Нел (Наталия Иванова) - Произведения

Сутрин до второто кафе

05.30
Часовникът звъни... не, по-скоро дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник и затова всяка вечер се занимавам да го навивам.
Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но и без да помня, ми е някак ...

Нел

Проза » Разкази

2007-12-04T11:25:48+02:00 1.3K 8

Сън

Бяла стая. Почти няма мебели. Първото усещане е за студ, но...
Не, не е студено... горещо е... Нетърпение... страст... Устните се впиват жадно, дрехите падат, падат, без значение къде. Те не са важни. Важно е безумното желание, важни са ръцете, изгарящи кожата, важни са напуканите от страст устни, м ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-30T10:41:43+02:00 1.4K 11

...

Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса... мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една-единствена дума: "Кучка!". Вчера дори и пред приятелите си призна:
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-26T15:18:55+02:00 1.2K 3

За доматите

Обичам да ходя на пазар. За кооперативния става дума. Чувствам се някак изгубена измежду многото хора, сергиите, плодовете, зеленчуците... и в същия момент и някак специална. Ами да. Нали аз съм този, който избира, а не се налага да го избират... Обикновено фиксирам с погледа си само това, което ме ...

Нел

Проза

2007-11-22T18:21:58+02:00 1K 2

Доставка

- Ела на портала! Има доставка за теб и... а честит Рожден ден!
- Благодаря ти! Идвам.
Доставка. Някак служебно звучи и студено... като в хладилна камера. Имам бегъл спомен за една хладилна камера.
Момчето от фирмата се усмихва официално. Поздравява ме и подава огромен букет от хризантеми. Не ги бро ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-20T12:13:30+02:00 1.3K 6

Среща

Обикновено не се заглеждам в лицата на хората по улицата. Но това лице... изглеждаше някак гротескно... множеството вертикални бръчки, силния грим и тъмно-червеното червило, излязло много извън очертанията на устните... Спряхме се едновременно. Заговори ми бързо, някак нервно:
- Ама ти изобщо не си ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-15T15:37:29+02:00 1.3K 6

...

Напомни ми нещо... Не, не е точно същото, но...
Един телефонен звън, който прекъсна агонията. Агонията на една любов, голяма любов, силна любов, вече отровна любов.
Беше неговият телефон. Иззвъня точно когато...
Разговорът беше тежък. Не вървеше. Като всичко, което се случваше в последните две годин ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-14T09:44:41+02:00 1.1K 1 7

Истории с пръстен

Днешният разказ не е мой. На приятелка е. Казва се Биляна. Тя ми го прати с молба по него да напиша нещо... но, както сами ще се убедите, няма нужда да се пипа или да се пренаписва. Надявам се да го оцените, както аз го оцених, т. е. с абсолютната шестица! :-)
Истории с пръстен
Или
Вълшебният пръсте ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-12T14:27:27+02:00 2.9K 7

Следва продължение...

Последно поклащане и автобусът спира. Чува се нещо като въздишка на човек, на уморен човек или... Знам ли. Няма значение. Изчаквам няколкото други пътници. Не бързам за никъде. Дори и не знам защо отивам. Всъщност знам, но... не знам как ще бъда приета. Подчиних се на импулса и желанието си, а сега ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-09T12:16:19+02:00 1.6K 6

...

...
Когато ми казаха, че обикалял около кофите за боклук... не повярвах. Казах си: Припознали са се!
Йосиф Костов... един от най-лъскавите мъже, които съм срещала в живота си. Беше главен счетоводител във фирмата около шест години. Авторитет. Не директорът, а той колеше и бесеше, така да се каже... ...

Нел

Проза » Разкази

2007-10-29T14:32:49+02:00 1.2K 1

Черно и бяло

За пръв път след раждането ни позволяват да се порадваме на бебетата си. Да ги видим, да пипнем ръчичките им, крачетата, да погалим малките бузки и да целунем още сбръчканите им челца. Всички сме толкова нетърпеливи, толкова трепетни и радостни. За пръв път докосваме щастието си с върховете на майчи ...

Нел

Проза

2007-10-23T13:57:55+03:00 1.8K 4

Безименният

Скучаеше. Вече трети час сърфираше из Интернет и не и ставаше нито по-весело, нито по-леко.
Беше в някакъв литературен сайт. "Безименната" разказ от... Зачете се...
----
Последният хотел... и последната надежда угасна.
-Съжалявам, но има конференция! - администраторката се усмихваше смутено, ...

Нел

Проза

2007-10-17T10:32:37+03:00 1.1K 3

Свобода

Кремена натискаше газта. Свободна... Щастлива...
Чистачките едва смогваха на силния дъжд, но тя не спираше, натискаше газта.
Когато замина за Гърция, беше на двадесет и две, прекалено млада, за да послуша какво и говореха. Душата и беше прекалено чиста, за да приеме, че има и много мръсотия в живота ...

Нел

Проза

2007-10-15T13:06:39+03:00 1K 5

Прошка

Срещата беше случайна, ама от тези - най-случайните. Излитайки от поредната рентгенова лаборатория, която точно когато ми трябва, разбира се не работи, налитам право на нея - Надя!
Ех, че приятна среща, прегръщаме се и като всички жени след поздрава почваме да се оглеждаме. Доста е поотслабнала, има ...

Нел

Проза

2007-10-12T10:54:40+03:00 1.5K 8

* * *

Съвест
Това, което изпитвам, качвайки се по стълбите, е досада или по-скоро раздразнение. Защо приех поканата? Какво толкова? Някаква нова козметична серия на никому неизвестна фирма. Хм! Може и да е известна... на мен - не е. Той взел две покани - за съпругата си и за мен. Това е то! Причината! При ...

Нел

Проза

2007-10-10T16:22:58+03:00 934 4