
Някак плаша ви с черните си дрехи, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-09-08T11:44:17+03:00 770 1

Тялото е само поза...

Откровена съм. Към себе си. Достатъчно.
А другите ме мислят за щастлива.
И усмивката, веч’ нищичко незначеща,
нима ме прави истински красива?
Две плътни устни и очи угаснали. ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-09-06T22:49:52+03:00 675 3

Докога ще бъдем роби?

Загледана в тавана на старата ни селска къща, потъмнял от времето, напукан и вехт, чудя се как да подредя мислите, прелитащи през главата ми, да ги облека в думи, да ги споделя в смислени изречения. Как бих могла – и мога ли изобщо – да изразя гнева и разочарованието, стаени някъде в душата ми и нап ...

JustaLittleKid

Журналистика

2012-09-05T10:36:59+03:00 1.4K

Има ли за хората спасение?

Безмълвие в шумните ни думи,
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди, ...

JustaLittleKid

Поезия

2012-09-04T15:34:19+03:00 520