Във война сме. Така се оказа. Като ученичка имахме час по военно обучение и тренирахме да се крием в противоатомни бункери, ходехме за един месец на военно обучение, тичахме с противогази, дори сме стреляли в мишена. По едно време бяхме на косъм от истинската война, но се размина. И си мислех, че никога няма през съзнателния си живот да ми се случи. Но се случи. Някакво си вирусче. Дали изпуснато от някого, или нещо друго, няма значение. Дори ми звучеше успокоително, като доц. Мангъров рече - 80% ще го изкарат безсимптомно, 15% със средна симптоматика, а само 5% - тежко. Е, че какво са някакви си 5%. Звучи успокоително, нали?
Да приемем, че в България живеят 6 000 000 (шест милиона) души. Сметнете колко са 5% от тях - 300 000 (триста хиляди) в тежко състояние. За които са нужни леглова база, апаратура и медицински персонал. Ако осъзнаете какво значи това число, вероятно ще разберете за какво точно иде реч. Няма такава здравна система, която да издържи. Нито такъв човешки състав.
Бъдете ...