Нощ
Нощта завива с тъмно одеало
улиците в този тъжен град,
заспиват хора без лица и тяло,
за да страдат утре пак.
Само негде сред цветята,
някъде далеч от тях,
страда мъничка частица
от този тъжен град.
И вече никой не минава,
не пита я защо тъжи
и вече само тя си знае
от любов как боли. (18.09.2001)
А той е някъде далеко,
в един друг умиращ свят,
обича го и къса се сърцето -
кога ли ще са двама пак?
Денят се връща и обгръща
с топлите лъчи
страдащи лица и къщи
и умиращи звезди...
Ала той не е до нея,
с друга му е по-добре,
плаче и гори от болка
това изсъхнало сърце! (10.10.2001)
улиците в този тъжен град,
заспиват хора без лица и тяло,
за да страдат утре пак.
Само негде сред цветята,
някъде далеч от тях,
страда мъничка частица
от този тъжен град.
И вече никой не минава,
не пита я защо тъжи
и вече само тя си знае
от любов как боли. (18.09.2001)
А той е някъде далеко,
в един друг умиращ свят,
обича го и къса се сърцето -
кога ли ще са двама пак?
Денят се връща и обгръща
с топлите лъчи
страдащи лица и къщи
и умиращи звезди...
Ала той не е до нея,
с друга му е по-добре,
плаче и гори от болка
това изсъхнало сърце! (10.10.2001)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Камбурова Всички права запазени
