JustaLittleKid
256 резултата
Ако има любов в този свят на грешници,
ако крият се някъде ангели в бели одежди,
преровила бих даже прашните дрешници –
да открия за мен… не, за всички надежда.
В безрадостно търсене бих прекарала дните, ...
ако крият се някъде ангели в бели одежди,
преровила бих даже прашните дрешници –
да открия за мен… не, за всички надежда.
В безрадостно търсене бих прекарала дните, ...
407
2
Ти ли си? Поредният, когото
няма да наричам с нежни имена.
Ти ли си? Поредният без име,
който ще остави в мене празнота.
Ти ли си? Сърцето ти едва ли ...
няма да наричам с нежни имена.
Ти ли си? Поредният без име,
който ще остави в мене празнота.
Ти ли си? Сърцето ти едва ли ...
302
Ако можех да преглътна самотата,
оковите тъй тежки да сваля.
Ако можех да затръшна ù вратата –
ако можех, ала не, не бих могла.
Тя се крие в мен, дълбоко в мене. ...
оковите тъй тежки да сваля.
Ако можех да затръшна ù вратата –
ако можех, ала не, не бих могла.
Тя се крие в мен, дълбоко в мене. ...
425
1
Тихо е навън… като пред буря.
Смрачило се небето, почерняло.
Прозореца човекът си затваря,
да не се намокри, ако би и заваляло.
Той чува тътен – още е далече… ...
Смрачило се небето, почерняло.
Прозореца човекът си затваря,
да не се намокри, ако би и заваляло.
Той чува тътен – още е далече… ...
359
1
Улицата пуста беше,
цялата обгърната в мъгли.
Тихо ситен дъжд валеше,
докога ли щеше да вали?
Улицата тиха беше, ...
цялата обгърната в мъгли.
Тихо ситен дъжд валеше,
докога ли щеше да вали?
Улицата тиха беше, ...
303
Безрадостната кучешка съдба
не мога аз на вас да ви опиша –
едничък все да бъдеш на света,
нежелан да скиташ, все така да скиташ…
Да си нямаш дом, а само твърд асфалт ...
не мога аз на вас да ви опиша –
едничък все да бъдеш на света,
нежелан да скиташ, все така да скиташ…
Да си нямаш дом, а само твърд асфалт ...
302
608
3
Тя не обичаше живота. Не обичаше този живот, препълнен с мълчаливо страдание и тиха, убийствена тъга. Всяка сутрин отваряше очи с крехката надежда, че този ден ще бъде различен, ще ù предложи нещо повече, нещо по-добро от предишния, няма да бъде тъй сив и безличен като всички останали дни. И с всяка ...
517
1
Коя съм аз? Едно момиче,
едно дихание, една мечта.
Дали съм годна за обичане?
Уви, не зная и това.
Това съм аз – безумен блян, ...
едно дихание, една мечта.
Дали съм годна за обичане?
Уви, не зная и това.
Това съм аз – безумен блян, ...
379
С цялата горчилка на живота… дали ще може тя да се пребори,
да запази в себе си онуй весело дете,
което можеше от нищо чудеса да стори.
Къде изчезна то, къде?
Къде са светлите искрици в очите, ...
да запази в себе си онуй весело дете,
което можеше от нищо чудеса да стори.
Къде изчезна то, къде?
Къде са светлите искрици в очите, ...
386
1
Есенни мъгли тихо се разстилат
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.
Последен дъх от лятно щастие… ...
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.
Последен дъх от лятно щастие… ...
381
1
Утрото посрещна ме с усмивка,
погали ме със слънчеви лъчи.
Слънце през прозореца наднича,
слънце свети в моите очи.
Летният ветрец ми шепне тихо: ...
погали ме със слънчеви лъчи.
Слънце през прозореца наднича,
слънце свети в моите очи.
Летният ветрец ми шепне тихо: ...
1319
1
3
Светлините изчезват една по една,
свещите гаснат, изтлели до края.
