12.04.2009 г., 0:25

Грешката

6.1K 1 15
2 мин за четене

 

Грешката е сама, изстинала - всеки я пъди.

Горката, стои в глухото кърпена, лепена, вързана.

Жално плаче и моли за пощада. Тя не би искала да е такава, но всъщност е грешка. Била е и голяма, и средна, и малка!... Дори веднъж беше просто запетайка, поставена  на грешно място, но така промени смисъла на изречението, че то трябваше отначало да бъде написано.

Грешката си е такава - винаги буди неприятни чувства.

Но и тя има копнежи, има мечти, има планове за бъдещето!

Милата, тя мечтае да е грешка с добър край, допусната, макар от невнимание, или бързане, или дори от прекалена предпазливост, но поне един път - за добро! Тогава, най-сетне, да събуди добрите чувства на хората, които ще я погалят, прегърнат, възнаградят богато с възхищение и радост!

Но всъщност дори тогава хората ще кажат: „Слава богу, че нещата се промениха така, че грешката не пролича!"...

И така: грешките съпътстват нашия живот постоянно. Има хора, които много рядко попадат в тяхното поле, но има и такива, които са техни постояни гости. Животите им криволичат в непредполагаеми посоки...

Всички, обаче, често пъти грешим умишлено. Нямаме време да огледаме, да почувстаме, грешим, въпреки че го осъзнаваме и нанасяме фатални белези в отношенията си с хората! Объркваме и нашия, и техния житейски  път...

Не се моля да бъде лесен моят житейски път!

Предпочитам той да бъде такъв, какъвто ми е нарисуван от съдбата. Интересно ми е какво ще се случи с мен!

Не се моля  да вървя по магистралите (там са всички и движението е много интензивно, може някой да ме прегази)! Не предпочитам да получавам всичко опаковано като коледен подарък, а сама да си го създавам.

Горещо се моля само за едно -  да не греша! Никога! А това, което съм грешала, да бъде забравено!... 

...

И така... разбрах как трябва да се предпазя от грешката!

Ще я приютя - у дома  на топло и удобно! Всички вкъщи ме познават, ще опознаят и нея, за да не се налага повече да ме среща. Ще заживеем заедно, ще разгадаем своите слабости. Ще станем дори приятели...

...

Грешката се усмихна!...

Защото тя не беше вече сама и беше Осъзната!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...