30.11.2007 г., 10:41 ч.

Сън 

  Проза » Разкази
1152 0 11
1 мин за четене

Бяла стая. Почти няма мебели. Първото усещане е за студ, но...

Не, не е студено... горещо е... Нетърпение... страст... Устните се впиват жадно, дрехите падат, падат, без значение къде. Те не са важни. Важно е безумното желание, важни са ръцете, изгарящи кожата, важни са напуканите от страст устни, мълвящи почти несвързано. Миг на върховна наслада и стон... стон, откъснал се от душата като птица, излетяла неочаквано. Две тела, слети във върховен екстаз, любовен танц, движеща се лава от наслада...

Матракът се плъзва бавно и меко пада от леглото, но кой го забелязва. Влажните тела не се разделят, устните, набъбнали от страст, парят, парят до болка...

...

Часовникът звъни!

Не, не ми се става! Не и сега... Проклет часовник!

Тялото ми е натежало от съня... Същият сън, десетки нощи се повтаря и никога не мога да го довърша. Ама и аз съм една... дори и сънищата ми са като мен, несъвършени и нескопосани. Все бързам за някъде, все искам още и още... и от това ме боли, разбира се! Това, което сънувам, е любов. Не, не е секс, а любов. Разликата между секса и любовта е като между черния хайвер и бобената чорба, нали ме разбирате правилно? Не, че имам нещо против боба, ама за просветените е ясно, че черният хайвер е лукс. Един приятел казва: "В днешно време да си влюбен е привилегия, а да правиш любов е разкош". Прав е. От кога не съм правила любов? Не, не ми се мисли, гадно е да се връщам назад във времето. Там има само спомени, прекрасни, но спомени... Затова превръщам спомените в сънища, те поне са в настоящето.

Навън вали. Едрите капки дъжд потропват по ламарината на прозореца.

 

Също като в онази нощ...

 

Последната, в която правих любов...

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Раличка, нямам нищо против разбира се!
    Мисля, че всички си имаме точно такива моменти, които превръщаме в сънища, за да не позволим споменът да избледнее.
  • Интересно как хората се припознаваме в разказите на някой друг
    Много е истинско и ми звучи много моеНадявам се нямаш нищо против.Поздрави!
  • Благодаря на всички за милите думи!
    Радвам се, че този мъничък миг от моя живот ви е въздействал така, както и на мен!
    За съжалаение... Генка, много си права, много любов и много тъга има в разказа.
  • Прекрасно е! Красиво и тъжно...
  • Много хубав разказ, Наталия!!!
    Поздрави!!!
  • Разкош!!!Дано постигнеш тая любов!!!
  • Омайващо и на мен ми се иска тази привилегия да съм влюбена,по голямо щастие няма,ех дано се сбъдват поне тези сънищапожелавам ти го,прекрасно си го написала,поздравления!!!
  • Жестоко!!!
    Емоционално и въздействащо!
    Моите поздравления, Нел!
  • Хубаво е, носталгично, тъжно, красиво!
    Браво!
  • Хубаво си го написала - сънят за любовта на сетивата ни в настоящето...
  • Много любов има в това, което си написала, но и много мъка.Дано по-скоро намериш този, с когото ще довършиш съня,на яве !
Предложения
: ??:??