Тъмата поглъща на хапки света…
Прегърнала мрака, в самотната стая
една сянка, стар спомен тихо нашепва: ...
свещите гаснат, изтлели до края.
Тъмата поглъща на хапки света…
Прегърнала мрака, в самотната стая
една сянка, стар спомен тихо нашепва: ...
455
6
Утрото обвито е в мъгли,
слънчеви лъчи през тях прозират…
В росата раждат се дъги,
раждат се и след това умират.
Облачни завеси, летен дъжд… ...
слънчеви лъчи през тях прозират…
В росата раждат се дъги,
раждат се и след това умират.
Облачни завеси, летен дъжд… ...
357
Спиш ли, народе? Отново
ти сложили робски вериги.
Пет века във тежки окови,
те сякаш на тебе не стигат.
Спиш ли, народе? Защото, ...
ти сложили робски вериги.
Пет века във тежки окови,
те сякаш на тебе не стигат.
Спиш ли, народе? Защото, ...
1162
1
Силата е винаги в мен.
Винаги. Животът ме научи
да не плача за отминалия ден
и какво могло е да се случи.
Винаги напред. И няма връщане… ...
Винаги. Животът ме научи
да не плача за отминалия ден
и какво могло е да се случи.
Винаги напред. И няма връщане… ...
385
„Кой е Левски?“ – попитаха едно тринадесетгодишно момиченце. „Не знам“, отговори то, без грам смущение и без нито капка срам. „Как така не знаеш?“ – удивиха се хората от това откровено невежество. Но следващите думи на малкото момиче бяха шокиращи. Думи, които не очакваш от дете на тази възраст и на ...
1806
2
Пронизва ме студът на зимата;
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?
Устните ти да запалят огън буен. ...
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?
Устните ти да запалят огън буен. ...
415
1
Новите мечти приличаха на старите,
обсипани с вяра и надежда.
В сърцата да горят на любовта пожарите,
че този огън към добро отвежда.
Да пораснат в душите от вълшебни семена ...
обсипани с вяра и надежда.
В сърцата да горят на любовта пожарите,
че този огън към добро отвежда.
Да пораснат в душите от вълшебни семена ...
359
Да бъдеш редактор на един малък училищен вестник като „Зелен домат“, се оказа по-трудно, отколкото изглежда. Редакторското място носи със себе си един куп отговорности, които са неочаквано тежки за крехките рамене на младото поколение. Като заемаща водеща позиция в екипа, последиците от решенията от ...
1663
2
Аз не съм студена като зимата.
В моето сърце горят огньове.
И душата ми копнее за красивото.
Човек обича, но когато готов е.
Аз не съм като човека снежен, ...
В моето сърце горят огньове.
И душата ми копнее за красивото.
Човек обича, но когато готов е.
Аз не съм като човека снежен, ...
498
1
Кажи ми наздраве. Долей.
А после запали ми цигара.
Не помисляй да тръгваш. Недей.
Вземи тази стара китара.
Посвири ми за час или два, ...
А после запали ми цигара.
Не помисляй да тръгваш. Недей.
Вземи тази стара китара.
Посвири ми за час или два, ...
430
2
Срещнах те, когато си отивах,
опознах те, без да те познавам.
В любовта безумно те презирах…
Имах те и пак те пожелавам.
Тръгвах, връщах се, отново тръгвах, ...
опознах те, без да те познавам.
В любовта безумно те презирах…
Имах те и пак те пожелавам.
Тръгвах, връщах се, отново тръгвах, ...
574
2
Купувам си билет за никъде
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...
1170
2
Старите ни вещи непотребни,
захвърлени на прашния таван,
заедно със спомените бледни…
знаят те какво е да си сам.
Изгубените копчета в прахта, ...
захвърлени на прашния таван,
заедно със спомените бледни…
знаят те какво е да си сам.
Изгубените копчета в прахта, ...
445
3
Аз не съм велик поет...
Пиша с прости рими; детски
гледам на света превзет
с неговите думи светски.
Не мечтая за величие ...
