Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса... мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една-единствена дума: "Кучка!". Вчера дори и пред приятелите си призна:
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи път?
- Все такива ли ще срещам?
- Достатъчно. Тази поне не те прави на маймуна и не ти украси рогата с кожени играчки. Смешен си! Само три пъти сте се срещали... изчука ли я поне?
Тук замълча... Припомни си онази нощ. Красиво беше, нали? Нежно, всеотдайно, неповторимо... Тогава го реших. Ще ти кажа, че... ще ти призная, че не мога да ти отвърна по същия начин. Не мога да се влюбя в теб, не мога да те обичам по този начин, по който ти се надяваш. Дори не те желая. Да. Правих секс с теб. Просто секс. Позволих си малък лукс. Виждах вече влюбения мъж. Знаеш ли откога не съм правила любов с мъж, който е влюбен в мен? Не ти трябва да знаеш! Пиши ме бройка. Какво толкова...
Но... така и не успях да ти кажа. Та ти отваряше сърцето си, говореше ми за доверие, предателство... каза ми най-съкровената си тайна... Не можах тогава. Казах си: Няма да го търся. Той ще разбере. Но... ти ми звънеше постоянно:
- Как си, миличко? Рожбе... Сладката ми... Да се видим само за час... за десет минути само...
Добре. Реших, че наистина е по-достойно да ти го кажа в очите.
Покани ме в китайския ресторант, беше го открил за себе си и се радваше, че ще го открия и аз. Само че... само че аз често ходя там и не ми е вече толкова интересен, но и това не ти казах. Толкова се вълнуваше. Разглеждаше листа с менюто и дори не забеляза как аз дори и не хвърлих поглед върху моя, но когато дойде сервитьора и ме поздрави приятелски... като че ли помръкна за миг. Нямаше друга реакция. Тогава ми идваше да ревна с глас: Аз не съм жена за теб! Ти си толкова мило и красиво момче и толкова доверчиво... Не съм за теб! Дали?
Пак мълчах през повечето време и не изплюх камъчето, а на теб дори и гласът ти трепереше. Три пъти си изпуска вилицата и два пъти без малко да събориш чашата ми с водата... Беше някак много тъжно. Представях си те като яренце пред заколение. Виждал ли си ги? Сами си слагат главичката на пъна... да ти се скъса сърцето. Ето. Дори и хищник не съм. Но не искам ти да го знаеш.
Запомни последната ни среща. Тогава аз те потърсих. Трябваше.
С такава усмивка пристигна, че за малко отново да не удържа фронта, но се справих. Блестящо! Равният ми глас, демонстриращ безразличие, високомерният поглед, пропитите с фин цинизъм изречения, иронията... Всичко беше заучено и проиграно. Заради ефекта. Трябваше да почувстваш едно-единствено нещо към мен... омраза! Гняв и после омраза!
За да не те нараня. Не заслужаваш още една дълбока рана. Толкова си... толкова прекрасен и чист, че...
Точно така, момче: "Кучка! Кучка! Кучка! Мръсна кучка!"
Сега ме мразиш.
След месец, най-много два вече няма дори да се сещаш за мен. Може би само когато заведеш поредната мацка в китайския ресторант, ще усетиш нещо, като да е кацнала муха на ръката ти за секунда.
Мухите са досадни, но... е толкова лесно да се отървеш от тях.