Пиша с прости рими; детски
гледам на света превзет
с неговите думи светски.
Не мечтая за величие ...
462
2
Смъртта не плаши, плаши ни животът –
да бъдеш мъртъв, па макар и жив.
Да тлееш вечно като гаснещ огън –
догарящ бавно, никога щастлив.
Не плаши болката, а плаши празнотата, ...
да бъдеш мъртъв, па макар и жив.
Да тлееш вечно като гаснещ огън –
догарящ бавно, никога щастлив.
Не плаши болката, а плаши празнотата, ...
388
Недей.
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...
492
Понякога любовта ни наранява,
каза ми Добрата Фея,
ама аз – нали съм Пепеляшка,
реших по моя начин да живея.
Тиквата превърна се в карета, ...
каза ми Добрата Фея,
ама аз – нали съм Пепеляшка,
реших по моя начин да живея.
Тиквата превърна се в карета, ...
371
1
Не ме мрази – такава съм, наивна…
търсеща изгубен идеал.
Едни ми казват „луда“, други – силна,
който както е разбрал…
Недей ме гледа с това презрение – ...
търсеща изгубен идеал.
Едни ми казват „луда“, други – силна,
който както е разбрал…
Недей ме гледа с това презрение – ...
381
Сложен свят. Премного пътища,
които водят към едно и също.
Намирам се сама и скитаща,
вървя напред, назад се връщам.
Преплетен свят. С много пластове, ...
които водят към едно и също.
Намирам се сама и скитаща,
вървя напред, назад се връщам.
Преплетен свят. С много пластове, ...
400
2
Угасна слънцето, звездите изтляха,
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...
695
Звукът от стъпки по изсъхнали листа
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.
Носталгично за изминалите дни… ...
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.
Носталгично за изминалите дни… ...
411
8
Заглъхна песента на пианото…
щом последният тон отлетя,
на парчета разпадна се тялото,
стопи се и мойта душа.
Изчезнах, превърната в нищо, ...
щом последният тон отлетя,
на парчета разпадна се тялото,
стопи се и мойта душа.
Изчезнах, превърната в нищо, ...
548
Настъпи краят на деня, нощта събуди
в мене всичките заспали страхове.
Те нощем плачат, да не бъдат чути,
плачат тайно като страдащо дете.
В стаята студена аз прегърнах мрака ...
в мене всичките заспали страхове.
Те нощем плачат, да не бъдат чути,
плачат тайно като страдащо дете.
В стаята студена аз прегърнах мрака ...
442
2
Съмнявай се, във всичко се съмнявай,
фантазия измамна е светът.
В коварните си мрежи ти не давай
душата ти в миг да оплетат.
Претегляй всичко на кантари, ...
фантазия измамна е светът.
В коварните си мрежи ти не давай
душата ти в миг да оплетат.
Претегляй всичко на кантари, ...
540
4
Лебед съм. Тъй нежна, грациозна…
В душата си вълшебство нося.
Ала ме почерни черна мъка
и любов налага се сега да прося.
Някак плаша ви с черните си дрехи, ...
В душата си вълшебство нося.
Ала ме почерни черна мъка
и любов налага се сега да прося.
Някак плаша ви с черните си дрехи, ...
555
1
Откровена съм. Към себе си. Достатъчно.
А другите ме мислят за щастлива.
И усмивката, веч’ нищичко незначеща,
нима ме прави истински красива?
Две плътни устни и очи угаснали. ...
А другите ме мислят за щастлива.
И усмивката, веч’ нищичко незначеща,
нима ме прави истински красива?
Две плътни устни и очи угаснали. ...
496
3
Загледана в тавана на старата ни селска къща, потъмнял от времето, напукан и вехт, чудя се как да подредя мислите, прелитащи през главата ми, да ги облека в думи, да ги споделя в смислени изречения. Как бих могла – и мога ли изобщо – да изразя гнева и разочарованието, стаени някъде в душата ми и нап ...
1151
Безмълвие в шумните ни думи,
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди, ...
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди, ...
339
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
